Казанлък е бил едно от първите 13 просветни средища по българските земи, където през средата на 19 век за първи път се преподава модерна счетоводна наука, редом и с българското мъжко училище „Св.св. Кирил и Методий" в Цариград. Казанлъчаните Христо Груев и Костадин Димов са сред първите 24 български младежи, които през първата половина на 19 век учат модерни търговски знания в учебния център в тогавашната Османска империя, открит през 1831 година на остров Халки. Това бе съобщено в Казанлък по време на Първата национална конференция „Казанлъшкият край в българската история".
Фактите бяха изнесени от проф.д. и.н. Иван Русев, преподавател по стопанска история на България в Икономическия университет във Варна. Той е и сред авторите, които създават в момента историята на първото Висше търговско училище в страната, сега Икономически университет във Варна, който през 2020 година ще навърши един век от създаването си.
В изследването си на тема „Участие на Казанлък и казанлъчани в проявите на търговската модерност на Българското Възраждане" проф. Русев съобщи и друг любопитен факт, свързан с града на розите: казанлъшкият гражданин Рашо Филипов е сред спомоществователите на първото българско ръководство по двойно счетоводство "Диплографията", появило се в първата половина на 19 век.
Градът е бил сред първите в страната, в които се създава Търговски център и един от първите, където още през 1867 година в местното Класно училище започва преподаването на търговско образование, чрез въвеждането на предмета „държание на търговски книги". През 1871 година дисциплината вече е присъствала и в програмата на „Главното" казанлъшко училище, където освен знания за търговските книги, учениците са изучавали „числителница" и тясно свързаните с търговските изчисления пропорции и тройни правила.
Професори от 4 университета в страната, музейни работници, преподаватели по история и журналисти участваха в двудневния научен форум. На него бяха изнесени общо 23 научни доклада, осветлили непознати или малко известни до момента факти от стопанската история на Казанлък и приноса на местните граждани за развитието на българската индустрия от Възраждането до 20-те години на миналия век. Организатор на научната конференция бе Исторически музей „"Искра" в Казанлък и Общината.
Форумът завърши с туристическа разходка за участниците в конференцията, из Долината на тракийските царе.
