Вълчитрънското златно съкровище ще гостува в Шумен, благодарение на съдействието на историческия музей в Плевен.
Намерено случайно, при извършване на земеделски дейности през декември 1924 г., Вълчитрънското съкровище е най-голямата златна находка, откривана по земите ни и една от най-големите загадки на древна Тракия. То се състои от 13 златни съда и е шедьовър на умението да се лее, кове и споява метал. Датирано е в периода ХVІ-ХІІІ в. пр. Хр. и принадлежи към най-ценните и уникални паметници на българската археология.
Общото му тегло е 12,425 кг. - един съд, наподобяващ кратер със силно издължени и извити настрана дръжки и с тегло над 4 килограма; троен съд, съставен от бадемовидни тела свързани помежду си; седем предмета с формата на похлупаци с различни диаметри; една голяма и три малки чаши с по една дръжка. Дисковете и триделният съд нямат аналог в целия древен свят. Любопитен факт, отнасящ се за малките чаши е, че древните майстори-златари са ги изработили по такъв начин, че те стоят в изправено положение единствено когато са пълни с течност.
Смята се, че откритите край с. Вълчитрън предмети са ползвани при религиозни ритуали, като от всички най-интересен и загадъчен е триделният съд.
До 31 януари 2016 г. в зала „Съкровищница" на музея в Шумен може да бъде видяно единственото копие на Вълчитрънското съкровище. След участието си в изложбата „Епопея на тракийските царе" в Лувъра, където свои експонати представи и Регионален исторически музей - Шумен, неговият оригинал в момента е част от международната експозиция „Златната легенда", гастролираща в Япония.
