В подкрепа на електронното гласуване се обяви партия „Възраждане”. От формацията разпространиха своята позиция за предстоящия референдум на 25 октомври, на който „Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?“.
„Основните критики към дистанционното гласуване по електронен път са свързани с принципа за тайно гласуване, закрепен в чл. 10 от Конституцията на Република България (КРБ). Проблемът вече е разглеждан от Конституционния съд във връзка с предвижданото „експериментално гласуване по електронен път чрез интернет“ за изборите за президент и вицепрезидент през 2011 г. До такова така и не се стига поради установената с негово решение (РКС №4/2011 г.) противоконституционност на въпросния §11 от тогава действащия Изборен кодекс (обн. ДВ. бр. 9/28.01.2011 г., … отм. ДВ. бр. 19/05.03.2014 г.). Конкретният акт на Конституционния съд обаче съдържа два любопитни момента:
• „Само за себе си електронното гласуване не е противоконституционно, бидейки вид дистанционно гласуване, каквото е отдавна практикуваното в други държави гласуване по пощата; принципно не е в противоречие с международни договори, по които Република България е страна.“;
• „Конституционният съд е наясно, че електронното гласуване е адекватна на съвременните реалности възможност, която разширява и улеснява участието на гражданите в изборите, но само ако ефикасно е гарантирана тайната на вота. За последователното и трайно, а не експериментално въвеждане на електронното гласуване на избори е наложителна стриктна и прецизно синхронизирана правна уредба, чрез която адекватно на конституционните принципи да се реализират избирателните права на гражданите и така изборите да легитимират държавното управление, основаващо се върху вота на избирателите, даден в честно и плуралистично състезание.“
От изложеното става ясно, че дистанционното гласуване по електронен път не се намира в изначален конфликт с КРБ и международните споразумения, по които Република България е страна. Нещо повече, констатира се неговата актуалност, като се отправя своеобразна препоръка към нормотворческите органи за съответни усилия в насока създаване на усъвършенствана юридическа рамка.
Тук е мястото да споменем, че електронното гласуване е застъпено в Кодекс за добрите практики по изборните въпроси и Кодекс за добрите практики при референдуми, приети от Европейската комисия за демокрация чрез право (т. нар. Венецианска комисия), съответно през 2002 г. и 2007 г. Същите установяват и стандартите, на които то трябва да отговаря.
Наред с това е необходимо да отбележим, че националното ни законодателство и към този момент предполага употребата на подобен способ в съответствие с Регламент (ЕС) №211/2011 г. Съгласно чл. 53а от Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, изявления за подкрепа на предложена европейска гражданска инициатива могат да се получават и по електронен път чрез система за събиране онлайн на данни.
Изложеното дотук донякъде притъпява опасенията във връзка с тайното гласуване. Разбира се, машинации винаги са възможни. Ние също имаме своите страхове. Но нима не се сблъскваме със злоумишлени намеси в изборния процес и сега? И въпреки това никой не приканва към премахване на гласуването въобще! Никой боледуващ не се отказва от лекарството, защото други го използват и като отрова!
А какви са най-значимите и безспорни предимства на дистанционното гласуване по електронен път? Най-очевидните са:
• Този способ ще улесни участието на българските граждани в изборите и референдумите.
• Ще се създадат предпоставки за въвличане на младите, активни и образовани българи в процесите по осъществяване на публичната власт.
• Ще се разшири възможността на сънародниците ни, живеещи извън Република България, да заявят своята воля по отношение на бъдещето на общата ни родина.
• Ще се създадат условия за намаляване тежестта на контролирания вот и на този, идващ от маргинализираните общности.
• Ще се породи импулс към дългоочакваното въвеждане на пълноценно електронно управление”.
