1410 г. е монтиран Пражкият часовник. Поставен на южната фасада на сградата на общината на Прага на площад Староместки намести, той е третият астрономичен часовник в света и най-старият, който функционира и днес.
Механизмът на часовника е съставен от три части: астрономична скала, посочваща положението на Слънцето и Луната в небосвода, както и разни други астрономични мярки; „Разходката на Апостолите”, която на всеки кръгъл час изобразява фигурки на Дванадесетте апостоли и други същества, най-забележимо сред които е това на Смъртта (представена като скелет), „посичаща” времето; и календарна скала с медалиони, представящи месеците.
Според местна легенда градът ще страда, ако Часовникът бъде занемарен, което би подложило функционалността му под угроза. Ако това се случи, се вярва, че призракът, монтиран в часовника, ще кимне с глава като знак. Според легендата, единствената надежда за града в този случай ще е момче, родено в Новогодишната нощ.
Часовникът е построен от Микулаш от Кадан и Ян Шиндел, който е професор по математика и астрономия. За последно часовникът е обновен през есента на 2005 г., когато са подменени долния пръстен и статуите около него, които вече са покрити с мрежа, която ги предпазва от набезите от гълъби и други птици.
1446 г. в Корея е публикувана фонетичната корейска азбука Хангул. Ясна и точна, тази азбука представлява сериозно постижение за тогавашната наука.
Крал Седжонг заедно с група приближени учени създават националната азбука хангъл, която се състои от 14 съгласни и 10 гласни, които могат да се комбинират по много различни начини. Нейното създаване допринася за бързото ограмотяване на цялото население, кодификация на произведенията на устното творчество, приобщаване към литературния процес на голям брой хора (предимно жени).
1701 г. основан е Йейлският университет. Йейл е третото по основаване висше училище на територията на съвременните Съединени американски щати. Член е на т.нар. Бръшлянова лига на американски университети.
Йейл е дом на 3619 преподаватели, които обучават 5275 студенти в бакалавърска степен и над 6300 студента в следдипломните форми на обучение. Университетът е алма-матер на пет американски президенти, редица американски политици, обществени деятели и водещи предприемачи, както и на няколко чуждестранни държавни глави.
Сред Йейлските преподаватели са нобеловите лауреати Сидни Алтман, Тялинг Купманс, Вангари Маатаи, Джордж Паладе, Джеймс Тоубин, Джерард Дебрю, Едуард Лаури Татъм, Ървин Нехер, както и бащата на фракталната геометрия Беноа Манделброт, антропологът Бронислав Малиновски, композиторът Паул Хиндемит, физикът Уилард Гибс, политологът Пол Улфовиц, бившият министър-председател на Великобритания Тони Блеър.
1740 г. започва Батавското клане. Погромът срещу китайските жители на Батавия, извършен от местни жители от други етнически групи със съдействието на армията на нидерландската колония Нидерландска Индия. Насилието в града продължава от 9 до 22 октомври с по-ограничени сблъсъци в околностите и през следващия месец. Броят на избитите китайци се оценява на поне 10 000 души, като се смята, че оцеляват между 600 и 3000 души.
През септември 1740 г. репресиите на властите и намаляващите цени на захарта предизвикват вълнения сред китайското население и генерал-губернаторът Адриан Валкенир обявява, че всеки бунт ще бъде потушен със сила. На 7 октомври стотици китайци, много от тях работници в захарните рафинерии, нападат нидерландски войници и убиват 50 от тях, в резултат на което армията въвежда вечерен час за китайците и конфискува оръжието им. Два дни по-късно разпространилите се слухове за убийствата, извършени от китайците, подтикват тълпи от други етнически групи да започнат да палят къщи на китайци, а армията обстрелва с оръдия китайски квартали. Насилието бързо обхваща целия град, като броят на убитите китайци расте.
Въпреки че на 11 октомври Валкенир обявява амнистия за извършителите, насилията продължават и банди цивилни продължават да залавят и убиват китайци до 22 октомври, когато генерал-губернаторът въвежда по-твърди мерки за прекратяване на безредиците. Извън градските стени сблъсъците между военни и бунтуващи се работници от рафинериите продължават и през следващите седмици, докато армията атакува и превзема китайските укрепления.
През следващата година нападенията срещу китайци из цяла Ява предизвикват продължилата две години Яванска война, която противопоставя китайци и яванци срещу нидерландската армия. По-късно Валкенир е отзован в Нидерландия и съден за престъпления, свързани с Батавското клане.
1849 г. в Цариград е осветен български параклис, на чието място е построена Желязната църква „Св. Стефан”. Седмица по-късно е издаден официален султански ферман, позволяващ на българите да имат собствен молитвен дом. През с.г. влиятелният османски държавник, българинът княз Стефан Богориди подарява за български черковни нужди голям двор с три постройки - една дървена и две каменни, в цариградския квартал „Фенер” между площадите „Балат” и „Фенер”, на самия бряг на Златния рог. Мястото е близо до седалището на Вселенската патриаршия.
Именно долният етаж на подарената от Богориди дървена къща е превърнат във временен параклис. По-късно параклисът прераства в самостоятелен храм, известен като Дървената църква, и посветен на първомъченик и архидякон Свети Стефан в чест на дарителя Стефан Богориди.
През 1850 г. двете каменни къщи в двора са разрушени и с материала е изградена триетажна постройка с 25 стаи, известна като Метоха. Тя по-късно става седалище на Българската екзархия, създадена със султански ферман на 27 февруари 1870 г. Екзархията функционира в Истанбул и след Освобождението на България до Балканската война през 1912 г.
На 25 юни 1890 г. със султански ферман се разрешава на Българската екзархия да построи нов храм на мястото на Дървената църква. Основният камък е поставен от екзарх Йосиф I на 27 април 1892 г. Тъй като теренът е нестабилен, архитектът Ховсеп Азнавур предлага конструкцията на църквата да бъде от сглобяеми железни панели, а не с бетонни основи.
Тържественото освещаване на новата Желязна църква „Свети Стефан” е извършено от екзарх Йосиф I на 8 септември 1898 г. на празника Рождество Богородично. От старата дървена църква е съхранен само напрестолният камък от олтара, като паметник, който да напомня за историческата й роля в продължение на половин век.
1963 г. състои се първият полет с руския вертолет „Ми-8”. Съветският многоцелеви хеликоптер, заедно с износния му вариант Ми-17, е най-разпространеният хеликоптер в света, използван от близо 80 държави. Това е един от най-произвежданите хеликоптери.
„Ми-8” е разработен от Московския вертолетен завод (ОКБ Мил) в началото на 60-те години. Първият прототип (с един двигател) полита на 9 юли 1961 г, а вторият (с два двигателя) - на 17 септември 1962 г. Започва 5-годишен период на доработки. Хеликоптерът е приет на въоръжение през 1967 г. Докато е все още в производство, конструкцията му е модернизирана няколко пъти.
След Чернобилската авария много от тези машини са били използвани през април - май 1986 г., за да хвърлят след експлозията радиационно абсорбиращи материали над 4-ти реактор на Чернобилската атомна електроцентрала. Повечето от тях са силно облъчени и изоставени в гигантски склад за отпадъци (наречен „машинно гробище”) близо до град Чернобил.
1967 г. ден след като е заловен, Че Гевара е екзекутиран за опит да предизвика революция в Боливия. Ернесто Рафаел Гевара де ла Серна е аржентински и кубински революционер, политик, лекар, дипломат, лидер на партизански движения в Латинска Америка и Африка и един от ръководителите на Кубинската революция.
След завземане на властта в Куба през 1959 г. е назначен за прокурор на революционен трибунал, който екзекутира стотици служители на предишния режим, обвинени във военни престъпления. Той също така създава трудово-възпитателни лагери. Заема различни важни постове в правителството на Куба - президент на националната банка, главнокомандващ на кубинските революционни въоръжени сили и дипломат, като по същото време пише няколко теоретични труда за революцията и партизанската борба.
През 1965 г. се отказва от кубинското си гражданство и всичките си постове в държавата и заминава най-напред за Конго, а след това за Боливия. В 1966 г. Боливия се управлява от военна диктатура начело с генерал Рене Бариентос Ортуньо, който сваля избрания за президент Виктор Пас Естенсоро с преврата от 4 ноември 1964 г. и слага край на революцията от 1952 г. По искане на Кастро, Комунистическата партия на Боливия купува земя в джунглата, в отдалечените планински райони, която да служи като тренировъчен лагер. Че пристига там на 7 ноември 1966 г., денят, в който започва Боливийския дневник. Преди това преоблечен като свещеник, отива да се срещне с Хуан Перон, заточен в Мадрид, но опитите да получи подкрепата на перонистите е безуспешен.
Преди да замине за Боливия, Гевара променя външния си вид, като бръсне брадата си и част от косата си, а останалата посивява, за да изглежда по-възрастен и неразпознаваем. На 3 ноември 1966 г. той тайно пристига в Ла Пас с полет от Монтевидео, Уругвай под името Адолфо Мена Гонсалес, уругвайски бизнесмен.
В групата му са 47 партизани, които приемат името Армия за национално освобождение, мнозинството, по-точно 26 са боливийци, но има и 16 кубинци от най-близкия кръг на Гевара, както и трима перуанци и двама аржентинци. Той има и групи за подкрепа в градските райони, но почти нищо не е направено, за да се създаде армия от истински партизани с подкрепата на местното селско население.
Първият базов лагер се установява в отдалечения район Нанкауазу. Подготовката не протича по план, крие опасности и малко е направено по съставянето на партизанска армия. С него е бившата служителка на ЩАЗИ Тамара Бунке Бидер, за която се предполага, че е служила и като агент на КГБ. Въпреки премеждията, 47-те партизани на Че са добре екипирани и бележат няколко победи през пролетта и лятото на 1967 г. На 9 март 1967 г. двама дезертьори дават сведения за лагера на боливийското правителство.
Това дава повод на правителствените сили да искат съдействието на САЩ и съседните страни. По показанията на дезертьорите ЦРУ открива лагера и по направените снимки идентифицира Че. Партизаните са принудени да напуснат лагера, за да избегнат обсадата на боливийската армия. На 23 март те постигат и първата си победа, защото редовната армия няма опит в тези планински терени. Партизаните обаче нямат вече редовна радиовръзка с Хавана. Доставените предаватели са дефектни, липсва организация и някои историци подозират саботаж. Гевара дава първа медицинска помощ на ранените боливийски войници, след което ги освобождава.
Че разделя силите си на 17 април, за да могат да изпращат съобщения до Куба и аржентинските комунисти. Хуан Акуня е поставен от Гевара за командир на втората колона. И двете групи не могат да се намерят три дни по-късно, защото Акуня е принуден да се движи по различен маршрут поради близостта на боливийската армия. При липса на място за среща и на алтернативни средства за комуникация между тях, те никога не се срещат отново.
По това време Ернесто Гевара пише послание към народите на света, което е прочетено по време на срещата на трите континента (Азия, Африка и Латинска Америка) в Куба, в което той изразява най-радикалните си твърдения: предлага глобална отворена война срещу САЩ, като приканва за създаването на „два, три... много Виетнами”.
На 20 април са заловени двама от партизаните - Сиро Бустос и Режи Дебре. И двамата са измъчвани от правителствените сили и предоставят информация, с която се потвърждава присъствието на Че в Боливия. Те се споразумяват с ЦРУ след изтезанията и по всяка вероятност (макар да няма писмени доказателства) предоставят чертежи и информация, с които правят възможно залавянето на Че Гевара по-късно. И двамата по-късно живеят в изгнание.
Гевара мисли, че има работа само с боливийската армия, която е зле обучена и зле екипирана. Но правителството на САЩ след като научава местоположението му, изпраща ЦРУ и специалните части за обучение и подкрепа на военните. През май армията арестува селяни, заподозрени в подпомагане на партизаните и премахва от всички околни болници лекарствата срещу астма.
На 1 август са изпратени двама агенти на ЦРУ, американци от кубински произход, за да засилят издирването. Това са Густаво Вийолдо и Феликс Родригес, които участват в инвазията в Залива на свинете. На 31 август колоната на Акуня, в която е и Таня, е нападната, докато пресича реката и унищожена. Жив остава само Реституто Кабрера, но по-късно, на 4 септември е заловен и екзекутиран.
През септември е предприета масова атака срещу партизаните от страна на боливийската армия, която успява да унищожи още една група. Последният контакт с градската част на ELN е осъществен на 15 септември. Последният член на тайните служби на Куба ненадейно и необяснимо напуска. За разлика от Конго, в Боливия не е направен нито един опит от страна на Куба за спасяване или помощ на Че Гевара. Изолирани, физически изтощени, без вода за пиене и храна, партизаните понякога трябва да носят своя водач, който страда от ужасни пристъпи на астма. Пътят им е пресечен от реката Рио Гранде, затова групата е принудена да се изкачи в планините в малкото селце Ла Игера, където в засада загиват трима души на 26 септември. Останалите живи 17 души се оттеглят и на 7 октомври тръгват отново към Рио Гранде. На 8 октомври е битката при местността Кебрада де Юро, близо до град Вайегранде, Боливия, където раненият Че попада в плен.
При залавянето, раненият на две места Гевара, чийто пистолет е станал напълно негоден за употреба, се провиква: „Не стреляйте! Аз съм Че Гевара и струвам много повече жив, отколкото мъртъв”. Той е вързан и закаран в кирпиченото училище на близкото село Ла Игера в нощта на 8 октомври. През първата половина на следващия ден отказва да бъде разпитван от боливийските офицери и разговаря само с боливийските войници. Един от тези боливийски войници, пилотът на хеликоптер Хайме Ниньо де Гусман, описва външността на Че като ужасна. Според него, Че има огнестрелна рана в десния прасец, косата му е сплъстена от мръсотия, дрехите му са скъсани, а ходилата му са покрити с необработени кожи. Въпреки посърналия външен вид, според него Че се държи с високо вдигната глава, гледа всеки в очите и единственото нещо за което моли, е тютюн за пушене. Гусман му дава тютюн и лула.
По-късно през нощта на 8 октомври, Гевара, въпреки че е с вързани ръце, успява да отблъсне боливийския офицер Еспиноса и го запраща в стената, след като последният се опитва да грабне лулата от устата му и да я запази за сувенир. В друг акт на неподчинение и незачитане, Гевара се изплюва в лицето на боливийския генерал Угартече малко преди екзекуцията.
На следващата сутрин, на 9 октомври, Ернесто Че Гевара пожелава да види учителката на селото, 22-годишната Хулия Кортес. Тя по-късно го описва като „приятен мъж с мек и ироничен поглед“ и заявява, че е много трудно да го гледа човек в очите, защото неговият поглед е „непоносим, пронизващ, и напълно спокоен.“ По време на краткия им разговор става въпрос за окаяното състояние на училището и контраста с Мерцедесите, които правителствените служители карат.
По-късно същата сутрин на 9 октомври боливийският президент Рене Бариентос издава заповед Гевара да бъде убит. Заповедта е дадена най-вече по настояване на Феликс Родригес, въпреки желанието на правителството на САЩ Че да бъде разпитан в Панама. Палачът е Марио Теран, сержант от боливийската армия, който сам доброволно изявява желание да застреля Че като отмъщение за тримата му приятели, убити в престрелка с партизанската група на Ернесто Че Гевара. Не се знае точната причина за незабавното убийство на аржентинския революционер, но се предполага, че ЦРУ се бои от възможността за неговото бягство от затвора и иска да избегне драмата на едно съдебно дело.
Мигове преди екзекуцията, боливийски войник го пита дали мисли за собственото си безсмъртие. „Не”, отговоря той: „Мисля за безсмъртието на революцията”. Когато сержант Теран влиза в колибата, Че Гевара му казва: „Знам, че си дошъл да ме убиеш. Стреляй, страхливецо! Ще убиеш само човек!”. Теран се колебае за миг, след което открива огън с полуавтоматична пушка и го ранява в ръцете и краката. Гевара се гърчи и превива на земята, очевидно захапвайки една от китките му, за да не извика от болка. След това палачът му стреля още няколко пъти и го ранява смъртоносно в гърдите в 13.10 ч. Гевара е прострелян общо девет пъти - пет пъти в краката, в дясното рамо и ръката, веднъж в гърдите, и накрая в гърлото.
Месеци по-рано, по време на последната си публична декларация на Конференцията на трите континента, той пише собствената си епитафия: „Където и да ни изненада смъртта, нека е добре дошла, но при условие че този наш боен вик ще достигне нечие възприемчиво ухо и една друга ръка ще се протегне да овладее нашите оръжия”.
1970 г. Камбоджа е обявена за Кхмерска република. Тя е унитарна, президентска държава. Възниква след държавен преврат по време на гражданската война в Камбоджа.
Официално провъзгласена на 9 октомври Кхмерската република е с дясно про-американско правителство, ръководена от военните , водена от генерал Нол Лон и принц Сисоват Сирик Матак, който поема властта на 18 март 1970 г. след преврат срещу крал Нородом Сианук.
Основните причини за преврата са толерирането на северно-виетнамската дейност по границите на Камбоджа, което позволява на тежко въоръжените виетнамски военни да контролират обширни територии от Източна Камбоджа. Друг важен фактор е тежкото състояние на икономиката на Камбоджа, резултат от политиката на Сианук, за неутралитет чрез антиамериканизъм.
Въпреки силно военния характер, на Кхмерската република, и количествата военна и финансова помощ от САЩ, кхмерската национална армия не успява да се противопостави и в крайна сметка републиката пада на 17 април 1975 г., когато камбоджанските комунисти завладяват Пном Пен и установяват тоталитарната Демократична Кампучия.
1973 г. Елвис и Пресила Пресли се развеждат след шест години съвместен брак. Когато е в Германия като войник, Пресли среща 14-годишното момиче, дъщеря на американски офицер. Той получава от баща й позволение да я отведе в „Грейсленд”. Записва я в католическо училище. „Бил съм с не по-малко от 1000 жени в живота си, но тя е единствената за мен”, казва Пресли. Двамата спят заедно, но Елвис не позволява на Присила да го придружава в Холивуд, където има десетки любовници.
Елвис се жени за Присила през 1967 г, когато тя навършва 21 години. Точно девет месеца по-късно се ражда дъщеря им Лиса Мари. „Мемфиската мафия” бди над Присила денонощно. Тя обаче се уморява от живота в „Грейсленд”, тъй като прекарва седмици, без да види съпруга си. Но дори докато Елвис е вкъщи, те нямат личен живот - антуражът им ги следва навсякъде.
След петгодишен брак Присила съобщава на Елвис, че е влюбена в друг мъж и иска да го напусне. Любовникът е Майк Стоун, нейният учител по карате. Семейството се разделя през 1972 г. и се развежда година по-късно. Присила получава 2 млн. долара. Елвис изпада в депресия. Запълва живота си с дрога, жени, работа и ядене.
2004 г. на първите демократични избори в Афганистан за президент е избран Хамид Карзай. Той е сред водещите политически фигури в страната след отстраняването на талибаните.
От края на 2001 г.ръководи Преходното управление, от 2002 г. е временен президент, а след проведени избори от 7 декември 2004 г. става президент на Афганистан.
2006 г. Северна Корея провежда своя първи ядрен опит с малка мощност, който е заклеймен от много държави и от Съвета за сигурност на ООН. Първите стъпки в областта на атомната техника Северна Корея прави в началото на Студената война, когато през 1956 г. в СССР са изпратени група севернокорейски студенти, които трябва да получат необходимите знания в областта на физиката на елементарните частици и атомната техника. Малко по-късно, през 1958 г., САЩ разполагат първите си ядрени бойни глави на територията на Южна Корея, чиито брой достига 950 оръжия през 1967 г.
Съгласно севернокорейската политика от началото на 60-те за превръщане на държавата в „укрепление”, тези оръжия вероятно са принудили КНДР да разработи ответен арсенал. През 1965 г. край малкия град Йонбьон с помощта на СССР се построява изследователски реактор ИРТ-2М, а в средата на 80-те е построен и 5-мегаватов реактор тип Магнокс, способен да произвежда 0,9 грама плутоний на ден. През 70-те години Ким Ир Сен взема решение за проучване на възможностите за разработка и разполагане на ядрени оръжия, както и изграждането на инфраструктура за произвеждането им.
Правени са много опити по дипломатически път КНДР да насочи програмата си към научни изследвания и електропроизводство, както и насърчаването на страната към участие в международни договори. През 1994 г. САЩ и Северна Корея подписват т.нар. „Рамково споразумение”, според което Пхенян прекратява извличането на плутоний, а САЩ осигурява финансова помощ, горива и субсидии за построяването на две модерни АЕЦ с леководни реактори. Съответно инсталациите за производство на плутоний трябва да бъдат разглобени и частите им - изнесени от страната заедно с вече произведеното гориво.
Основното опасение на САЩ е, че Пхенян може продава ядрено оръжие на държави като Иран, Сирия и Пакистан с цел печалба. Не е известно дали такива продажби е имало, но в миналото Северна Корея е била обвързана с т.нар. Пръстен на А. К. Хан - нелегален черен пазар за ядрени материали и техника, където са били замесени всички горепосочени държави. Известно е, че в началото на 90-те Пакистан е купил ракети Родон-1, способни да пренасят атомна бойна глава, като в замяна КНДР е получила центрофуги за обогатяване на уран и друга техника.
През 2002 г. обаче се появяват слухове, че КНДР провежда изследвания върху технологиите за обогатяване на уран и преработката му в плутоний. Според севернокорейците, САЩ не спазват рамковото споразумение, и КНДР има правото да притежава ядрени оръжия. Тези твърдения са донякъде обосновани заради небрежното отношение на САЩ към финансирането на KEDO (съвместен концерн, който трябва да изгради нова и модерна АЕЦ в Южен Хамгьон). Това е и основният аргумент за счупването на пломбите на реактора в Йонбьон и възстановяването на процеса на производство на плутоний през 2003 г.
Същата година между Вашингтон и Пхенян започват да прехвърчат искри заради изгонването на инспекторите на МААЕ, и двете страни провеждат масивни военни учения. В края на 2003 г. Северна Корея предлага да замрази ядрената си програма в замяна на американски концесии и други финансови помощи, но администрацията на Джордж Уокър Буш отхвърля предложението. Малко след това КНДР се оттегля от Договора за неразпространение на ядреното оръжие, тъй като обещаните в Рамковото споразумение от Вашингтон реактори за АЕЦ с лека вода така и не са доставени, а работата по новата АЕЦ отдавна е изоставена.
До октомври 2006 г. западните експерти смятат, че Северна Корея все още не разполага с достатъчно развити технологии за създаването на работещо ядрено оръжие. След ядрения опит обаче се предполага, че е възможно страната дори да разполага с една или две бойни глави, монтирани на балистична ракета. Въпреки това ядрените възможности на Пхенян остават несигурни и до днес, заради провала на опита с балистична ракета Тепходон-2 и вероятно неуспешният севернокорейски ядрен опит.
Счита се, че оръжейната програма е изцяло съсредоточена върху производството на бомби бойни глави, работещи с плутоний. През юни 2008 г. Северна Корея признава, че е произвела около 40 кг плутоний (достатъчен за десет или по-малко оръжия).
След ядреният опит са наложени санкции срещу страната, а впоследствие са възобновени шестстранните преговори за прекратяването на ядрената програма. След като Пхенян се съгласява да изключи ядрения си реактор в Йонбьон, Южна Корея изпраща помощ от 50 000 тона петрол с танкер. При пълно прекратяване на ядрената програма Северна Корея ще получи още 950 000 тона петрол, финансови облекчения, хранителни и икономически помощи, и изкарване от списъка на страните, подкрепящи тероризма.
Към средата на 2008 г. ядреният реактор в Йонбьон е изключен, касетите му с гориво - извадени и разглобени, а охладителната кула - разрушена. Правителството дава знаци, че центърът ще е напълно извън експлоатация до края на 2008 г. Въпреки шестстранните преговори и символичното разрушаване на охладителната кула на комплекса, през септември 2008 г. Северна Корея извършва ремонтни работи за повторно включване на реактора, в отговор на отказа от страна на САЩ да я извадят от списъка на държавите, подкрепящи тероризма - едно от първоначалните искания на Пхенян за пълно ядрено разоръжаване.
На 10 октомври 2008 г. обаче САЩ изваждат страната от списъка, в отговор на което Пхенян спира работата по възстановяването на центъра. Въпреки това шестстранните преговори отново стигат до задънена улица към края на 2008г., и севернокорейското външно министерство обявява, че ще поддържа ядрен арсенал, тъй като страната се чувства застрашена от САЩ. Счита се, че към началото на 2009 г. всичкият плутоний, произведен в КНДР, е обработен и готов за направата на оръжия, общо между 4 и 6 на брой. Севернокорейското ръководство желае пълни данни относно американските ядрени оръжия в Южна Корея и нормализиране на отношенията с Вашингтон, преди преговорите по ядрено разоръжаване да могат да продължат.
