10 октомври: В Токио са открити 18-те Летни олимпийски игри

732 г. край Поатие франките спират инвазията на арабите към Европа. Френско-бургундските сили под командването на майордома на Меровингите Карл Мартел нанасят съкрушително поражение на арабските завоеватели от Омаядския халифат. После Карл Велики започва освобождаване на завладените от арабите територии, продължила 760 г. и завършила чак 1492 г.

Битката при Поатие е следствие на двадесетгодишни арабски завоевания в Европа, започнали през 711 г. с нашествието на Тарик ибн Зияд във визиготските християнски кралства на Иберийския полуостров. За времето си Умаядският халифат е най-голямата военна сила. На изток арабските войски достигат до днешен Пакистан. Арабската империя поглъща Персийската Сасанидска империя и големи територии от Византийската империя след пробива си в битката при Ярмук през 636 г. и през 718 г. достигат портите на Константинопол, откъдето са отблъснати с общите усилия на българите под командването на хан Тервел, който ги побеждава при Адрианопол, и византийците под командването на император Лъв III.

Арабите на Ал Самх ибн Малик, главен управител на Андалусия, превземат Септимания през 719 г. след завземането на Иберийския полуостров. Ал Самх установява столицата си в Нарбона през 720 г. и завладява няколко града под контрола на визиготските графове, но през 721 г. херцог Одо Аквитански изненадва арабите при обсадата им на Тулуза, разбива ги и ранява смъртоносно самия Ал Самх ибн Малик. Това поражение обаче не прекратява арабските набези в Галия и през 725 г. те достигат Отун в Бургундия.

През 732 г. арабите напредват на север към р. Лоара. След като е унищожила съпротивата в тази част на Галия, нахлуващата армия се е разделила на няколко части.

Карл Мартел знае, че освен него няма кой да спре мюсюлманското нахлуване в Западна Европа. Научавайки за тяхното приближаването, събира армията си и поема на юг с надеждата да ги изненада. Тъй като възнамерява да използва фалангова формация, за него от първостепенна важност е да избере за бойно поле залесена равнина, която ще възпрепятства противниковата конница.

Арабите нямат добро разузнаване и са изненадани да се натъкнат на присъствието на голяма вражеска сила на пътя им за Тур, недалеч от Поатие. В продължение на седем дни двете армии се дебнат, прибягвайки само до малки схватки.

Абд ал Рахман изчаква да се съберат всичките му сили, което се случва, но все още е обезпокоен. Отлагането обаче дава възможност и на Карл да събере пехотните си ветерани от краищата на кралството. Някои от тях служат под неговото командване още от 717 г. Той също свиква опълчение, но то се оказва полезно само за събиране на храна и тормозене на арабите.

Никой от двамата пълководци не желае да нападне, но накрая Абд ал Рахман се чувства задължен да заповяда нападение преди по нататъшно застудяване и срама от отстъплението. Арабите трябва да се изкачват по горист хълм, за да стигнат франките, което неутрализира част от преимуществото им в численост и тежка конница. Там на високото франкската пехота е построена във фаланга сред дървета, което им помага да устоят на арабското конно нападение.

Абд ал Рахман вярва в тактическото преимущество на тежката си въоръжена с копия и мечове конница, но неколкократните им устремни атаки, заповядани от арабския командир, се разбиват във вътрешността на дисциплинираната франкска пехотна формация. Издръжливите и опитни войници на Карл постигат това, което е смятано за непостижимо на времето - устояване на пехота срещу атака на тежка кавалерия.

Арабите, които успяват да пробият квадрата на франките, се опитват да убият Карл, но неговите феодали го заобикалят и не допускат нападателите. Изходът на битката все още е неясен, когато, според франкските историци, сред арабите тръгва слух, че техните противници заплашват плячката, която са домъкнали от Бордо. Някои от арабите веднага се втурват към лагера, за да защитят имуществото си.

Абд ал Рахман е обкръжен и убит, докато се опитва да спре отстъплението. Франките възстановяват формацията си и остават на мястото си през нощта, мислейки, че боят ще начене отново на следния ден. Когато на следващия ден арабите не възобновяват нападението си, франките още не помръдват, защото се страхуват от засада. Карл предполага, че противниците му се опитват да го примамят да слезе от хълма. Само след подробно разузнаване на умаядския лагер, в който са оставени дори палатките при прибързаното напускане, франките разбират, че арабите са се отправили обратно към Иберия с колкото плячка могат да носят.

1846 г. 17 дни след откриването на планетата Нептун английският астроном Уилям Ласел открива нейния най-голям естествен спътник - Тритон.

Спътникът носи името на сина на бога на морето Посейдон от древногръцката митология Тритон. Името е предложено от Камил Фламарион през 1880 г ., поради факта, че Ласел не предлага име за открития от него спътник. Преди откритието на втория спътник на Нептун - Нереида през 1949 г. вместо Тритон се употребява „спътникът на Нептун”.

Тритон е единствен сред големите по размери спътници в Слънчевата система, който има ретроградна орбита. За спътници с ретроградна орбита е невъзможно да са се формирали в същия район на слънчевата мъглявина като планетата, около която са на орбита, а най-вероятно са се образували в друг регион и са прихванати от нейната гравитация. За Тритон се смята, че е обект от пояса на Кайпер, прихванат от гравитацията на Нептун.

Теорията на „прихващането” на Тритон може да обясни и някои други особености на нептуновата система - голямата ексцентричност на орбитата на най-външния спътник Нереида, малкото на брой спътници в сравнение с другите газови гиганти. По време на прихващането си, Тритон вероятно е пресякъл орбитите на множество от тогавашните спътници на Нептун, отклонявайки ги с голямата си гравитация. Наблюдаваната диференциация на вътрешността на спътника (вътрешността на Тритон в миналото е била течна) може да се обясни с голямата ексцентричност на първоначалната му орбита около Нептун, която впоследствие след милиарди години е загубила ексцентрицитета си под въздействието на приливните сили на планетата.

Поради интензивното си нагряване от приливните сили на Нептун, за Тритон се смята, че в миналото е бил подходящ за развитието на живот в течните слоеве под повърхността. Наличието на живот към наши дни обаче е малко вероятно поради отсъствието на приливно нагряване, голямата отдалеченост от Слънцето и факта, че орбитата на спътника се намира във вътрешността на йонизиращата магнитосфера на Нептун.

1868 г. в Куба избухва въстание против испанските колонизатори, което е начало на 10-годишната война за независимост. Тя завършва с поражение. Следва Малката война (1879-1880) и Войната за независимост на Куба (1895-1898), прераснала в Испано-американска война.

През 1857-1866 г. Куба се намира в икономическа криза. Колониалната администрация продължава да получава високи доходи, но не ги инвестира в икономиката на острова. Испанците съставляват 8% от населението на Куба, но владеят 90% от богатствата на страната. При това Испания е установила строг контрол над кубинската търговия. Продължава търговията с роби и икономиката на страната съществено зависи от нея. Мнозинството от населението няма никакви политически права и свободи. Политическите партии са извън закона.

Освен това през същата 1868 г. в Испания става революция, стимулираща антиколониалните и антиробовладелчески течения в Куба. А през 1865 г. Доминиканската република за втори път получава независимостта си от Испания и това събитие получава огромен резонанс в Куба. През юли 1867 г. е основан „Революционният комитет Байямо”, оглавяван от Франсиско Висенте Агилера - един от най-богатите плантатори на острова. Заговорът бързо се разраства в Източна Куба, а в Мансанильо в него влиза Сеспедес, който после дава сигнал за въстанието.

На 10 октомври собственикът на плантация за захарна тръстика и на захарен завод Карлос Мануел де Сеспедес освобождава всички свои роби и, публикувайки манифеста „Грито де Яра” („Зов от Яра”), обявява война на Испания. В определена степен този акт и последвалото въстание са провокирани от окончателната отмяна на робството в САЩ през същата 1868 г. Към Сеспедес се присъединяват собствениците на съседните плантации и скоро е сформирана армия, състояща се лошо въоръжени черни и бели въстаници (мамбиси).

Като начало Сеспедес атакува на 11 октомври съседния град Яра, но търпи жестоко поражение. Той успява да се спаси само с 12 свои съмишленици. Въпреки това въстанието бързо получава подкрепа в източната част на острова. Още на следващия ден въстаниците превземат осем града, а към края на месеца към Сеспедес се присъединяват 12 000 души.

Сформирано е национално правителство, оглавено от Сеспедес. На 4 ноември 1868 г. е превзет Камагуей. На 10 април 1869 г. в този град заседава Конституционното събрание, в които вземат участие представители от източните области, контролирани от въстаниците. Решено е гражданската власт да бъде отделена от военното командване. На 12 април Сеспедес е избран за президент на Куба, а генерал Мануел де Кесада става командващ на въоръжените сили.

След като колониалните власти не успяват да се договорят с въстаниците, в началото на 1869 г. те започват война на изтребление. Приети са закони, според които пленените лидери на въстанието и техните помощници могат да бъдат екзекутирани на място; същото се отнася и за мъже над 15 години, задържани извън местата за живеене; градовете, отказали да се предадат на испанската армия, подлежат на разрушаване.

След 1873 г. действията на въстаниците са ограничени в регионите Камагуей и Ориенте. Сеспедес попада в плен и е разстрелян на 27 февруари 1874 г.

Колониалните власти започват преговори с въстаниците в Занхона. На 10 февруари 1878 г. е подписан Занхонският договор. Войната формално приключва на 28 май 1878 г., след като въстаниците в Лос Мангос де Барагуа прекратяват съпротивата заради нейната безсмисленост. Мнозина участници във войната стават централни фигури в следващите две войни за независимост.

1911 г. в Китай избухва Учангското въстание. Това довежда до абдикация на последната китайска династия Цин и обявяване на Република Китай.

1964 г. в Токио са открити 18-те Летни олимпийски игри. Освен Токио за организиране на Игрите се кандидатират Детройт, Буенос Айрес и Виена.

Игрите се организират в Япония 24 години, след като Олимпиадата през 1940 г. е провалена поради Втората световна война. Състезанията продължават до 24 октомври.

Церемонията по откриването се провежда на 10 октомври. Йошинори Сакаи, който внася олимпийския огън, е студент, роден на 6 август в Хирошима - деня, в който пада атомната бомба. Игрите са открити от император Хирохито. Клетвата на атлетите е казана от състезателката по художествена гимнастика Такаши Оно. По време на откриването пет самолета прелитат над стадиона и оставят следи с цветовете на петте кръга на олимпийското движение.

Организаторите на игрите получават три награди от Международния олимпийски комитет за добрата организация на игрите. Бюджетът на олимпиадата е близо 1,8 млн. долара, а игрите са най-скъпите до тогава. Изградена е инфраструктура специално за Игрите. Разширен е стадион, построени са зала за спортна гимнастика и олимпийски плувен басейн. Олимпийското село се намира на два километра от спортните съоръжения.

На Олимпиадата се провеждат състезания в 163 дисциплини от 21 спорта, участват 5151 спортисти от 93 страни. По време на игрите са поставени 77 олимпийски и 33 световни рекорда. 71 от олимпийските и 11 от световните рекорди са в състезания по лека атлетика.

Дебют правят спортовете - джудо за мъже и волейбол за жени и мъже. Отборът на СССР става първия олимпийски шампион по волейбол за мъже. При жените домакините печелят първата титла при жените. Волейболът е първият отборен спорт за жени в олимпийската програма.

Това е първата олимпиада, на която е забранено да участва ЮАР заради режима на апартейд, който страната води. Германия и Корея участват с общи отбори въпреки разделението на страните (ГДР и ФРГ; КНДР и Република Корея).

Любопитен факт е, че на тези игри за последен път бяганията в леката атлетика се провеждат на писта от пепел. В състезанията по овчарски скок за първи път се използва прът от стъклопласт. На тези олимпийски игри за последен път времето се отчита ръчно.

1977 г. в София е открита Национална гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ”. Класическата гимназия е открита от Комитета за култура благодарение на застъпничеството на Людмила Живкова и проф. Александър Фол.

Гимназията има статут на „лицей” към Софийския университет „Св. Климент Охридски” по решение на Академичния съвет на СУ от 7 декември 1994 г. В гимназията се изучават специализирано древни езици като латински, старогръцки и старобългарски език, литература, история, култура и философия, а така също и западни езици сред които френски, немски, английски, новогръцки и италиански език.

1977 г. състои се премиерата на българския игрален драматичен филм „Авантаж”. Лентата е създадена по документалната книга „Един прокурор разказва” на Петко Здравков.

Филмът разкрива историята на Петела (в ролята Руси Чанев) - крадец, бивш затворник, който се опитва да се включи в живота на нова, социалистическа България след 9 септември 1944 г. Главният герой е прекалено свободолюбив за тогавашните нрави и това е една от причините за драмите, които преживява в отношенията си с обществото като цяло и с жените в частност.

Филмът е отличен с редица награди сред които „Сребърна мечка” от Международния филмов фестива в Берлин (1978) и голяма награда „Златен Лачено” и награда за женска роля на Мария Статулова от Международния филмов фестивал в Авелино, Италия (1979).

1983 г. съветският космически апарат „Венера 15” влиза в орбита около Венера и започва да картографира нейната повърхност. Автоматичният космически апарат е изстрелян от СССР на 2 юни 1983 г. в 2.38 ч. (по Гринуич), за да изследва повърхността на Венера от орбита посредством радар със синтетична апертура. Използването на радар се налага от плътната и непрозрачна във видимия спектър атмосфера на планетата.

„Венера 15” влиза в орбита около Венера на 10 октомври с.г., като орбиталната равнина е под наклон от 4° спрямо тази на „Венера 16”. По този начин е възможно повторно изследване на дадено място от повърхността на планетата от двата апарата.

В продължение на осем месеца „Венера 15” и „Венера 16” успяват да изследват релефа на около 25% от повърхността на планетата.

1994 г. в 10.51 ч. в ТЕЦ „Марица изток 3” се случва най-голямата промишлена авария в България. Гръмва цистерна с вряла вода, при което се образува вълна висока над 2 м, загиват 21 души, шестима на място и 15 по-късно в болница.