1502 г. Христофор Колумб открива Коста Рика. Колумб достига до източните брегове и им дава името „богатият бряг”. Западните брегове стават достояние за испанските завоеватели едва през 1562 г.
1823 г. в Англия започва издаването първото медицинско списание „Лансет”. Любопитен факт е, че през 2006 г. авторитетното издание издигна глас в защита на българските медицински сестри и палестинския лекар, които се намираха по онова време в затвор в Либия.
В редакционната си статия, озаглавена „Освободете шестимата от Бенгази”, британското седмично издание определи процеса срещу българските медицински сестри и палестинския лекар като съдебна грешка. Цитирани бяха научни доказателства, че инфекциите са причинени от лоша хигиена в болницата, а не от умишлена зараза.
Залогът е много голям, включително политическото и дипломатическото бъдеще на Либия, изтъкна изданието. Реформирането на провалилата се здравна система в страната трябва да започне със спасяването на българските медици, алармира още „Лансет”.
1878 г. избухва Кресненско-Разложкото въстание на македонските българи срещу османската власт с цел присъединяване към Княжество България. Българите от Македония изпращат до правителствата на Великите сили и Временното руско управление петиции, мемоари и молби, с които протестират срещу решението техните земи да останат в пределите на Османската империя.
На 8 септември в Рилския манастир се провежда съвещание. На него присъстват Натанаил Охридски, Димитър Попгеоргиев, Ильо Марков и войводи от вътрешността на Македония.
В изпълнение на взетото решение в пограничните с Турция райони се създава местно опълчение, което поема охраната на границата. На 5 октомври сборен отряд от около 400 въстаници, разделен на чети, под общото командване на Стоян Карастоилов (Стоян войвода) и Адам Калмиков атакува турския гарнизон, разположен при кресненските ханове. След 18-часово сражение, турската войска се предава. Пленени са 119 войници и двама офицери.
Освободени са редица села. Освен в Кресненското дефиле въстанически действия започват в Неврокопско, Демирхисарско, Серско, Малешевско и пр. В началото на ноември въстанието обхваща и селата от Разложката котловина. Но въпреки проявения героизъм турците преминават в настъпление. На 11 ноември 1878 г. е опожарена Кресна. Същата участ постига още 12 села от Кресненското дефиле. Към края на ноември е разгромено въстанието и в Разложко.
По десния бряг на река Струма въстаническите действия продължават до февруари 1879 г., но разколът в ръководството оказва силен негативен резултат. В този момент в Македония идва Стефан Стамболов. Той и Никола Обретенов настояват да се използва опитът от Априлското въстание от 1876 г. и апостоли да подготвят населението за бъдещите въстанически действия.
В разгара на въстаническите боеве по инициатива на Натанаил Охридски и въстаническото ръководство е изпратена една делегация в Учредителното събрание в Търново. Тяхната задача е да изразят горещото желание на всички жители българи от Македония за обединение с България, но без успех. През април 1879 г. една сравнително голяма чета преминава турската граница с цел да даде сигнал за въстание около Битоля. Въстаниците остават изолирани и не могат да спрат настъплението на турските войски. На 25 май 1879 г. Натанаил Охридски разпуска четите и въстанието е прекратено.
Поражението на въстанието и жестокостите на турската войска и башибозук над населението принуждават над 25 000 души от Мелнишко, Горноджумайско, Разложко и други краища на Македония да напуснат родните си селища и да потърсят убежище в Княжество България.
1918 г. загива Ролан Гарос - един от първите френски летци и прославен пилот-изтребител по времето на Първата световна война. Край Вузие във френските Ардени самолетът му попада под вражески огън и получава тежки повреди. Предполага се, че е станал жертва на немския ас Херман Хабих.
Гарос започва летателната си кариера през 1909 г. със самолет „Демоазел”. През 1911 г. започва да участва в авиационни гонки и състезания в европейските държави като прелитането от Париж до Мадрид. Преди войната лети в САЩ и в Южна Америка. Известност му носи прелитането над Средиземно море между френския град Фрежу и Бизерта, Тунис, със самолет „Моран Солне”. Следващата година постъпва в армията, която навлиза във война.
По негова идея на изтребителя му „Моран Солне” е монтирана доработка, позволяваща на картечницата му да стреля през кръга на винта - на двете перки са монтирани клиновидни пластини, които отклоняват попадналите в тях куршуми.
На 1 април 1915 г. постига първата си въздушна победа, следват още две на 15 и 18 април. В последния ден моторът му спира работата си във въздуха и Гарос каца принудително в разположение на германците. Той обаче не сварва да унищожи машината преди да го пленят и пристигналите инженери от Fokker копират защитата на витлото.
На 14 февруари 1918 г. успява да избяга от лагера за френски военнопленници и повторно се включва във френската войска. На 2 октомври 1918 г. Гарос обявява две нови победи, от които само една е потвърдена. Любопитен факт е, че той така и не успява да заслужи титлата „Ас”, присъждана за пет победи. След три дни загива.
1921 г. в Лондон е основан Международният ПЕН клуб. Неправителствената организация обединява писатели, редактори и преводачи от различни жанрове на художествената литература. Абревиатурата се получава от първите букви на думите поет (poet), есеист (essayist) и новелист (novelist). Мисията на сдружението е да се поддържат връзки между творците от целия свят и да защитава техните права.
Идеята за създаване на организацията е на английските писатели Катрин Доусън-Скот и Джон Голсуърти, който става първият ръководител на клуба. Първите членове включени Джоузеф Конрад, Елизабет Крейг, Джордж Бърнард Шоу, и Хърбърт Уелс. Днес организацията ПЕН-клуб има автономни центрове в над 100 страни.
Българският клон е учреден през 1926 г. и в него членуват най-известните писатели, критици и преводачи между двете световни войни. Първият му председател е проф. Иван Шишманов.
Всяка година се провежда международен конгрес, като на 48-ия поред (1986 г.) е взето решение датата 3 март да се отбелязва като Световен ден на писателя. На 17 ноември 1997 г. в горичка до езерото Бърли Грифин в Канбера, Австралия, е открит ПЕН-мемориал с посвещението „Духът умира при всички нас, които мълчим пред лицето на тиранията”.
1931 г. американците Клайд Пенкбърн и Хю Хърндън извършват първия полет над Тихия океан. Двамата пилоти заявяват намерението си авантюристичния полет три дни по-рано. Летците изминават разстоянието от Япония до Америка за 41 часа и 31 минути, прелитайки над 8000 км.
1962 г. във Великобритания „Бийтълс” издават първия си сингъл „Love Me Do”. Парчето е създадено през 1958 и 1959 г. първоначално от Пол Маккартни, в задния двор на къщата му.
По-късно Джон Ленън добавя своите корекции и двамата решават да прибавят така култовата хармоника в продукцията. То е сред най-ранните общи творения на Ленън и Маккартни, които са творили доста парчета заедно още в училище, записвайки ги в тетрадките си и мечтаейки един ден да им донесат слава.
През 1962 г. вече сформираната група решава да запише парчето и да го издаде, след като вече е събрала сравнителна популярност в Ливърпул, но особено в Хамбург, където бандата има множество участия в предишните две години. Мениджърът им Брайън Ъпстейн и продуцентът Джордж Мартин - наричан понякога „петия от Бийтълс” заради дълготрайното му партньорство с тях в следващите години, виждат плам в момчетата да творят и да се развиват и им дават шанс.
Ленън, Маккартни и Джордж Харисън обаче разбират, че бандата няма как да се развива с барабанист като Пийт Бест, който не се справя перфектно със своите задачи. Така Бест e отстранен от бандата и първата записана версия на песента с негово участие не излиза на бял свят.
Вместо нея, на 4 септември „Бийтълс” записват парчето отново в легендарното студио на EMI на „Аби Роуд” с новия барабанист Ринго Стар. Макар към него също да има забележки и да е направен още един опит за запис на парчето с барабаниста Анди Уайт, версията, включваща Ринго Стар, е избрана за финалната и е издадена на 5 октомври от EMI.
1962 г. състои се премиерата на „Доктор Но” - първият филм от шпионската поредица за британския таен агент Джеймс Бонд. В ролята на известния герой е Шон Конъри. В лентата участват още Джоузеф Уайсман, Урсула Андрес, Джак Лорд и Джон Кицмилър. Режисьор е Терънс Йънг.
Във филма Джеймс Бонд е изпратен в Ямайка, за да разследва смъртта на друг британски агент Джон Странгуейс. Там „Агент 007” разкрива заговора на Доктор Но да разруши тестови ракети и успява да предотврати делото му.
Любопитен факт е, че въпреки че е първият от последната поредица филми, в него не се показва потвърждаването на статуса на Бонд като агент с две нули, което му дава и така известния лиценз за убиване. Началният кадър на филма, измислен от Маурис Биндър, пък остава непроменен и до днес.
Успехът на „Доктор Но” като първи филм от поредицата на Иън Флеминг предизвиква създаването на филми по романите на английския писател, което продължава и днес. С излизането на първият филм от поредицата „007” процъфтява жанрът на шпионските филми през 60-те години на 20 в.
1983 г. състои се премиерата на българския игрален филм „Йо-хо-хо”. Режисьор на романтичната драма по сценарий на Валери Петров е Зако Хеския. В лентата се разказва за приятелството между млад актьор с травма на гръбнака и десетгодишно момче със счупена ръка, които се запознават в болницата.
През 2006 г. сюжетът на Валери Петров от филма „Йо хо хо” става основа за първият римейк на български филм. Това е „Падането” на индийския режисьор Тарсем Сингх.
Филмът е копродукция между САЩ, Великобритания и Индия. Сюжетът разказва за каскадьор, лекуващ се в болница през 20-те години. Той разказва на малко момиченце приказна история за петима митични герои. Благодарение на неговата фантазия и нейното буйно въображение границата между измислица и реалност постепенно се стопява.
1983 г. полският дисидент Лех Валенса е удостоен с Нобелова награда за мир. Валенса работи като електротехник в Гданската корабостроителница от 1967 до 1976 г., когато е уволнен за критика на ръководството. През 1979-1980 г. създава стачен комитет в корабостроителницата, който се бори за повече права на работниците и по-добро заплащане. През август 1980 г. комитетът сключва споразумение с правителството на Полша и така е поставено началото на независимия профсъюз „Солидарност” начело с Валенса.
През декември 1981 г., когато в Полша е въведено военно положение, Валенса е арестуван и интерниран. Освободен е през 1982 г. и води преговори с тогавашния президент ген. Войчех Ярузелски.
През 1983 г. е удостоен с Нобелова награда за мир. Той обаче не заминава за Осло, а изпраща жена си и един от синовете си, защото смята, че властите във Варшава няма да го пуснат обратно. В Осло семейството му прочита неговото обръщение за гражданските права. По-късно му е гарантирана свобода на придвижване и посещава Рим и Ватикана, където папа е полякът Карол Войтила - Йоан-Павел Втори.
Валенса поема водеща роля в т.нар. Кръгла маса - преговорите с полското правителство през 1989 г. През декември 1990 г. е избран за президент на Полша. Губи изборите през 1995 г., когато се кандидатира за втори мандат, и оттогава се оттегля от активна политическа дейност.
1994 г. датата е определена за Международен ден на учителя. Инициативата на ЮНЕСКО е представена за първи път в Париж на специална междуправителствена конференция за статута на учителя.
