4 октомври: Излиза от печат първата пълна англоезична Библия
4 октомври: Излиза от печат първата пълна англоезична Библия / снимка: Guliver/Getty Images

771 г. след смъртта на брат си Карломан Карл Велики става единствен владетел на Франкската държава. Той разширява франкските владения в Западна и Централна Европа, а на 25 декември 800 г., след като завладява Северна Италия, е коронован от папа Лъв III за пръв император на Свещената Римска империя.

Карл Велики е първият син на Пипин Къси и съпругата му Бертрада от Лаон. Пипин Къси е първият представител на династията на Каролингите, обявил се за крал на Франкското кралство, след като хора от рода от няколко поколения управляват страната като майордоми на меровингските крале. Бертрада е франкска благородничка, дъщеря на графа на Лан.

При смъртта на Пипин Къси през 768 г., съгласно франкската традиция кралството е разделено между Карл Велики и брат му Карломан. Карл поема управлението на западните части на държавата, близки до морето (Неустрия, Западна Аквитания, Северна Австразия), а Карломан - на разположените във вътрешността (Южна Австразия, Септимания, Източна Аквитания, Бургундия, Прованс, Швабия, териториите по границата с Италия).

През цялото си управление Карл Велики води непрестанни войни. Той завладява Саксония през 8 в., осъществявайки несбъднатата мечта на Октавиан Август. Освен с териториалното разширение и административната организация на новосъздадената Франкска империя, управлението на Карл Велики се свързва и с възраждането на изкуствата, религията и културата, известно като Каролингски Ренесанс.

1366 г. започва антитурският кръстоносен морски поход на граф Амадей VI Савойски. Той е наричан „Зеленият граф”, понеже е носил зелени доспехи и дрехи.

Едва деветгодишен, Амадей наследява графството от баща си Аймон Савойски. На 14 години, през 1348 г., прекосява Алпите и потушава бунта на пиемонтските градове. През 1352 г. печели голяма победа над въстаналите селяни в областта източно от Женева. През 1365 г. императорът на Свещената Римска империя Карл IV го обявява за имперски наместник в Алпийския регион.

През януари 1364 г. Амадей е посетен от кипърския крал Петър І, който го въодушевява да се включи в подготвяния кръстоносен поход, но поради заплахата за Савоя от бродещи банди, Амадей не взема участие в превземането на Александрия през 1365 г. Флотата на кръстоносците (15 кораба и 1700 бойци), предвождани от Зеления граф, отплава от Венеция едва през февруари 1366 г. и на 2 август пуска котва край бреговете на гръцкия остров Евбея.

Византийския император Йоан V Палеолог, братовчед на Амадей, обаче бил пленен от българския цар Иван Александър при завръщането му от дипломатическа мисия в Унгария.

Амадей атакувал турците без да дочака сформирането на коалицията. На 26 август 1366 г. била превзета крепостта Галиполи и предадена на византийците. Савойската флота пристигнала в Цариград на 4 септември, където към нея се присъединила генуезка флота. През октомври 1366 г. флотата на Амедей навлязла в Черно море, за да окаже натиск над българите за освобождаването на византийския император. Превзети са Скафида, Созопол и Месемврия, но опитът за превземането и на Варна се провалил.

Граф Амедей VI бил принуден да започне преговори както с българския владетел, така и с владетеля на Добруджанското деспотство Добротица. Генуезката флота се оттеглила в Созопол, където на 28 януари 1367 г. пристигнал и освободеният от българите Йоан V Палеолог. По това време Амадей бил изразходил всичките фондове, предназначени за кръстоносния поход и бил принуден да се върне в родината си, но завладените от него градове остават във византийски ръце до падането на Константинопол през 1453 г.

Престижът, с който се ползвал Амадей VI Савойски, го прави ценен арбитър в споровете между многобройните италиански държавици. Той е посредник в конфликта между Пиза и Флоренция през 1364 г. През 1381 г. договаря сключването на мир между Венеция и Милано от едната страна и Генуа от другата. През 1382 г. застава на страната на папа Климент VII при опита му да постави свое протеже на неаполитанския трон. Започнатата през юни 1382 г. военна експедиция срещу Неапол завършва злощастно. Измъчваните от глад и болести войници на Амадей VI Савойски правят безуспешни опити да се измъкнат от Южна Италия. През зимата на 1383 г. Зеленият граф се заразява от чума и умира във военния лагер.

1537 г. излиза от печат първата пълна англоезична Библия с преводи на Уилям Тиндъл и Майлс Ковърдел.

Майлс Ковърдейл учил в Кеймбриджкия университет и бил ръкоположен за свещеник в католическата църква през 1514 г. Желанието му за реформа било събудено от Робърт Барнс, който бил негов наставник. През 1528 г. Ковърдейл вече говорел по време на църковните служби против небиблейски католически учения, като например поклонението на изображения, изповедта и литургията.

Тъй като животът му бил в опасност, той напуснал Англия и се преместил в континентална Европа, където живял около седем години. В Хамбург (Германия) Ковърдейл останал при Уилям Тиндъл. Двамата работили заедно по общия си проект да издадат Библия, която обикновените хора да могат да четат. Тогава Ковърдейл научил много от Тиндъл за изкуството да превеждаш Библията.

Междувременно ситуацията в Англия започнала да се променя. През 1534 г. крал Хенри VIII публично отхвърлил властта на папата в Рим. Той бил също готов да приеме идеята Библията да стане достъпна за всички, говорещи английски. След време Ковърдейл се заел с тази задача. Той се изразявал много добре на английски, но му липсвали езиковите умения на неговия приятел и наставник Тиндъл, който говорел свободно еврейски и гръцки. Ковърдейл ревизирал превода на Тиндъл, като използвал латински и немски преводи.

Библията на Ковърдейл била отпечатана в Европа през 1535 г., една година преди екзекуцията на Тиндъл. В нея се включвало уважително и донякъде ласкателно посвещение на крал Хенри. Ковърдейл уверил Хенри, че в Библията не са включени бележките под линия на Тиндъл, които предизвиквали спорове, тъй като насочвали вниманието към небиблейските учения на католическата църква. Кралят се съгласил Библията да бъде издадена. Ситуацията започнала да се променя.

През 1537 г. Библията на Ковърдейл била отпечатана в две издания и в Англия. През същата година в Антверпен (Белгия) било отпечатано издание, одобрено от крал Хенри, в което били комбинирани трудовете на Тиндъл и Ковърдейл и което било наречено Библията на Матю.

Главният съветник на краля, Томас Кромуел, подкрепян от архиепископа на Кентърбъри Кранмер, забелязал нуждата от ревизия на Библията на Матю. Затова той помолил Ковърдейл да ревизира целия ръкопис. Крал Хенри одобрил новото издание през 1539 г., което заради размера си било наречено Великата Библия, и поръчал екземпляри от него да бъдат поставени в църквите, за да бъдат четени от всички.

След смъртта на Хенри VIII и възкачването на трона на неговия наследник Едуард VI Ковърдейл бил назначен за епископ на Ексетър през 1551 г. Когато обаче кралица Мария, която била католичка, наследила трона от Едуард през 1553 г., Ковърдейл бил принуден да избяга в Дания. По-късно той се преместил в Швейцария, където продължил работата си. Той също публикувал три издания на т.нар. „Нов завет”, в които бил включен латинският текст като помагало за духовенството.

Любопитен факт е, че Библията на Ковърдейл била първата Библия на английски, на чиято заглавна страница се появява тетраграмата - четирите еврейски букви, с които се изписва Божието име. Това била и първата Библия, в която апокрифните книги били групирани в едно приложение, вместо да бъдат разпръснати сред книгите на Еврейските писания.

1883 г. луксозният пътнически влак „Ориент Експрес” започва първото си пътуване от Париж до Румъния, преминавайки през шест държави.

За създател на „Ориент Експрес” се смята белгиецът Жорж Нагелмакерс. Името идва спонтанно и е дело на пътниците на дълги разстояния, пътували с влаковите композиции от Париж до Виена през с.г. В онези времена това пътуване се е считало за едно от най-незабравимите и авантюристични пътешествия, които може да предприеме човек.

По различно време с „Ориент Експрес” са пътували Франц-Йосиф, Оноре дьо Балзак, Шарл де Гол, Агата Кристи и много други знаменитости. Любопитен факт е, че Агата Кристи също има съществена роля за популяризиране на луксозния влак, тъй като нееднократно тя споменава името му в произведенията си.

Класическият маршрут на влака тръгва от Париж, преминава през Будапеща и Букурещ, и достига до Истанбул, като пътуването продължава шест дни и пет нощи. Този маршрут обаче е променян няколко пъти, а едновременно с това под шапката на „Ориент Експрес” се появяват още няколко маршрутни линии.

Днес влакът се движи по маршрута Париж - Истанбул веднъж годишно, по специална заявка, за специални клиенти и на специални цени. Това превръща в истинско събитие спирането му в страните, през които преминава, като от няколко години списъкът включва и България.

1910 г. след бягството на крал Мануел II във Великобритания Португалия става република. Името на държавата произлиза от град Порто на делтата на река Дуеро. В древни времена градът се е казвал Cale (от гръцки – „красив”). Той е бил важно пристанище, наричано на латински Portus Cale, което в Средновековието се е превърнало в Portucale, а по-късно Portugale.

През 1807 г. Португалия отказва да се присъедини към Континенталната блокада на Наполеон Бонапарт срещу Великобритания. Френският отговор не закъснява - Франция напада Португалия и превзема Лисабон на 8 декември с.г. През 1812 г. независимостта на страната е възстановена. През 1890 г. обаче отношенията между Великобритания и Португалия се влошават - англичаните поставят ултиматум всички португалски войски между Ангола и Мозамбик да се изтеглят. Португалия има претенции към тази територия, но Великобритания я иска, за да може да построи железопътна линия от Кайро до Кейп Таун.

През 1910 г. монархията е сменена с парламентарна република с две камари. Тази Първа република е нестабилна от самото начало и още към края на Първата световна война се изражда в диктатура. В Португалия се появяват прототипи на някои от елементите на тоталитарната държава. Участието на Португалия във войната обаче довежда до дълбок разрив в обществото, както и икономическа и политическа криза. Така се стига до държавен преврат на 28 май 1926 г., който установява Втора република, превърнала се през 1933 в т.нар. Ештаду Нову - про-фашистки режим с корпоратистки черти, поддържащ близки отношения с Оста под ръководството на Антонио ди Оливейра Салазар.

Управлението на Салазар се противопоставя на либерализма, комунизма, социализма и антиколониализма. В продължение на десетилетия международната общност го критикува заради почти тоталитарния му характер. Режимът е свален през 1974 г. от т.нар. „Революция на Карамфилите”, която повежда държавата по пътя на модерната демокрация и осигурява независимост на последните колонии в Африка. От тогава Португалия е парламентарна република.

1931 г. датата е определена за Световен ден на животните. Решението е взето на Международния конгрес на привържениците на движението за защита на природата, състоял се в италианската Флоренция.

Денят на животните е приет с цел повишаване на осъзнаването на обществената необходимост от защита на околната среда, повишаване на активността в защита на животните. Целта е да се помни значението на другите животински видове, с които споделяме планетата и най-често са жертви на нашия егоизъм и жестокост.

Днес организации и любители на животните от цял свят привличат вниманието на обществото в своите страни към нуждата от по-хуманно отношение към всички живи същества.

1957 г. Съветският съюз изстрелва от космодрума в Байконур първия в света орбитален изкуствен спътник „Спутник-1”. Новината разпалва „спътникова истерия” в САЩ и стартира Космическата надпревара - изстрелването на спътника предизвиква нови политически, военни, технологични и научни събития.

Спътникът е изстрелян от секретна стартова площадка недалеч от железопътната гара Тра-Там в Казахска ССР, поставила началото на космодрума Байконур. Изведен е в ниска околоземна орбита, движи се със скорост 29 000 км/ч и извършва една обиколка за 96,2 мин. По време на своя полет спътникът излъчва монотонни радиосигнали на честота 20,005 и 40,002 MHz, които са специално избрани, за да може да се приемат от радиолюбителите по света. Сигналите се излъчат 22 дни, до 26 октомври 1957 г., когато батериите на предавателя се изтощават.

„Спутник-1” изгаря при навлизането си в атмосферата на Земята на 4 януари 1958 г., след като изминава 60 млн. км и престоява три месеца в орбита.

Първият опит на САЩ е неуспешен - на 6 декември 1957 г. ракетата „Авангард” избухва на стартовата площадка. На 31 януари 1958 г. обаче американците извеждат своя първи спътник „Експлорър-1”, направил първото велико откритие в областта на космонавтиката - съществуването на радиационните пояси на Ван Елън, заради които има живот на Земята.

1958 г. обявена е Петата френска република. C нея се зачерква безсилието на парламентарната Четвърта република и се дават изключителни права на изпълнителната власт в лицето на президента нa републиката.

Ha 5 септември 1958 г. Дьо Гол обнародва проект за нова конституция. Той е държавен глава, главнокомандващ, ръководител на правителството, който назначава министър-председателя и кабинета и разполага с правото да върне за ново преразглеждане всеки закон, приет от двукамарния парламент.

C референдум, при който 80% от франзуците дават подкрепата си за проекта нa ген. Дьо Гол, той е избран за президент. Формирано е Национално събрание със Сенат, в който голистите от новообразуваната партия „Съюз в защита на новата република” имат 188 от 560 депyтатски места. Назначеното от Дьо Гол първо правителство начело с Мишел Дебре разполага с мнозинство в Събранието.

През 1962 г. Дьо Гол провежда нов референдум за изменения в конституцията, с който въвежда прекия избор на президент. Ha изборите през декември 1965 г. той получава нов 7-годишен мандат.

Десетте години на „същинския голизъм” (1958-1968) са епоха на бурна модернизация на френската икономика, на утвърждаване на френските позиции в селскостопанската политика на Европейската икономическа общност, на сериозна програма за превъоръжаване, на съзвучна с времето деколонизация в Западна и Тропическа Африка, на проевропейска политика в духа на френско-германския компромис.

Първият президент нa Петата република продължава френската историческа традиция. Неговият приемник - Жорж Помпиду, няма първоначално такива претенции. Той не говори за „величието нa Франция”, Ho с решението да вдигне френското вето върху асоциирането на Великобритания в Европейската икономическа общност дава път на проевропейските тенденции.

1974 г. започва строежът на магистрала „Хемус”, предвидена да свързва София и Варна.
Магистралата не е довършена и до днес. До момента са изградени 163 км от цялото 433-километрово трасе. В експлоатация са отсечките София - Ябланица (70,3 км) и Шумен - Варна (75,2 км).

1990 г. демонтирана е петолъчката от фасадата на вече бившия Партиен дом в София. Днес Петолъчката се съхранява в Музея на социалистическото (тоталитарно) изкуство.

В Народна република България червената петолъчна е утвърдена като символ на комунистическото управление в герба на НРБ от 1948 г. И е неизменно там до рухването на комунизма. С решение 648 от 25 юли 1984 г. Секретариатът на ЦК на БКП одобрява идеята да се извърши проектиране и преустройство на петолъчната звезда на кулата по подобие на рубинената звезда на кулата на Кремъл в Москва. Външно-търговската организация „Техноимпортекспорт” осъществява покупката, доставката и монтажа на рубинената звезда. Тя е изработена от синтетичен рубин, диаметърът й е 3 м.

След 10 ноември 1989 г. рубинената петолъчка е обект на огромно обществено недоволство за присъствието й върху цитаделата на БКП. На 21 август 1990 г. основните политически сили в парламента приемат декларация за премахване на нетрадицинните политически символи от обществените сгради, знамена и химни.

Петолъчката е свалена с помощта на хеликоптер и специалисти от столичната фирма „Обществено строителство”. Първият опит, започнал в 7.00 ч. сутринта е неуспешен. Няколко часа по-късно, при вотрия опит, тя е демонтирана.

2004 г. американският частен ракетоплан „СпейсШипУан” извършва втория си пробен полет в Космоса. Ракетопланът е създаден от Scaled Composites, компания базирана в град Мохаве, щата Калифорния.

Разработката на „СпейсШипУан” е струвала 25 млн. долара спонсорирана предимно от Пол Алън, един от съоснователите на „Майкрософт”.

На 20 май 2003 г. е извършен първият пробен полет, без човек на борда. „СпейсШипУан” добива широка популярност на 21 юни 2004 г., когато прави първия частно финансиран космически полет с човек на борда, а на 4 октомври с.г. печели наградата „Ansary X Prize”, достигайки два пъти височина от 100 км в рамките на период от две седмици.

Любопитен факт е, че постиженията на „СпейсШипУан” са сравними повече с тези на ракетоплана X-15, а не толкова с орбитални космически кораби като космическите совалки. Основната разлика е в това, че „СпейсШипУан” не влиза в околоземна орбита като совалките, въпреки че преминава височината от 100 км, считана за граница между Земята и Космоса, което го прави по определение космически кораб.