Австрия е изправена пред възобновен мигрантски поток
Австрия е изправена пред възобновен мигрантски поток / снимка: БГНЕС, архив

Хиляди мигранти навлязоха в Австрия, след като през последните дни бяха прехвърляни от една страна в друга или биваха блокирани на граници по пътя си към Западна Европа, предаде Асошиейтед прес.

Австрийската полиция съобщи, че около 6700 души са дошли от Унгария, след като вчера бяха блокирани заради спорове между европейски страни, които затваряха гранични пунктове или издигаха нови огради за спиране на мигрантския поток.

Мигранти, които се бяха насочили към Хърватия, след като бяха отблъснати със сълзотворен газ и водни оръдия на унгарско-сръбската граница, бяха върнати с автобуси обратно в Сърбия или Унгария, след като Хърватия заяви, че не може да поеме пристигналите от сряда 20 700 души. Насочилите се от Хърватия към Словения в опит да намерят друг път към Австрия се сблъскаха със затворени мостове и словенските полицейски части за борба с безредици. Полицията в Словения съобщи, че над 1000 мигранти са влезли в страната, но още стотици чакат на границата.

Около 150 мигранти влязоха в Австрия от Словения. Това е първото регистрирано преминаване на мигранти през границата между тези две страни, предаде Франс прес.

Мигрантите и бежанците, които се опитват да достигнат богатите държави на Западна и Северна Европа, са прехвърлени в град южния Шпилфелд, където са поети от Червения кръст. Оттам те ще бъдат закарани в приемни центрове в Грац и Фелдкирхен.

Местната полиция очаква и други мигранти през тази граница. Словенските власти са създали малък център за прием и регистриране на мигранти в пограничното градче Горня Радгона.

Хърватия, която казва, че е претоварена от хилядите мигранти и бежанци на нейна територия, ги препраща към Унгария, откъдето те са прехвърляни с унгарски влакове или автобуси в центрове на австрийската граница. Страната очаква днес да дойдат общо 10 000 мигранти от източната й граница.

Други мигранти, повечето от които искат да отидат в Германия, се опитват да продължат пътя си, преминавайки от Хърватия в Словения, а оттам в Австрия. Словенският премиер Миро Церар повтори, че страната му остава ангажирана да изпълнява задълженията си като член на Шенгенското пространство за свободно движение. Когато обаче страната с 2 милиона души население надхвърли капацитета си за прием, "ще трябва да намерим споразумение с други държави", каза той.

В съобщение за печата във връзка с бежанската криза, разпространено днес следобед, министърът на вътрешните работи на Австрия Йохана Микъл-Лайтнер изразява яда си към политиката на Хърватия и Словения и пропускането на миграционния поток в посока Австрия и Германия. По думите на министъра тя не разбира защо в двете държави не се подават документи за признаване статут на бежанци.

Същевременно заявява недвусмислено, че ще приложи правилата на Дъблинското споразумение и за двете държави. Разбира се всеки би могъл да подаде документи в Австрия, отбелязва тя, но също така се разбира, че за всекиго ще бъде приложена Дъблинската процедура за връщането му в Хърватия или Словения.

"Тъй като никой не може да ми обясни, че тук става дума за несигурни държави, в които няма бъдеще", допълва тя и обобщава: "Това, което се случва тук, няма нищо общо с търсене на закрила, в много по-голяма степен става дума за "оптимизация" на политическото убежище".

Министър Лайтнер отново подчертава необходимостта от въвеждане на квоти. Това би било началото на края на "бежанското преселение". В такъв случай хората, тръгнали по икономически мотиви, ще трябва да преценят дали да поемат този риск. По мнението на Микъл-Лайтнер освен квоти за лагерите около Сирия ще са необходими милиарди, за да се пресекат сравнително бързо потоците от хора.
Дъблинското споразумение определя коя европейска държава трябва да обработи подадените документи и да се погрижи за настаняване на мигранта. Най-често това е държавата, където бежанецът стъпва за пръв път на европейска земя. Може обаче да бъде и държавата, където живеят членове на семейството му или държава, за която търсещият убежище вече има издадена виза.

Европейският съюз, САЩ и страните от Залива трябва да осигурят 5 милиарда евро (5,7 милиарда долара) помощи за сирийските бежанци в близкоизточните държави. За това призоваха австрийският канцлер Вернер Файман и германският вицеканцлер Зигмар Габриел, цитирани от ДПА.

Ако тези пари не се похарчат сега, още повече хора ще поемат към Европа, отбеляза Габриел. Предложението ще бъде обсъдено в сряда на извънредната среща на върха на ЕС за миграцията.

Исканата сума е въз основа на дефицитите в агенциите на ООН, включително Световната програма по прехраната, която бе принудена на намали помощите за храна за сирийските бежанци в региона, уточни германският вицеканцлер.
Страните от ЕС трябва да намерят общоевропейски отговор на проблема с бежанците, каза днес в Магдебург германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер, цитиран от ТАСС.

Източник: БТА