Да бъдат сформирани две групи, които да очертаят основните проблеми на здравеопазването в Шуменска област, след което със съдействието на областния управител Донка Иванова да изпратят конкретните си предложения до съответните органи на централната и местната власт. Около това решение се обедини Областният съвет по здравеопазване на днешното си заседание. Първата група, която ще изготви предложения до централната власт, ще бъде в състав Седат Кадир, д-р Караниколов, д-р Маринова, д-р Радева, и д-р Лозанова. Във втората, която ще отправи исканията си към местната власт, ще участват д-р Чолаков, д-р Пенкова, д-р Баева и д-р Велинова.
Решението за сформиране на тези групи бе провокирано от емоционално изказване на председателя на Асоциацията на общопрактикуващите лекари в област Шумен д-р Милен Чолаков, който не скри възмущението си от състоянието на здравеопазването в областта.
„Събрали сме се представители на 14 институции и нещата не вървят. Ние всички, избрани на тези постове, сме длъжници към нашия народ. Истината е, че достигнахме пълния провал", каза той и изрази впечатленията си, че на подобни „стикерно-етикетни" срещи не се ражда нищо смислено. В резултат на това д-р Чолаков отправи конкретно предложение да бъде внесен доклад до Министерски съвет, с който област Шумен спешно да бъде обявена за кризисна и да получава икономически стимули.
Управителят на Комплексния онкологичен център в Шумен д-р Сотир Караниколов, от своя страна, каза, че броят на онкологичната заболеваемост продължава да расте, обяснявайки, че броят на регистрираните злокачествени новообразувания не бива да заблуждава, тъй като се дължи по-скоро на намаляващия брой на населението.
Повод за насрочване на заседанието беше подробен анализ на здравно-демографското състояние на област Шумен. За никого не бяха изненада задълбочаващите се негативни статистически данни, алармиращи за ниската раждаемост, намаляващия брой на жените във фертилна възраст и високата смъртност в областта. Отчетени бяха и проблемите в селските райони на област Шумен, свързани с достъпа до специализирана извънболнична медицинска помощ. Специален акцент беше поставен и на липсата на човешки ресурси в здравната система - тенденция, дължаща се най-вече на миграционните и емиграционните процеси през последните години.
