Нови стандарти връщат авторитета на училищните библиотеки
Нови стандарти връщат авторитета на училищните библиотеки / снимки: БГНЕС, архив

През настоящата година има лек ръст при продажбите на книги в страната, коментира Василка Ванчева, член на УС на асоциация „Българска книга”. Тя отговори на въпросите на кореспондента на Агенцията във Варна за излизането на издателския бранш от кризата и за предстоящите промени в него.

Най-търсени на пазара остават кримките, посочва Ванчева. Според нея при тях интересното е, че клиентите се ориентират към европейски автори, които постепенно „детронират” американските си колеги. Бумът всъщност е при скандинавските автори, на практика скандинавското криминале се превръща в бранд, казва Ванчева.

Нейната лична позиция е, че има търсене и на източната литература, макар че тя е много особено понятие. Издават се писатели, които всъщност живеят на Запад, но пишат за родината си, което не пречи българската публика да оценява техните творби, казва издателката.

За бъдещето на издателския бранш: стандарт за библиотечно обслужване

Като една от най-добрите стъпки за бъдещето на издателския бранш в страната Ванчева посочва приемането на стандарта за библиотечно обслужване. По думите й през първата година държавата трябва да осигури 8,2 млн. лева за книги и 2,7 млн. за периодични издания - вестници и списания, които да попълнят фондовете на библиотеките.

Ние се надяваме тези суми да бъдат отпуснати още през тази година, но те не са планувани в бюджета, отбелязва Ванчева. После допълва, че дори 2015 г. да е „празна”, самото решение за осигуряването на пари е от голямо значение. Според нея е важно и това, че е предвидено стандартът да расте ежегодно до достигането на минималните международни норми.

В момента те са 0,25 книги на глава от населението, а у нас е 0,1 т.е. с течение на времето сумите за библиотеките постепенно трябва да нараснат два пъти и половина, казва Ванчева.

Нови стандарти връщат авторитета на училищните библиотеки
netinfo

Разпределението на средствата между библиотеките ще бъде на база брой население в съответното място, посочва експертът. Законът за обществените библиотеки изисква към общинските съвети да има комисии по библиотечно дело, които трябва да разпределят средствата за закупуване на книги. Издателите не участват в този процес, те просто ще печатат книги според интереса, заявява Ванчева.

По думите й е редно библиотекарите да казват какво искат, тъй като те имат пряк поглед върху нещата, знаят какво е населението в съответната община - има ли деца, младежка аудитория или са предимно възрастни. Библиотекарите ще правят поръчките, които съответно трябва да бъдат изпълнени от общините, посочва Ванчева. Нейната лична позиция е, че този механизъм е добър и може да помогне за регулацията на пазара.

На въпрос нямат ли в асоциацията притеснения, че ще се заговори активно за корупционни практики, Ванчева философски отговаря, че навсякъде, където има пари, има възможност за корупция. "Само че не бива като в приказката - ако имаме дете, може да счупи стомната или разни други неща, дайте да не раждаме", посочва експертът. Според нея могат да се намерят начини корупцията да бъде сведена до минимум.

В правилата за разпределение между библиотеките трябва да има квоти

Предложението на асоциацията в тази посока е в правилата за разпределение между библиотеките да има квоти. Например една библиотека да няма право да поръчва книги на по-малко от 20 издателства, а при такива условия много трудно някой ще започне да „бута” или да иска пари, обяснява Ванчева. За по-малките населени места от асоциацията настояват парите да отиват директно в библиотеките, без да попадат в ръководствата на читалищата.

Най-добре е общината да взема поръчката на библиотеката, да я изпълнява и да праща книгите, казва Ванчева. Според нея ще бъде фатално, ако парите отидат в читалищата. На много места техните ръководители са показали, че не са добри стопани на библиотеките и парите, които получават, отиват за всичко друго, но не и за книги, посочва Ванчева.

Сега от асоциацията очакват новия закон за образованието, в който трябва да бъдат заложени стандартите за библиотечно-информационното обслужване в училищата. Според Ванчева това не означава, че по-малките учебни заведения ще бъдат задължени да си правят собствени библиотеки. Те могат да ползват тези в читалището в съответното населени място. Когато законът бъде приет, ще се изработи и съответният стандарт за библиотечно обслужване, който да конкретизира цифрите, посочва Ванчева.

Нови стандарти връщат авторитета на училищните библиотеки
netinfo

Международните норми: 5% от издръжката на ученик да отиват за библиотеката

По думите й международните норми определят, че 5% от годишната издръжка на всеки ученик трябва да отиват за библиотеката. Иначе казано, ако училището получава по 1000 лева на ученик, то 50 от тях трябва да са за библиотеката. Но тези пари ще бъдат не само за книги, а и за цялостната й поддръжка, казва Ванчева.

Според нея само по този начин, чрез отделяне на средства, могат да бъдат постигнати лелеяните промени в образованието - въвеждането на интерактивно обучение и постигането на мислещо поколение.

„В момента се сърдим, че учителите си „изпяват” урока, само че кой да даде на децата предварително литература за урока, за да може в класната стая да се проведе разговор, да има дискусия, те да мислят сами”, казва Ванчева. Според нея точно тук е мястото на библиотеката, стига обаче тя да разполага с нужните книги, материали, енциклопедии.

Първоначално стандартите за библиотечно обслужване може да не са колкото международните, но важното е да ги има, казва Ванчева. Нейната позиция е, че самата заявка на държавата да въведе правила е важна, защото демонстрира политика, желание, грижа за поколението.