Помните ли Кацата?
Помните ли Кацата? / Guliver/Getty Images

Гигантски кебапчета, охладени питиета и сладки раздумки. Такива асоциации изникват сред търновци, когато им споменеш добре познатата в миналото кръчма „Кацата”. Емблематичното заведение се е намирало точно срещу хълма Трапезица. Преди около 28 години е разрушено от земетресение, а днес на мястото туристите могат да видят основите на арменска църква, издигала се преди векове там.

Една огромна каца виждаше всеки турист, който погледнеше към Велико Търново от хълмовете Царевец и Трапезица, разказа режисьорът Георги Василев, който е изпил не една чаша вино в култовия бар. Заведението е било разположено на няколко площадки и се е отличавало със своя интериор- масите и столчетата били различни по големина каци. “Случайно при разкопки там намериха части от арменска църква. Ние се освещавахме редовно в бара с приятни питиета, божествени компании и бохемски разговори. Може би мястото е създало някаква романтика”, спомни си Георги Василев.

Лежерна музика от стар грамофон, танци, поетични рецитали, романтика. Такава е била атмосферата в „Кацата”. „Когато за първи път си поръчах кебапчета там, разбрах как изглежда истинският гигантизъм. Като бледен юноша в бара направих и първите си алкохолни стъпки по пътеката на бялото вино”, с типичното си чувство за хумор разказва режисьорът. Той добави, че „Кацата” пази много сантиментални спомени. “Там за първи път видях как мой приятел обясняваше, че ще събере всички звезди от небето, ще ги сложи в ръката на своята любима, след това ще я покани да се скрият от луната… Това бяха първите негови поетични опити. По- късно стана учител по Български език и литература, а момичето, на което той предложи, и до днес е с него”, разказа Жоро, както го наричат всички приятели. Самият той, верен на любовта си към театъра, често ходел в “Кацата”, за където е чувал, че се събирали стари търновски актьори. С усмивка предполага, че е седял на мястото на някой известен артист, което вероятно е предопределило съдбата му.

Хората, които с усмивка си спомнят за “Кацата” знаят добре, че броени стотинки са стрували всички напитки,  та дори и засуканите мезета. Бялото мискетово вино, поднесено добре охладено, още навява хубави спомени на Георги Василев. Всъщност в този бар е било доста трудно да видиш пиян човек. Мястото по- скоро е било притегателно за хората със свободен дух, които искат освен да се повеселят, но и да поговорят за изкуство и култура. “Имаше някакво приличие. Сега по кръчмите повече се вика. Тогава никой не говореше за политика, въпреки че времето беше такова. Темите бяха любов, поезия, изкуство…”, посочи режисьорът.

„Нямаше нещо, което да е станало в „Кацата” и да не те докосне”, категоричен е Георги Василев и с носталгия разказа за един свой незабравим рожден ден. “Много исках да празнувам там, но все не можех да събера необходимите стотинки, а приятелите ми не ме и питаха къде и как ще празнуваме. Замълчах си. Точно на рождения ми ден се обади един приятел, който ми каза, че спешно трябва да прехвърлим голямо количество стари книги, но първо да отида в “Кацата”. Когато пристигнах в бара, моите приятели ме посрещнаха с една тава кебапчета и в добавка ми беше поднесена торта- печено пиле пълнено с кебапчета”, разказа Жоро.