Проф. Красимир Антонов: Пациентите също трябва да се борят, за да имат достъп до новите терапии за лечение на хепатит С
Проф. Красимир Антонов: Пациентите също трябва да се борят, за да имат достъп до новите терапии за лечение на хепатит С / netinfo

Професор Красимир Антонов е доктор на медицинските науки, с три висши образования, 76 научни статии и 150 съобщения в българския и международен медицински печат. Работи в клиниката по гастроентеронология към УМБАЛ „Св. Иван Рилски" и е един от най-изявените хепатолози в България.

Професор Антонов беше гост на Дарик радио в предаването на Ники Кънчев и двамата обсъдиха състоянието на болните от хепатит С у нас, както и какво се прави и какво не се прави в тази област.

Професоре, преди няколко дни се чухме и вие бяхте в Казахстан, какво правихте там?

Бях поканен да изнеса лекция за съвременното лечение на хепатит С. Проблемът е световен, но в същото време ние смятаме, че в тази област медицинската наука направи невероятен пробив. Вече е възможно с необходимите средства, един човек инфектиран с този вирус, да бъде напълно излекуван. Нещо, за което ние само мечтаехме допреди 3-4 години.

Споделят ли това мнение хепатолозите от Казахстан и другите азиатски страни?

Бях много приятно изненадан, че колегите от Казахстан бяха напълно запознати с най-новите тенденции в диагностиката и лечението на тези заболявания, и по-специално хепатит С. Те имат изградена национална програма от 2009 г., по която активно работят. Тази програма изисква всички нови неща, които се случват в света в тази област, колкото се може по-бързо да се въвеждат в медицинската практика.

Имаме ли в България такава национална програма, сериозно ли сме настроени спрямо това заболяване?

С общи усилия специалисти от Министерството на здравеопазването, пациентските организации, Българското дружество по гастроентерология направихме подобна национална програма. Но за съжаление, тази програма отлежава някъде в министерството и не е разгледана на Министерски съвет вече три или четири години. Докато Казахстан - държава, която дори не е член на Европейския съюз, работи активно по подобна програма.

На 28 юли ще отбележим Световния хепатитен ден. Пациентските сдружения „Хепактив" и „Хепасист" по този повод започнаха кампанията „841 гласа за хепатит С", която призовава хората да се изследват и лекуват за заболяването, тъй като според данни на Световната здравна организация у нас всяка година 841 души умират от хепатит С. С всички тези кампании в годините дали българите са достатъчно информирани за проблема? Какво според вас не знаят за хепатит С?

За съжаление все още не се знае много за хепатит С в България. Ежедневният ми контакт с пациенти и лекари ме навеждат на мисълта, че нещата продължават да стоят на едно съвсем начално ниво. Знае се, че това е инфекциозно заболяване с хронично протичане и може да причини цироза. Това което най-много ме смущава, е, че отношението на хората към инфектираните с хепатит С, дори и на лекарите, е все още недостатъчно хуманно. Днес си говорих с мои пациенти, носители на вируса и те ми казаха, че се чувстват като прокажени. Отношението на обществото и лекарите към тях не отговаря на една цивилизована държава.

Иначе основните моменти в митовете и заблудите за хепатит С са, че първо не се знае, че огромна част от нашите пациенти НЕ са наркомани.

И второ, по-голямата част от пациентите ни са инфектирани по немного ясни начини, дори не знаем как е станало. Знаем, че е станало по кръвен начин, но при повечето от пациентите точен момент и начин не може да докажем.

Според мен се подценява и връзката между хроничната инфекция и първичния рак на черния дроб?

Да, трябва да се знае, че хепатит С, както и вирусен хепатит B са основните фактори за рака на черния дроб. Един пациент с хепатит С може да се чувства прекрасно и когато си мисли, че всичко е минало, да има много сериозни последствия за неговото здраве и живот.

Какво според вас е най-важно да направи човек, когато разбере, че е болен от хепатит С. Към кого трябва да се обърне, с кого може да поговори?

Болният с хепатит С трябва да се обърне към специалист-гастроентеролог, защото личните лекари не са в състояние да отговорят на всички въпроси. Специалистът е този, който трябва да даде оценка дали пациентът е болен, дали се нуждае от по-нататъшни изследвания. Без този контакт е трудно да се осъществят навременна диагностика и навременна терапия. Ключово е значението на връзката диагностика - лечение. Колкото по-пряка е тази връзка, толкова е по-голям ефектът. Понякога пациентите се забавят поради това, че се чувстват добре и личните лекари не са в състояние да преценят тежестта на болестта им. Когато се обърнат към специалист нещата са доста напреднали. Ние имаме нужда от продължаване на обучението в тази област, не само на специалистите, но и на общопрактикуващите лекари и населението.

Кога човек трябва да се изследва за хепатит С и къде може да го направи? Колко струва изследването?

Едно изследване за хепатит С не е толкова скъпо - 20 лева. За немалка част от българите може би това са много пари, но има смисъл да се направи подобно изследване. Когато човек е бил наранен, участвал в катастрофа на пътя, използвал наркотични средства е редно да се провери.

Хепатит С е много коварна болест. Няма видими симптоми, няма никакви оплаквания. Дори ако се пуснат изследвания за чернодробни ензими, те често са с нормални показатели. Поради това минава много дълго време преди пациентът да разбере, че е болен. Тогава нещата са напреднали и се лекуват по-трудно. При всяко съмнение за възможно инфектиране с този вирус човек трябва да се изследва.

Има достатъчно качествени лаборатории в страната. На практика всички лаборатории в страната могат да направят тези обикновени изследвания. Но това, че един човек е носител на антитела срещу хепатит С не означава, че е болен от хепатит С. Преминава се вече на втората стъпка и със специални методи се доказва самият вирус. Тогава вече се поставя диагноза хепатит С. В 20% от случаите хората, които са носители на антитяло на хепатит С, се оказва, че нямат хепатит С. Част от лабораториите, в които се прави това специализирано изследване, са към университетските болници, което позволява хората да се изследват по клинична пътека. Иначе тази проба струва около 100-150 лева.

Знаем, че има съвременно лечение на заболяването, което все още не се покрива за българските пациенти. В съседни на нас държави пациенти вече се лекуват от хепатит с държавни средства. Кога и у нас пациентите ще имат достъп до тези съвременни безинтерферонови лечения? В началото на тази година вие, водещите гастроентеролози, подадохте списък с най-нуждаещи си от лечението пациенти? Осигуриха ли поне за тях лечение?

В България лечението и сега се поема от Националната здравноосигурителна каса, но лечението, което се поема е с интерферон алфа. Доскоро то беше основно за цял свят.
Новите революционни терапии обаче са без интерферон, тъй като интерферонът има много странични ефекти. Това позволява новите медикаменти да се използват при пациенти, които досега не можехме да лекуваме. В Западна Европа и Америка от две години се прилагат тези без-интерферонови лекарства, които са с изключително висока ефективност.

Безинтерфероновото лечение на хепатит С е с ефективност над 90%. Не може да се каже кога новото лечение ще е достъпно и за българските болни. Предоставили сме списък с 300 нуждаещи се от безинтерфероновото лечение, който е предаден на министър Москов. Какво е станало със списъка не мога да кажа, но знам че активно се водят разговори. И ние и пациентите имаме нужда от повече гласност на този проблем.
Бих се обърнал към нашите пациенти, които непрекъснато ни питат какво става, да бъдат по - активни. Нека да използват пациентските форуми, да използват всяка публична възможност, за да може общественото мнение да е зад тях и хората да знаят, че те се нуждаят от тази терапия.

Какво е нивото на българската гастроентерология?

Нивото на българската гастроентерология в областта на вирусните хепатити е много високо. Разполагаме с най-новото в областта и следим най-новите тенденции в развитието на хепатологията. В България лечението на пациентите с хепатити се покрива от Националната здравноосигурителна каса от 2001 година. Оттогава се създадоха мощни диагностично-лечебни центрове в страната. Те обикновено са в университетските болници, но има и такива, които са към големите частни болници. Благодарение на тях диагностиката в България е на много високо ниво.