52 пр.н.е. г. основан е град Париж. Според историческите документи Ил дьо Франс е населяван от хора отпреди поне 40 000 години. Всъщност се счита, че Париж е основан около 250 г.пр.н.е. от келтското племе паризии, които основават рибарско селище на брега на Сена.
Градът попада под владичеството на римляните, водени от Юлий Цезар през 52 г.пр.н.е. след потушаване на въстанието на Верцингеторикс. Завоевателите наричат новия си град Лутеция, което означава „блатиста местност” или „място, заобиколено с вода”, което много по-късно историците тълкуват като „остров”. Градът процъфтява и нараства значително докато е под римско владение.
През 212 г. получава новото си име Париж, кръстен на местното племе паризии.
На остров Сите и досега не са открити остатъци на келтите, а само на римляните. Останки от цивилизацията на келтите са открити в предградието Нантер и затова напоследък съществуват съмнения у някои археолози, че центърът на Париж и самият град е основан по-късно и в действителност от римляните.
В следващите два века градът е непрекъснато нападан от варварски племена, докато Римската империя се разпада и през 451 г. районът около Париж е завладян от Атила. В последния момент Атила се отклонява и не напада града.
Римското владичество е прекратено през 508 г., когато Хлодвиг I прави от града столица на франкската династия Меровинги. Нашествията на викингите през 800-те години принуждават парижани да построят укрепление на Ил дьо ла Сите. На 28 март 845 г. Париж е опустошен от викингско нападение, вероятно под водачеството
1497 г. Вашку да Гама отплава от Лисабон в търсене на морски път от Европа за Индия. Той тръгва по стъпките на Бартоломеу Диаш, който през 1487 г. достига най-южната точка на Африка и навлиза в Индийския океан.
Задачата за намиране на морски път до Индия е поверена на бащата на Вашку - Ещевау да Гама, който обаче умира, преди експедицията да отплава от Лисабон. Командването преминава в ръцете на Вашку, който на 8 юли 1497 г. поема на път начело на четири кораба. В средата на декември те подминават р.Фиш в Южна Африка и поемат през дотогава непознати за европейците води. През януари е достигнат Мозамбик, а на 20 май експедицията акостира в днешния град Калкута, наричан от местните жители Кожикоде.
Да Гама предявява изключителни права за търговия с региона, но се сблъсква със сериозната съпротива на арабските търговци, които имат отдавна установени връзки с Индия. Преди да поеме обратно към Европа, той създава малък търговски пункт и оставя няколко португалци, които да го поддържат.
След връщането си в Лисабон през септември 1499 г. Вашку да Гама получава титлата адмирал на Индийския океан и задачата да организира нова индийска експедиция.
1709 г. в битката при Полтава русите на Петър І разбиват шведите на Карл ХІІ. 45-хилядната руска армия под командването на Пьотр І и на фелдмаршал Меншиков разгромява 22 000 шведи под командата на Карл XII и Реншелд.
В този ден победителката Русия става велика сила и се предрешават задълго съдбините на Източна Европа. След като Петър І извоюва от шведите Ливония във водената Северна война и основава новия град-крепост Санкт Петербург, шведският крал Карл ХІІ решава да атакува централна Русия и да овладее Москва.
До този момент Карл още не е побеждаван в хода на войната, макар че шведите губят много сражения. Започналият през 1707 г. руски поход се сблъсква с огромни трудности, които намаляват наполовина първоначалната шведска армия. Тя не получава подкрепа нито от казаците, нито от армията в Прибалтика - разбита в битката при Лесная, когато се опитва да се присъедини.
Карл повежда своята армия към Москва от юг през Украйна. Отначало му попречват неблагоприятни климатични условия. Когато шведската армия приближава Полтава, Карл е ранен в крака при случайна престрелка, армията му се топи, тилът му постоянно е атакуван от казаци и калмици.
На 30 април 1709 г. шведската армия обсажда Полтава. Нейният гарнизон успешно отбиват атаките. В края на май към Полтава приближават основните сили на руската армия начело с Петър І. Те се разполагат на лагер на противоположния на Полтава ляв бряг на река Ворскла. След като на 16 юни на военния съвет Петър І решава да даде генерално сражение, същия ден преден руски отряд форсира Ворскла северно от Полтава край селцето Петровка, осигурявайки терен за преминаване на цялата армия.
Шведите се бият с героично. Началната им атака има известен успех на двете крила, но тя е отбита от неочаквано силен руски артилерийски обстрел. Карл XII започва сражението с 19 700 войници, от които на бойното поле остават 6700 души.
Главнокомандващият шведите Реншелд е пленен заедно с цялата пехота, а Карл XII е спасен от конниците на казашкия хетман Мазепа и е изнесен в безсъзнание.
В резултат на Полтавската битка армията на Карл ХІІ фактически престава да съществува. Кралят заедно с украинският хетман Мазепа, който изменя на Петър и преминава на страната на шведите, бягат в Бесарабия. Победата край Полтава ознаменува коренен прелом в изтощителната Северна война и предрешава края й в полза на Русия. Ехото от битката отеква в цяла Европа и оставя трайна следа сред владетелите.
1777 г. британската колония Върмонт първа отменя робството и дава избирателни права на всички мъже. Изследователите на американската история се опитват да възпроизведат историческата обстановка и да намерят обяснение за този първи предвестник на модерните Американски щати.
От днешна гледна точка това просветление в съзнанието на хората, че всички човешки същества са равни пред Бога, изглежда привнесено като от самия Бог.
От една страна Върмонт само преди 14 години е претърпял сътресение, като от френска става британска колония след Френската и Индианската война. Англия обаче отменя робството едва през 1833 г.
От друга страна не може да се търси пряко влияние на Съединените щати: едно, че Върмонт става 14-и по ред член на САЩ чак на 4 март 1791 г.; второ, в САЩ забраната на робството влиза в сила през декември 1865 г. с поправка на конституцията, 8 месеца след края на Гражданската война.
От трета страна щатът Върмонт на юг граничи с уникално консервативния Масачузетс, където властва теокрация - пълно сливане на църквата и държавата. Живеещите там пуритани изповядват абсолютно върховенство на божиите дела над светските. Само 85 години преди това там се е състоял процесът над „Салемските вещици”, при който са обесени 19 невинни мъже и жени по обвинение в практикуване на вещерство, а един е убит с камъни.
1876 г. акробатката Мария Спелтерини пресича Ниагара по въже. 23-годишна италианка изпълнява номера няколко пъти, като дори минава по въжето, опънато над водите на водопада със затворени очи.
Първият опит на цирковата артистка е на 8 юли. Тогава стига от единия до другия край на въжето за единайсет минути. Поема си дъх и се връща заднишком за десет. Четири дни по-късно - на 12 юли, смелата Спелтерини повтаря акробатичния номер. Този път обаче е сложила на краката си кошници за праскови. Фурорът е пълен.
След седмица цирковата артистка поема по същия маршрут. За разнообразие завързва очите си. Отново извървява опасното трасе, без да обръща внимание на грохота под нозете й. Минават още три дни и Спелтерини пак е на въжето над Ниагара - с белезници на глезените и китките. Невъзмутимо пази равновесие пред очите на всички. Подвизите є са запечатани от обектива на фотографа Джордж Къртис и снимките й се появяват в пресата.
1916 г. президентът на САЩ Удроу Уилсън основава националният парк Акадия. Общо Национален парк Акадия заема площ от 30 300 акра или 123 кв.км от остров Маунт дезърт, 2728 акра или 11 кв.км от Айл о Хаут и 2266 акра (9,2 кв.км) от полуостров Скуудик.
Паркът е основан под името Sieur de Monts National Monument. На 26 февруари 1919 г. е трансформиран в национален парк под името Lafayette National Park в чест на Маркиз дьо Лафайет, влиятелен френски поддръжник на Войната за независимост на САЩ. Сегашното си име Национален парк Акадия има от 19 януари 1929 г.
От 1915 до 1933 г. заможният филантроп Джон Рокфелер младши финансира, проектира и ръководи изграждането обширна мрежа от пътища и екопътеки из целия парк. Пътната инфраструктура включва над 50 мили, покрити с чакъл панорамни пътища, 17 гранитни моста, две хижи, по-голямата част от които се използват и до днес.
1925 г. направен е първият в историята ски скок във вода от Ралф Самуелсън. Първият си опит Ралф прави на езерото Пипин в Лейк Сити, щата Минесота още през 1922 г.
Лодката кара брат му Бен, който му помага за доизбистряне на идеята. Братята експериментирали няколко дни, докато на 2 юни с.г. опитите им дали резултат и Ралф направил първият си успешен скок с водни ски.
В желанието си да създаде идеалните ски, Ралф изпробвал дъги от дървени бъчви, опитал и със зимни ски. Накрая създал и първите специални водни ски от дървен материал с „автомати” от кожени ленти. Той обаче не патентовал идеята си.
На 8 юли 1925 г. по време на изложба на езерото Пипин Ралф Самуелсън направил първата демонстрация на воден ски скок, като използвал рампа, намазана с мас.
Едва на 27 октомври 1925 г. е издаден патент за водни ски под номер 1559390, но… на името на Фред Уолър на Хънтингтън, Ню Йорк. Той нарича изобретението Dolphin Akwa-Skees.
1963 г. САЩ налагат финансово и икономическо ембарго на Куба. Аграрната реформа в Куба след революцията на Фидел Кастро на 1 януари 1959 г., национализацията на активи и началото на преговори със Съветския съюз разпалват страховете от създаването на комунистически анклав край американските бреговете. САЩ отговарят на национализацията на чуждестранните петролни рафинерии в Куба, като спират вноса на кубинска захар.
Хавана отвръща, като конфискува американската собственост на територията на острова.
През октомври 1960 г. президентът на САЩ Дуайт Айзенхауер одобрява частично ембарго. А след като Кенеди поема властта през 1961 г., скъсването на дипломатическите отношения е последвано от провала на операцията в Залива на прасетата - десант с помощта на кубински имигранти, подкрепен от американското правителство. Кенеди разширява санкциите, одобрени от Айзенхауер, до почти пълно търговско ембарго, влязло в сила на 7 февруари 1962 г.
Даден е ход на Карибската криза. Положението се усложнява в следствие на две събития, случили се по това време - корабите, пренасящи оръжие от СССР за Куба, не спират своите рейсове, а на 27 октомври над Острова на свободата е свален американски разузнавателен самолет Ю-2. За няколко дни светът е изправен пред възможността да избухне Трета световна война.
Разразилата се криза на Карибите приключва по мирен начин в края на октомври 1962 г. И този път разума в Белия дом и Кремъл надделява, въпреки че и Кенеди и Хрушчов имат какво да си доказват един на друг. Битката за Куба безспорно е битка за чест и престиж за двете световни сили.
Едва през 2009 г. президентът Барак Обама одобри мерки за облекчаване на пътуванията на американците с кубински произход до острова и изпращането на средства в Куба. На американските граждани обаче все още им е забранено да посещават Куба и те са застрашени от сериозни глоби, ако посетят острова, освен при някои много специални обстоятелства.
1979 г. открит е вторият най-близък естествен спътник на Юпитер - Адрастея. Откритието правят американските астронавти Дейвид Джевит и Едуард Даниелсън. Адрастея е изследвана от космическите кораби на НАСА „Вояджър 2” през 1979 г. и „Галилео” през 1998 г.
Адрастея е втора по разстояние и най-малка от четирите вътрешни луни на Юпитер. Тя е един от малкото спътници в Слънчевата система, при които периодът на орбитиране около планетата е по-малък от дължината на деня на съответната планета. Адрастея е изградена предимно от лед.
Адрастея обикаля около Юпитер на разстояние 129 000 км, със средна скорост от 31,378 км/с за период от 7 часа и 9 минути. Средната температура на повърхността на Адрастея е -151˚С.
Името Адрастея е прието през 1983 г., като спътникът е кръстен на дъщерята на Ананке и Юпитер от римската митология. Като алтернатива се употребява и името Юпитер 15.
