Музеят показва луксозни лични вещи на търновския търговец Евстати Селвели
Музеят показва луксозни лични вещи на търновския търговец Евстати Селвели / снимки: РИМ- В. Търново

Луксозни лични вещи на търновския търговец Евстати Селвели представя от 1 юли в  рубриката си „Непознатото наследство“ Регионалният исторически музей в старата столица. Предметите и тяхната история в 5-минутен клип с 3D анимация могат да се видят през целия месец  в специална витрина в Музей „Възраждане и Учредително събрание“.

През Възраждането В. Търново е един от най-добре развитите занаятчийски и търговски центрове в българските земи северно от Балкана. Съществено значение за стопанския просперитет на града и региона в края на ХVІІІ и първата половина на ХІХ в. има разширяването на търговските отношения и връзки с европейските държави, които се активизират осезаемо след Кримската война. Заслуга за това имат някои от най-големите търговски къщи в старата столица, ръководени от будни и предприемчиви българи.

Един от тях е Евстати Хаджиниколов Селвели (1801/8–1871). Роден в семейството на стария търновски род Селвелиеви, получил образование в гръцко и българско училище, той развива мащабна за времето си търговска дейност, като работи самостоятелно и в съдружие с редица изявени търновци, като Хаджи Минчо х. Цачев, хаджи Николи Минчев, Атанас Михайлов и др. Основаното от тях съвместно търговско дружество функционира от 1841 до 1865 г., като открива свои постоянни представителства във Виена и Цариград. Евстати Селвели ръководи Виенската кантора и седалището в Търново. Търговската къща поддържа активни контакти с Австрия, Русия и Англия, внася разнообразни манифактурни и колониални стоки и изнася местни земеделски произведения.

Евстати Селвели е не само един от най-видните търговци в града, но и член на Търновската градска община, председател на местното търговско съдилище, активен участник в борбата за църковна независимост. Последните години от живота си прекарва във Виена, където ръководи делата на търговската фирма.

Свидетелство за материалното благополучие и изискания европейски вкус на Евстати Селвели са съхраняваните в РИМ–В. Търново негови лични вещи. Безспорна проява на лукс са запазените два комплекта трапезни прибори за сервиране, поставени в специално изработени дървени кутии с цветна художествена украса и изящен релефен кант отгоре. Изобразените върху кутиите сцени се отличават със своя детайлен рисунък и носят стиловите особености на бароковото изкуство.

Приборите са от сребро, всеки комплект се състои от вилица, лъжица, нож и десертна лъжичка. В основата дръжките им са украсени с релефен флорален орнамент, над който са гравирани две ръкописно изписани латински букви –„Е” и „S”, представляващи монограм на собственика Евстати Селвели. Високото качество на изработка и орнаментиране, както и наличието на производствени щемпели и монограми дават основание да се предположи, че двата сребърни комплекта за сервиране са изработени по поръчка на търновския търговец в някой от реномираните европейски ювелирни центрове през втората или третата четвърт на ХІХ в.

Музеят показва луксозни лични вещи на търновския търговец Евстати Селвели
netinfo

Сред личните вещи на Евстати Селвели се откроява едно луксозно цигаре с дължина 19 см. То се състои от три сегмента, направени от сребро, кост или рог и кехлибар. Основната част на цигарето е сребърна, богато орнаментирана, изработена с майсторска филигранна техника. Към нея посредством малък костен сегмент, оцветен в черно, е прикрепен добре полиран мундщук от кехлибар. Цигарето е поставено в удобен кожен калъф, подплатен с кадифе. Върху него ясно се различава печатът на производителя - австрийската фирма „Раух” със седалище във Виена.

Представените лични вещи на Евстати Селвели се отличават със своята изящна изработка и дават представа за материалните възможности, естетическия вкус и високия стандарт на живот на един от най-ярките представители на търговското съсловие в старата столица. Те илюстрират навлизането на европейските стоки и модни тенденции в бита и ежедневието на българския възрожденски елит от средата на ХІХ в.