Иран официално признава наличието на християнско малцинство, но с всички сили се бори срещу разширяването на неговото влияние. Скалъпени присъди, изтезания и безправие очакват онези, които приемат тази вяра.
Поне външно Нагме Абедини не издава вълнението си, когато говори за съдбата на съпруга си, излежаващ осемгодишна присъда в ирански затвор. Но стане ли дума за условията в затвора, очите й се пълнят със сълзи: "Здравословното му състояние е лошо. Има болки. Не получава нормална храна и чиста питейна вода. Постоянно се бори с болести", казва американката от ирански произход. В тайно изнесено от затвора писмо, Саед съобщава, че е подложен на физически и психически тормоз. Често му казвали, че ще го обесят, защото се е отметнал от "правата вяра", за да стане християнин. И това изобщо не е празна заплаха!
"Заплаха за националната сигурност"
Още през 2000-та година Саед Абедини приема християнската вяра. Тайно, разбира се, защото "отказът от мюсюлманската вяра" се наказва със смърт в Ислямската република. Въпреки това мнозина иранци предприемат тази стъпка. Смята се, че в Иран живеят между 200 000 и 500 000 конвертити, макар да няма точни данни за техния брой. Те обръщат гръб на исляма, главно защото са разочаровани от своето правителство, което слага знак на равенство между политика и религия, а в името на исляма орязва безброй човешки права. Иранците, приели християнската вяра, се събират в т.нар. домашни църкви - честни жилища, в които провеждат своите тайни богослужения.
В началото на 2006 година Саед Абедини напуска Иран и се преселва заедно със съпругата си в САЩ. И след това той не спира да посещава родината си и да помага при основаването на нови християнски общности. През 2009 година е арестуван, но впоследствие пуснат на свобода, след като обещава да не води повече мисионерска дейност. Саед Абедини, който междувременно получава американско гражданство, продължил обаче да се ангажира в различни други социални проекти в Иран - например за изграждането на дом за сираци. "Пътуваше до Иран два до три пъти в годината, но през 2012 г. не се завърна обратно", разказва съпругата му Нагме. Първоначално властите поставят Абедини под домашен арест, но после го преместват в печално известния затвор "Евин" в Техеран. Четири месеца по-късно прокуратурата повдига обвинение срещу него - за "заплаха за националната сигурност", визирайки събиранията му с други християни, независимо, че става дума за неща, случили се доста години по-рано.
Властите не се церемонят с конвертитите
Малко преди това иранското правителство взима решение за по-твърди действия срещу всички конвертити, както и срещу "нелегалните християнски сборища", а и прехвърля правомощията по въпроса към Революционната гвардия на Иран, която е известна със своята бруталност.
"В началото на 2012 година започнаха масовите арести", казва Нагме Абедини и пояснява, че редица конвертити са били осъдени на смърт затова, че проповядват християнската религия. По същото време, когато е арестван Саед Абедини, властите закриват и много от легалните християнски църкви, отворени след Ислямската революция.
"Властите са разпитвали и малтретирали Саед месеци наред. Дълго време той не е имал право да говори с адвокат. Едва в самото навечерие на процеса, мъжът ми е получил възможност да се консултира с правист. След това го осъдиха на осем години затвор", казва Нагме Абедини.
Положението на християните в Иран се влоши значително след Ислямската революция. Вярно е, че държавата ги признава за религиозно малцинство, и че по официални данни в страната има 600 християнски църкви. Полицията обаче контролира посетителите на богослуженията, а международното Дружество за човешки права /IGFM/ съобщава, че християнските общности в Иран са били задължени да обещаят, че няма да мисионерстват. Репресиите срещу конвертитите са още по-тежки. Много от тях са в затвора, където са подложени на физически и психически тормоз. Също като Саед. Неговата американска адвокатка предполага, че американският му паспорт засега го пази от смъртно наказание.
Международен отзвук
Първоначално Нагме Абедини се въздържала да направи съдбата на съпруга си обществено достояние, за да не усложни ситуацията. "Но положението му видимо се влоши, защото е бил изтезаван. Тогава реших да се обърна към пресата. Иранското правителство сега ще бъде малко по-внимателно", надява се Нагме Абедини. Оттогава насам тя е постоянно на път, за да организира международна защита в подкрепа на мъжа си. Постоянно отправя призиви чрез Фейсбук, дава интерюта за радиото и телевизията и представя петиции за освобождаването на Саед.
Американският Сенат вече гласува съответна резолюция. Лично американският президент Барак Обама настоя за незабавното освобождаване на Саед Абедини. "Германия беше една от първите страни, които се застъпиха пред ООН за освобождаването на мъжа ми. Германия поддържа определени политически и икономически отношения с Иран. Може би все пак ще се намери някой, който да използва своето влияние в името на една справедлива кауза", надява се тя.
