30 май: „Бийтълс” започват да записват „Белия албум”
30 май: „Бийтълс” започват да записват „Белия албум” / Guliver/Getty Images

1431 г. във френския град Руан 19-годишната Жана д'Арк е изгорена на клада. В случая църковният съд е само слуга на хората, управляващи Англия от името на 10-годишния крал Хенри VІ и които ползват услугите на църквата, за да се разправят със своите противници.

От „Осанна” до предателството на „благодарните” французи изминава само една година, още една я дели от „Изгорете я”, а 25 години след нейната екзекуцията папа Каликст III я признава за невинна и я провъзгласява за мъченица. През 1909 г. тя е обявена за блажена, а през 1920 г. вече е светица.

Според много изследователи участта на Жана напомня Христос, като кръстът е заменен с жертвената клада.

По време на Стогодишната война, започнала през 1337 г., Англия завладява обширни територии в Северна Франция. За да подчинят напълно Франция, англичаните само трябва да обединят окупираните райони с отдавна контролираните Гиен и кралство Аквитания на юг.

Важен момент е, че десетина години преди това бургундският херцог Йоан Безстрашни сключва съюз с англичаните, скоро той става стопанин на Париж и започва да управлява от името на малоумния крал Шарл VI заедно със съпругата му Изабела Баварска.

Поделянето на Франция между англичаните и бургундите вече е въпрос на близко бъдеще. Тогава идва часът на Жана д’Арк.

Тя е родена в село Домреми на границата на областите Шампан и Лотарингия в бедното семейство на Жак д’Арк и Изабел Роме. На 13-годишна възраст тя за първи път чува гласовете на архангел Михаил, света Екатерина Александрийска и, както се счита, на Маргарита Антиохийска.

След известно време именно те й казали, че на нея е писано да свали обсадата на Орлеан, да върне дофина на трона и да изгони англичаните. Когато Жана става на 17 години, тя отива при капитана на град Вокулоьр Робер де Бодрикур и обявява своята мисия. След като е осмяна, се връща в селото си и след година опитва отново. Този път капитанът, поразен от нейната настойчивост, е по-внимателен, а когато Жана точно предсказва печалния за французите изход от т.нар. битка на херингите под стените на Орлеан, се съгласява да й даде хора, за да може да отиде при краля.

За 11 дни Жана преодолява разстояние през неприятелската бургундска територия между Домреми и замъка Шинон, и на 4 март 1429 г. влиза в резиденцията на дофина Шарл. Дофинът й устройва проверка, като поставя на трона друг човек, а самия той застава в тълпата от придворни. Жана издържа на изпитанието и го разпознава. Обявява, че е изпратена да освободи страната от английските господство и иска войска, за да свали обсадата на Орлеан.

В началото Шарл се колебае, но след като не открива нищо, което да опетни репутацията й, той решава да й даде войски и я назначава за главнокомандващ. Водещите френски военачалници Етиен де Виньол по прозвище Ла Гир, Потон де Сентрайл и граф Дюнуа, от последните сили на отбиващите английските атаки в Орлеан, са задължени да застанат под нейно командване.

След назначаването на Жана, за нея се изготвят специално дрехи, знаме и хоругви. Меч за нея е намерен в църквата Сент Картин де Фербоа, съгласно указанията на самата Жана. Според легендите този меч е принадлежал на Карл Мартел. След това тя тръгва за Блоа, сборният пункт за армията и вече начело на нея настъпва към Орлеан.

Новината за това, че армията е поведена от посланичка на Бог, предизвиква необичаен морален подем във войската. Загубилите надежда офицери и войници, покрусени от безкрайните поражения, се въодушевяват, обзети от храброст.

На 29 април Жана с неголям отряд прониква в Орлеан. На 4 май нейната армия удържа първата си победа, превземайки бастиона Сен Лу. Победите следват една след друга и през нощта на 7 срещу 8 май англичаните са принудени да свалят обсадата. Така задачата, която френските военачалници преди нея считат за неизпълнима, Жана решава за четири дни.

След победата при Орлеан започват да наричат Жана „Орлеанската девственица”.

След редица победи тя повежда армията към Реймс, където на 17 юли с.г. коронова дофина Шарл за крал на Франция под името Шарл VII. Но размахът на народната война и огромната популярност на Жана д’Арк плашат краля и придворната аристокрация. Впоследствие тя е отстранена от ръководството на военните действия.

На 23 май 1430 г., по време на едно от излизанията на французите от обсадения от бургундите Компиен, отбраняващите се в крепостта от страх да не би враговете им да влязат вътре, вдигат подвижния мост и Жана попада в плен. Бургундите я предават на англичаните. Църковният съд в Руан я обвинява в ерес и на 30 май 1431 г. я изгаря на клада.

През 1456 г. във Франция е организиран нов процес, на който е реабилитирана. През 1920 г. е канонизирана от Католическата църква. Сега света Жана д’Арк е национална героиня на Франция и заедно със Св. Денис, Св. Мартин, Свети Луи IX и Св. Тереза Лисио е покровителка на Франция.

1527 г. основан е Марбургският университет - първият протестантски университет в света. Висшето училище се намира в град Марбург, провинция Хесен, Германия. Основан е от ландграф Филип I.

При неговото основаване в университета са преподавали 11 професори на 84 студенти. След две години към него е открито първото студентско общежитие в Германия.

След като през 1624 г. Марбург става част от ландграфство Хесен-Дармщат, Марбургският университет е слят с Гисенския за периода 1625-1649 г., след което е закрит. Открит е отново на 24 юни 1653 г.

След анексията на провинция Хесен от Прусия 1866 г. (тогава с 264 студенти и 51 професори) добива статута на пруски университет и започва постепенно да се разраства до Първата световна война. През 1887 г. броят на студентите за пръв път достига 1000 души, през 1909 г. - 2000, а през 1908 г. за пръв път са приети и жени.

Днес Марбургският университет се числи към средноголемите университети в Германия и е известен с академичната си традиция в естествените науки, преди всичко химия, биология, както и медицина и психология.

1814 г. подписан е Парижкият договор, с който френските граници са върнати към състоянието си през 1792 г. Мирният договор е сключен по време на Коалиционните войни и е последван от втори, парафиран на 2 ноември 1815 г.

Под договора от 30 май се подписват Русия, Великобритания, Австрия и Прусия (VI антифренска коалиция), от една страна, и Франция, от друга. Определени са границите на Франция от 1792 г. Възстановена е независимостта на Холандия, Швейцария, германските княжества и италианските държави.

Вторият договор е подписан между Русия, Великобритания, Австрия и Прусия, от една страна, и Франция, от друга. На Франция са признати границите от 1790 г. и са й наложени 700 млн. франка контрибуции.

1913 г. подписан е Лондонският мирен договор. Той е сключен между държавите от Балканския съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) и Османската империя и практически слага край на Балканската война (1912-1913).

Претърпяла поражение във войната, Османска империя е принудена да отстъпи на съюзниците почти всичките си балкански владения (включително Македония, Албания, Епир, Косово, Санджак, Беломорска и Одринска Тракия). Договорът урежда и създаването на албанска държава.

Споровете между България, Сърбия и Гърция за подялбата на Македония обаче остават нерешени и това води до избухването на Междусъюзническата война през юни 1913 г. В резултат от нея през септември с.г. България и Турция сключват Цариградския договор, с който условията на Лондонския мир са променени.

Договорът е резултат от продължителни преговори между воюващите страни и активната намеса на големите европейски държави, които успяват да ограничат военните придобивки на съюзниците за сметка на Османската империя и новата албанска държава. Преговорите започват още след Чаталджанското примирие, но през януари 1913 г. са прекъснати от опита на османците за контраофанзива в Одринска Тракия.

В първия период на бойните действия за малко повече от месец съюзническите армии завладяват почти всички европейски владения на Османската империя. Османските войски задържат обсадените крепости Одрин, Шкодра и Янина. Неуспехът на българите в първата битка при Чаталджа води до патова ситуация на фронта. На 20 ноември е сключено примирие. Едно от условията му е преговорите за мирния договор да започнат до края на месеца.

Мирната конференция е открита в двореца „Сейнт Джеймс” в Лондон на 3 декември. Участие в нея взема и Гърция, макар и да продължава бойните действия в Епир и Егейско море. Паралелно с конференцията в британската столица се провеждат и съвещания на посланиците на Великите сили (Великобритания, Франция, Русия, Австро-Унгария, Италия и Германия).

Техните решения поставят предели върху придобивките на балканските съюзници. Едно от тях е, че Османската империя трябва да запази цялото северно крайбрежие на Мраморно море, което ще подсигури контрола й върху Дарданелите и Босфора. Второто е за създаване на албанска държава.

Преговорите между османската делегация и балканските съюзници се проточват заради неотстъпчивостта на османците по отношение на Одринска Тракия. На 4 януари 1913 г. посланиците на Австро-Унгария, Германия, Италия, Франция и Англия в Цариград подават колективна нота до османското правителство, с която го приканват да отстъпи Одрин на България и да предостави егейските острови на разпореждане на Великите сили.

Правителството на Кямил паша взема решение да се подчини на нотата, но ден по-късно (10 януари) е свалено в резултат на държавен преврат, извършен от младотурските дейци Енвер бей и Талаат бей. Новото османско правителство начело с Махмуд Шевкет паша протака отговора си на условията за мир и на 16 януари съюзниците прекъсват мирните преговори.

В хода на бойните действия, подновени след младотурския преврат, османците търпят тежки поражения при Булаир (януари 1913 г.), Янина (февруари) и Одрин (март) и са принудени за втори път да искат мир.

Заседанията на Лондонската конференция са възобновени на 1 май 1913 г., но се проточват заради конфликта между Черна гора и Австро-Унгария за Шкодра. Още през март по настояване на австро-унгарците Великите сили се договарят градът да влезе в пределите на бъдещата албанска държава.

В края на същия месец силите (без Русия) устройват военноморска демонстрация в Адриатическо море до черногорския бряг. Въпреки това на 23 април черногорските войски влизат в крепостта, опразнена от турския гарнизон. В отговор Австро-Унгария заплашва, че ще прати войски в Северна Албания, и, по съвет на руския император, черногорският крал Никола отстъпва от Шкодра.

1922 г. в парка Национален мол във Вашингтон е открит Мемориал на Ейбрахам Линкълн. Мемориалът е построен по подобие на храма на Зевс в Олимпия. Заобиколен е от 36 колони, високи по 11 м, колкото са били щатите в САЩ по негово време. Пред фасадата се намират главните стълби към храма.

Ейбрахам Линкълн е на особена почит в американската история заради това, че успява да съхрани целостта на страната по време на гражданската война и слага край на робството. Той е президент от 1861 г. до убийството му през 1865 г.

Скулптурата на Линкълн, седнал на стол, е част от мемориала. Величествената фигура е изваяна от Даниел Честър. Статуята е висока 9,1 м. Изваяна е от 28 блока бял мрамор. Следните думи са изписани на стената над скулптурата: „В този храм / както в сърцата на хората, / за които е спасил съюза, / паметта на Ейбрахам Линкълн / е съхранена завинаги”.

1942 г. британската авиация извършва бомбардировка над Кьолн. Немският град е атакуван от 883 британски бомбардировача, които в продължение на час и половина пускат 1455 тона бомби. Голяма част от града е срината със земята, разрушени са дори мостове над Рейн, но прочутата Кьолнска катедрала остава незасегната сред руините.

До края на войната Кьолн е бомбардиран още 261 пъти.

Към началото на 1942 г. британската концепция на зоновото бомбардиране приема завършен вид. За шеф на Бомбардировъчното командване е назначен сър Артър Харис. Той е убеден привърженик на теорията, че въздушната мощ е в състояние да бъде решаваща за спечелването на модерна война и може да доведе до избягване на жестокостите на сухопътните сили. 

През март 1942 г. Военният кабинет на Уинстън Чърчил приема план, предложен от професор Линдеман - главен научен съветник на правителството. Според Линдеман „главен приоритет” като цел за въздушните атаки в бъдеще трябва да бъде даден на „домовете на работническата класа в гъстонаселените градски райони”, защото квалифицираните работници са по-ценни от заводите.

Разчетите на Линдеман показват, че Бомбардировъчното командване ще е в състояние да унищожи доста бързо повечето от германските къщи, разположени в градовете.

Домовете на работническата класа трябва да бъдат приоритетно атакувани, понеже са по-гъсто разположени и са по-уязвими към разрушаване с огън. Домовете на средната класа имат много пространство около себе си и така се хабят бомби. Заводите и „военните обекти” отдавна са забравени, освен в официалните бюлетини, понеже са много по-трудни за откриване и атакуване особено при облачно време или малка видимост.

Планът на Линдеман предвижда, че съсредоточавайки усилията върху производството и употребата на бомбардировачи, ще бъде възможно във всички по-големи германски градове (с население над 50 000 души) да бъдат разрушени поне 50% от всичките жилища.

Първата репетиция за прилагане на новата стратегическа концепция е направена на 28 март 1942 г., когато над живописния балтийски град Любек с почти никакво военно значение 234 бомбардировачът пускат 400 тона бомби, като две трети са запалителни: 2400 сгради са унищожени или повредени, а 1000 души са убити.

Последната предпремиерна репетиция е бомбардирането на Рощок на 24 април 1942 г. В четири бомбардировъчни рейда са разрушени до 70% от стария град и са убити между 7000 и 8000 души.

Само три месеца след назначаването си Харис успява да изпрати срещу Кьолн повече от 1000 самолета за една нощ, като 868 бомбардировачи нанасят удар по основната цел и 15 по второстепенни.

Бомбардировачите излитат в 22.30 ч. от 53 бази из цяла Британия. Първи пристигат „Викерс Уелингтън” и „Стърлинг” и от 1-ва и 3-та група. Целта им е Ноймаркт в стария град на Кьолн. Замисъл е да възникнат пожари, които да служат като ориентир за следващите самолети.

Само 15 минути след тази първа атака старият град е в пламъци. Масираността на атаката е толкова голяма, че последната група бомбардировачи вижда отблясъка на пожарите на разстояние повече от 150 км. 

Германските архиви сочат, че близо 2,5 кв.км градска площ са изгорени. Напълно са унищожени 3300 нежилищни сгради, 2090 са сериозно повредени и 6420 са леко засегнати - всичко 12 840, от които 2560 са промишлени или комерчески. Сред напълно унищожените са 7 административни сгради, 14 обществени сгради, 7 банки, 9 болници, 17 църкви, 16 училища, 4 университетски сгради, 10 пощенски и железопътни сгради, 10 сгради с историческа стойност, 2 редакции на вестници, 4 хотела, 2 кина и 6 универсални магазина. Единственият засегнат военен обект е казарма на зенитната артилерия.

При нападението над Кьолн са свалени 43 английски бомбардировача (5%), като германските нощни изтребители записват в сметките си 600-я свален вражески самолет.

1968 г. „Бийтълс” започват да записват своя „Бял албум”. Това е деветият студиен албум на британската рок група, който се появява на пазара на 22 ноември с.г.

Всъщност оригиналното име на тавата е по името на групата „Бийтълс”, но остава в историята като „Белия албум”, тъй като обложката му била бяла и на нея нямало нищо освен името на албума. Първоначално дори било планирано да се нарича House A Doll, но по късно името е променено.

Голяма част от песните в този албум са замислени по време на посещението на „Бийтълс” в индийския град Ришикеш през 1968 г. Там членовете на групата практикуват йога под ръководството на Махариши Махеш Йоги.

Джон Ленън и Пол Маккартни бързо осъзнават, че сегашното им състояние е идеално за писане на песни. Те се срещат по стаите, за да работят за създаването на нови хитове.

1971 г. изстрелян е безпилотният космически апарат „Маринър 9”, чиято главна цел е картографиране на повърхността на Марс. „Маринър 9” е част от програма „Маринър”, чиято първостепенна цел е изследването именно на планета Марс. Запускът е осъществен от база Кейп Каневерал и достига планетата на 13 ноември с.г.

„Маринър 9” става първият апарат, който обикаля около друга планета, като изпреварва с много малко съветските „Марс 2” и „Марс 3”, които пристигат месец по-късно. След месеци на пустинни бури, сондата успява да изпрати изненадващо ясни снимки на планетата.

„Маринър 9” е изпратен, за да продължи атмосферните проучвания започнати от „Маринър 6” и „Маринър 7”. След 349 дни в орбита на Марс „Маринър 9” е изпратил 7329 снимки, представляващи 80% от повърхността на планетата. Снимките разкриват много подробности от терена на Марс, като корита на реки, кратери, масивни външни вулкани (като Олимп, най-високият вулкан познат в Слънчевата система), каньони (включително Валес Маринър, система от каньони простираща се на 4000 от повърхността на Марс), доказателства за ерозия причинена от вятър и вода и др.

Малките спътници на Марс Фобос и Деймос също са фотографирани.

След изразходване на горивото за контрол на височината, апаратът се изключва на 27 октомври 1972 г. В момента „Маринър 9” е все още в орбита на Марс поне до към 2022 г., когато апаратът ще навлезе в атмосферата на Марс.

1986 г. европейската космическа агенция изстрелва ракетата „Ариана-2”. Ракетата е произведена във Франция. „Ариана 2” е ракета-носител, използвана за шест изстрелвания в периода 1986-1989 г.

Първият полет е осъществен на 31 май 1986 г. с изкуствения спътник Intelsat-5A F-14. Третата степен отказва да запали и ракетата е унищожена на безопасно разстояние. Следващите пет изстрелвания са успешни. Последното изстрелване е извършено на 2 април 1989 г., като успешно е изведен комуникационния спътник Tele-X.