Винербергер - мисията да бъдеш отговорен
Винербергер - мисията да бъдеш отговорен / netinfo

Атанас Буглов започва като „Финансов контролер" във Винербергер. След това е мениджър „Финанси и контролинг", а от средата на 2008 година е финансов директор и прокурист в компанията. Понастоящем е управител „Финанси и администрация" във Винербергер ЕООД, като тази позиция заема от 6 години. Израства заедно с фирмата почти от самото й начало.
Преди Винербергер е счетоводен и данъчен консултант в КPMG и „Делойт", където почти 6 години трупа безценен практически опит, както и е тест за издръжливост.

Намира ключа към успеха и щастието в живота уповавайки се на безрезервната вяра...в Бог, колкото и суров да е понякога, в собствените си сили и способности, въпреки многото „кръв и пот", които често ни струват успехите, в доброто у хората, макар то нерядко да е „дълбоко заровено" в ежедневните грижи и стрес.

Буглов е на 38 години, семеен с две деца (което счита за най-голямото си мениджърско предизвикателство... досега)

Атанас Буглов гостува в Дарик радио, където разговаря с Ники Кънчев.

Тази година Винербергер ще отбележи своя 10-годишен юбилей в България. Как ще го отпразнувате?

Празненство непременно ще има и то е организирано в края на май - постарали сме се доста и вярваме, че ще бъде интересно и забавно за всички присъстващи партньори и приятели на Винербергер в България. В допълнение, ще отбележим своя 10-годишен юбилей с поредица от активности в различни други направления. Станахме партньор на Министерство на образованието в кампанията „Млад строител">

Какво означава това е4? Защо се казва така?

Наред с основните постулати за енергийна ефективност (energy) Винербергер залага и на икономически достъпното строителство (economy), на задължителния екологичен аспект във всяко едно отношение (ecology), но и на един често забравян фактор - комфорта на обитаване (emotion). И така стигаме до четвъртото и най-важно „е", което дава уникалната свобода да проектираш дома си по свой вкус и да получиш всичко в едно (четири пъти „е").

Разбрах, че вие и ваши партньори подкрепяте инициативата на Дарик радио в помощ на дневния обучителен център за деца-аутисти в Горубляне. Защо се включихте?

Ще започна оттам, че корпоративната социална отговорност е сред стълбовете в разбирането на Групата „Винербергер" за устойчиво развитие. Ежегодно участваме в различни инициативи с обществена значимост по света и у нас.
Харесахме инициативата на Дарик радио поради факта, че е насочена към подпомагането на деца. Тези деца имат достатъчно шансове да се социализират и намерят място в нашето общество, стига с тях да се работи професионално, отговорно, качествено. Когато обаче липсват ресурсите за това, говоря за специално обучени и сертифицирани специалисти, каквито аутизмът като състояние изисква, тогава самите деца и техните родители изпадат в абсурдна безпомощност. Помагайки за изграждането на този център с това, което можем най-добре, а именно висококачествени строителни продукти, ние вярваме, че даваме лъч надежда за по-светлото бъдеще на децата.

Кое е най-голямото ви постижение за тези 10 години в България?

Няма как да отбележа едно-единствено най-голямо постижение, тъй като нещата са навързани. Построихме най-големия завод за керамични тухли в България... Той беше същевременно най-големият в Европа през 2007-2008 година.

Успяхме да наложим марката Porotherm на местния пазар и сега тя е безспорен еталон за високо качество в строителните материали. Не беше никак лесно, особено в началните години, но стъпка по стъпка и благодарение на нашите прекрасни партньори, с които работим през годините, тази цел се превърна в реалност.

Всичко това нямаше да се случи без подходящия екип на „Винербергер" в България - перфектен екип, на който искам да благодаря най-сърдечно за всеотдайността и страстта в работата. Това, че успяхме да изградим този екип от специалисти, голяма част от който е непроменен в последните 7-8 години, също е голямо постижение.

Защо решихте да построите завода в Луковит? Не можехте ли да внасяте тухлите Porotherm от съседни страни?

Вносът на тухли може да е само временно решение с цел проникване на пазара и подготвянето му за по-сериозна инвазия. Всъщност ние така и направихме - в периода 2005-2007 година внасяме продукти от наши заводи в Румъния и Унгария, а същевременно реализирахме инвестиционния проект в Луковит, както и различни маркетингови инициативи за "подготовка на почвата". Няма как да си пазарен лидер, ако разчиташ само на вносна продукция поради логистичната ограниченост, високите транспортни разходи и т.н. През 2005-2006 год. българският пазар беше в процес на сериозен подем и решението на групово ниво за инвестиция в местна производствена инсталация беше неизбежно.

А защо Луковит ли? Причините са много... Задължително условие е наличието на качествена суровина - глина. След като сме изследвали над 20 находища из цялата страна през всички тези години, оказа се че само 3-4 отговарят на нашите количествени и качествени изисквания, едно от които в землището на Луковит. Тъй като „Винербергер" е екологично ориентирана компания, наличието на газоснабдяване беше друг задължителен критерий в избора. Заводът е близо до основен строителен пазар, какъвто е София, с удобни транспортни връзки за магистрала „Хемус" и други главни пътни артерии.

Какво промени в стратегията ви заводът в Луковит и продукцията му?

Даде шанс на „Винербергер България" да заеме полагащото му се място на пазарен лидер, бидейки възможно да произвежда висококачествени керамични блокове Porotherm на много по-достъпна цена (избягвайки голямата тежест на транспортните разходи по вноса).

Нещо повече - Луковит беше повратен момент в стратегията на Групата „Винербергер" въобще. Това беше пилотен проект на ново поколение мегазаводи с последно поколение автоматизация на процесите, с най-иновативни разработки и т.н. И тъй като нашият проект се оказа успешен, той бе впоследствие копиран на още много места в Европа. Заводът в Луковит е пример за енергийно-ефективно производство, като ние ежегодно правим нови разработки в тази насока.

Тухлите ви Porotherm са достъпни и са родно производство от българска глина, но защо в България продължават да виреят ментетата?

Не мога да се съглася с формулировката „ментета", няма да бъде етично и професионално към останалите колеги производители. Освен Porotherm, които са блокове с вертикална кухинност, на пазара има много традиционни тухли „четворки" и „единички". Те имат своите плюсове и минуси и съответно място на пазара - всъщност не вярвам в следващите 10-15 години да изчезнат като продукт освен ако това не се наложи поради нормативни изисквания в строителството.

Когато се прави сравнение между Porotherm и „четворките" обаче, неинформираните потребители често допускат грешката да свеждат сравнението до „цена на кубик тухли" и по този начин се подвеждат при вземането на решение. Точно за да подпомогнем потребителя, преди две години ние разработихме т.нар. „Винербергер калкулатор", който сравнява продуктите на ниво „готова стена". По този начин много ясно се вижда, че когато се вземат предвид всички съпътстващи разходи по изграждането на една стена (в т.ч. зидарска разтвор, изолация, мазилка, човешки труд), използването на голямоформатните блокове Porotherm излиза по-евтино от традиционните "четворки", при това осигурявайки в пъти по-добри качествени параметри.

Факт, който обаче не трябва да се пропуска, е, че в последно време се появяват наистина "ментета" от съседни държави, като копират нашите изделия като визия, но декларират значително по-добри технически характеристики, което в повечето случаи е нереално. В допълнение на по-ниската цена, те подвеждат по този начин клиентите. Това за съжаление се случва, защото контролът е занижен и няма никакъв страх от санкции!

Изнасяте ли тухли и друга продукция за други страни?

Фактически да, но говорим по-скоро за "бутикови" количества...най-вече за Македония, опитвали сме също за Украйна. Проучвали сме Сърбия, Гърция, Молдова. Реалността е такава, че работим в много труден географски регион - ниско ценови продукти, добре позиционирани местни производители, строителна традиция, която е предпазлива към иновациите... Всичко това не предполага наистина рентабилен износ, заради което не разпиляваме енергия в тази посока.

Ценови ли е строителният пазар в България?

О, да, категорично, може би по-голямата част от пазара. От една страна, живеейки в страната с най-ниска покупателна способност в ЕС, няма как да не се опитваш да спестяваш разходи тук и там. По-образно казано, когато си гладен и се чудиш как да вържеш двата края, в каквото състояние за съжаление живее голяма част от българското население, доста е трудно да мислиш за екология, устойчиво развитие, иновативни решения. Не трябва да се изпада в крайности, защото това не е полезно за никой участник в строително-инвестиционния процес. Ако прекалено много натиснеш строителната фирма на етапа на ценови оферти, както често се случва в обществените поръчки, увеличаваш вероятността да получиш компромисен или направо компрометиран краен продукт, и то просто защото и строителят трябва да покрие своите разходи, да плати заплати и осигуровки. Тук идва преценката с кои неща могат да се правят компромиси и с кои - не. Латексът в апартамента може да се реновира всяко лято... Тухлите, бетонът и арматурата обаче трябва да издържат целия живот на сградата.

Когато говорим за ценовия характер на нашия пазар, трябва да спомена и друг важен фактор. Става въпрос за това, че сме свикнали да правим сметките „от днес за утре", без да виждаме голямата картина и дългосрочните ефекти от едно или друго наше решение. В строителството вече има толкова много иновативни материали и системи, че инвестирайки умно повече пари днес (на етапа на строителство), да можеш да спечелиш много повече през целия период на експлоатация на сградата.

Ти какво работеше преди „Винербергер" и защо прие предизвикателството да бъдеш част от екипа?

Преди „Винербергер" работих 6 години в консултантския бизнес, като последователно преминах през две компании от т.нар. "Голяма четворка", а именно KPMG и „Делойт". Счетоводство, данъци, заплати, осигуровки...това беше моята експертиза и фокус, като съм обслужвал компании от най-различни икономически сектори, но преобладаващо представители на големи международни корпорации.

Натрупаният опит в "месомелачката" на големите консултантски компании е безценен - със сигурност съм научил и получил много там. Това са едни инкубатори за млади таланти.

Но пък разбрах също, че работейки едновременно със много различни клиенти, едва ли ще мога да разгърна пълния си потенциал като специалист икономист, а също като бъдещ мениджър и лидер. Затова бях твърдо решен да се преместя в "реалния бизнес" рано или късно.

Когато се появи офертата на „Винербергер", не съм мислил много дали да приема особено след като научих повече неща за компанията, за нейната история, за нейните цели, стратегия и желано бъдеще. Ясно беше, че предизвикателството да работя за световен лидер в своята област ще е огромно, това обаче наистина ме мотивира да давам най-доброто от себе си през всичките тези години. Нито за момент не съм се съмнявал в правилността на своя избор.

За тези 10 години какво пропуснахте да направите?

Вероятно доста неща...

Пропуснахме да построим втори завод през периода 2007-2009 год., каквито перспективи определено имаше навремето. Предвид последвалата икономическа криза, този "пропуск" се оказа по-скоро щастливо стечение на обстоятелствата.

Не бих го нарекъл пропуск, но не успяхме да убедим няколко правителства в ползата от развитието на т.нар. „социална жилищна стратегия". Не сме се отказали да работим за тази кауза в бъдеще, защото в много страни от Европа тя е доказала своята цялостна полза за обществото.

Дефинирай успеха на „Винербергер" в България!

Това, че през по-голямата част от тези 10 години сме най-големият производител на керамични тухли в България, е безспорен успех. Не сме се отказали, а дори напротив, работим още по-усилено за енергийна ефективност, екология, иновации - това също е част от нашия успех.

Всичко това обаче е резултат от нещо много по-важно като предпоставка за успеха и също истинската оценка за успеха...вчера, днес, винаги. А то е да имаме признателни, доволни и щастливи клиенти, служители, партньори, които ни се доверяват отново и отново. Всяко подобно усещане ме кара да изживявам успеха на Винербергер, както и своя личен успех, бидейки част от тази „екосистема".

Кой е най-големият житейски урок, който научи за тези 10 години?

Колкото и да си голям, знаещ, можещ, винаги има какво повече да научиш от другите около теб. Ако си прекалено целеустремен и не осъзнаваш новите предизвикателства на заобикалящата среда, с други думи, като „тичаш като кон с капаци", рано или късно ще стигнеш задънена улица. Така че сетивата трябва да са достатъчно отворени за информацията наоколо, но също така да успяват да я филтрират качествено. Всъщност точно така можем да разберем житейските уроци на дадена ситуация...или просто да ги „проспим".

Какво би предал и на децата си?

Този въпрос често създава дилеми у мен, най-вече откъм адекватност на моите съвети и уроци в контекста на обкръжаващия ни „хищнически" свят. И все пак, моят избор, колкото и клиширано да звучи, е да се опитвам да уча децата си да бъдат добри хора, както и мен са ме учили навремето. Старая се да възпитавам в тях добродетели като уважение, честност, трудолюбие, любов към природата и хората. Искрено се надявам един ден да оценят тези уроци положително!