В Сопот отново „отваря врати дюкянът на Минчо Вазов
В Сопот отново „отваря врати дюкянът на Минчо Вазов / снимка: БГНЕС, архив

В центъра на Сопот, като част от Къща-музей "Иван Вазов", в навечерието на предстоящата 165-та годишнина от рождението на патриарха на българската литература Иван Вазов, отново "ще отвори врати" дюкянът на баща му - Минчо. Това каза за БТА Надежда Георгиева, уредник в музея.

Фигурата на самия Иван Вазов в цял ръст, изобразен като 16-годишен юноша ще бъде в центъра на новата експозиция. Бъдещият писател и поет е работел в дюкяна на баща си, където му е било възложено да води сметките, но вместо това е бил "изловен" да използва търговските тефтери за писане на стихове и разказчета. За неговата търговска дейност свидетелства, по думите на Георгиева, рисунка с туш на художника Тодор Цонев. Именно по нея ще бъде извършена и възстановката на дюкяна, уточни тя.

В центъра на дюкяна ще бъде фигурата на младия Вазов в естествен ръст, за което ще се използва единствената му запазена до днес снимка като юноша, по времето, когато е бил ученик в Даскал Ботьовото училище в Калофер. Там ще има рафтове със стоката, паланзата и сметалото, бурканчета с "подправки", качета и буренца с различни хранителни стоки.

Откриването е част от тържествата за годишнината от рождението на класика

Откриването на дюкяна е част от тържествата, посветени на годишнината от рождението на Иван Вазов и 80 години от откриването на музея, които се провеждат под патронажа на министъра на културата Вежди Рашидов. Автор на фигурата на писателя е карловският художник и скулптор Димитър Бакърджиев, а средствата за експозицията с фигурата и мебелировката, която се очаква да бъде около 5000 лева, ще се набират основно чрез продажба на картички с рисунката на дюкяна /по 2,00 лева/, чрез дарители и лични средства на музея, уточни директорът на музея Стефан Филчев.

Според историческите данни дюкянът, който е бил част от жилищната композиция на фамилия Вазови, е открит през 20-те години на 19-ти век. Старият Вазов е бил търговец-предприемач и с брат си Кирко, който по онова време живеел в Олтеница, Румъния, основават търговска кантора /фирма/ с названието "Братя Вазоолар" и с предмет на дейност - търговия с тютюни, платове, храни, стоки за бита. Стоките братята изкупуват от страната, като една част от тях изнасят за Румъния чрез Кирко. Много бързо дюкянът се превръща в основна препитание за фамилия Вазови и Минчо успява да построи в дъното на двора нова, двуетажна къща за многолюдната си фамилия.

Бащата на Иван Вазов е бил влиятелна личност в региона

За онова време Минчо Вазов е бил чорбаджия и влиятелна личност в региона. Той е първообраза на чорбаджи Марко от романа на Иван Вазов "Под игото", където авторът го описва много подробно като външен вид и характер в първата глава: "Той беше човек около петдесетгодишен, с висок исполински ръст, леко приведен, но строен още. Лицето му, червендалесто, но опалено и позагрубяло от слънце и ветрове, поради честите му пътувания по кърища и по панаири, имаше сериозно и студено изражение, даже и когато се усмихваше. Големите му надвиснали, над сините му очи, вежди усилваха тоя строг тон на физиономията му. Но някакво добродушие, честност и искреност се разливаха по нея и я правеха симпатична и непобедимо извикваше уважение."

Минчо Вазов е искал да направи от сина си Иван търговец и наследник на занаята и затова му възлага да води тефтерите в кантората. Преди това обаче младият Вазов е бил изпращан да учи първо в Даскал Ботьовото училище в Калофер, а след това и в Пловдив. Доказало се обаче, че математиката не е неговата стихия и старият Вазов си го прибира. В желанието си обаче да го изучи - Минчо праща сина си и при чичо му Кирко в Румъния, там обаче той отива при хъшовете в Браила, след което описва своите преживявания в повестта си "Немили - недраги", а себе си чрез образа на Бръчков.

По време на дългото си отсъствие, тъй като Минчо Вазов е пътувал много из страната като търговец, семейството живеело само като вечер "яко залоствало портата" предпазвайки се по този начин от турски произвол, коментира Надежда Георгиева.

Всичко обаче изгаря до основи по време на руско-турската освободителна война, когато турците, отстъпвайки на юг подлагат на огън целия Сопот. По време на тези събития част от сопотчани бягат към Балкана и така успяват да се спасят, много обаче не успяват, сред които и Минчо, и са били съсичани по улиците на града от турския башибозук. След време от целият комплекс е възстановена само старата къща, построена от дядото на Иван Вазов.

Източник: БТА