В Кан ще обявят носителя на наградата „Златна палма”
В Кан ще обявят носителя на наградата „Златна палма” / Guliver/Getty Images

Кинофестивалът в Кан ще завърши тази вечер с гала церемония, на която ще бъдат връчени основните награди, включително и най-желаната - „Златна палма” за най-добър филм, съобщиха световните информационни агенции.

За отличието тази година се състезават 19 филма, но засега е рано да се правят прогнози. Журито, председателствано от американските режисьори и сценаристи Джоел и Итън Коен, носители на „Златната палма” от 1991 г., четирикратни лауреати на наградата „Оскар”, може да поднесе изненади и да вземе
нестандартни решения.

Днес, през последния ден от 68-ия кинофестивал в Кан, на Лазурния бряг ще бъдат показани отново всичките ленти в основната конкурсна програма. А журито, в състава на което са актьорите Софи Марсо, Сиена Милър, Джейк Гиленхал, режисьорите Гилермо дел Торо, Ксавие Долан, още от сутринта се е усамотило във вила в предградие на Кан. Там ще бъде взето решението за това кои да са носителите на престижните киноотличия. Имената на победителите ще бъдат огласени едва вечерта на гала церемония.

Според предварителните прогнози сред фаворитите тази година са посочени дебютантът, унгарецът Ласло Немеш с филма „Синът на Саул”, италианецът Паоло Сорентино с „Младост”, тайванецът Хоу Сяосиен с „Убиецът” и американецът Тод Хейнс с „Каръл”, посочва АП.

Според рейтинга на авторитетното киноиздание „Скрийн”, което всеки ден публикува резултатите от гласуването на кинокритици от цял свят, на първо място е драмата на Хейнс „Каръл”, съобщи ТАСС. В нея се разказва за връзката на две жени, които живеят в Ню Йорк в началото на 50-те години на миналия век. Кейт Бланшет и Руни Мара, изпълняващи главните роли в лентата, бяха удостоени с бурни овации след прожекцията на филма. Ако лентата не бъде удостоена със „Златна палма”, те могат да получат отличия за най-добра актриса.

Филмът „Каръл” за увлечението между две жени в пуританска Америка е получил по версията на „Скрийн” 3,5 точки от 4 възможни, които са му отредили челното място. Буквално в последните дни на фестивала също високо бе оценен филмът на тайванския кинорежисьор Хоу Сяосиен „Убиецът”. Сяосиен шест пъти е участвал в кинофестивала в Кан, но само един път е бил отличен с наградата на журито за историческата драма „Кукловод”. Френският вестник „Либерасион” вече се произнесе за бъдещия победител. На първа страница той излезе в петък със заглавие: „Убиецът” - това е нашата „Златна палма”!

В „Убиецът” се разказва за 10-годишно момиче, отвлечено в Китай през 9 в., за да бъде научено да убива. Може да се каже, че филмът се гледа така, както се съзерцава рисунка върху коприна, но остава загадъчен и доста труден за разбиране за зрителите на Запад, твърди АФП. Показаното напомня приключения на странстващ рицар, като този път в образа е жена.

Не Инян (ролята се изпълнява от Шу Ци) е отвлечена от дома й и е отгледана от монахиня, за да може да раздава правосъдие и да убива тираните. Империята й поверява мисията да се справи с непокорството на провинциите. Тя обаче се проваля и нейният господар й нарежда да убие мъжа, когото обича.

„Действието във филма се развива през епохата на династията Тан (618-907 г.)”, поясни режисьорът. „При нейното управление е имало много жени убийци, докато преди това са доминирали мъжете. Тези жени са били обучени да убиват императори”, допълва той.

Жестоката красавица Инян наред с героините на „Каръл” продължава „женската” тема на кинофестивала в Кан. Провалът на Гюс Ван Сант Драмата „С високо вдигната глава” на французойката Еманюел Берко с Катрин Деньов в една от главните роли, с която бе открит кинофестивалът, не оправда очакванията. А това бе първият случай от 1987 г. насам, когато със заснет от жена-режисьор филм беше поставено началото на престижния кинофорум. Лентата не показа силата на женската режисура.

В Кан „квотата” на жени-режисьорки бе покрита от представителките на Франция - Валери Донзели и Мейуейн (Ле Боско). Според кинокритиците в Кан двете са се изявили много слабо.

По-зле от тях се оценява представянето на американеца Гюс Ван Сант с „Море от дървета”. Лентата бе освиркана от зрителите. Не промени отношението им участието на звездите Наоми Уотс и Матю Макконъхи. В рецензиите кинокритиците критикуват Ван Сант за сантименталността и повторенията. Не това очакваха в Кан от класика на американското независимо кино.

Средни оценки получи и новата работа на Жак Одиар „Дийпан”, който пред няколко години бе отличен тук с наградата на журито. Все пак от многото френски творци, представили се в Кан тази година, единствено Одиар може да се надява на някаква награда, твърдят специалистите.

Затова пък италианците, които тази година също не бяха малко, оправдаха очакванията на кинофестивала в Кан. Матео Гароне представи „Приказка за приказките”. Актьорският състав е международен и говори за глобализацията на киното. 46-годишният Гароне е ангажирал за съвременната си адаптация на неаполитански приказки мексиканската актриса Салма Хайек и французина Венсан Касел.

Филмът „Приказка за приказките” e свободна интерпретация на „Пентамерон” - първия сборник от народни приказки, написани на неаполитански диалект през XVII век от Джамбатиста Базиле, вдъхновявал братя Грим и Шарл Перо. В него в бароков стил си дават среща крале, кралици, принцове и принцеси, чудовища и великани, вещици и феи.

Лентата се спира на три приказки от сборника. Тя бележи нова страница в творчеството на Гароне, където той жонглира на границата между реализма и света на чудесата, между сюблимното и гротеската. В една от сцените Салма Хайек изяжда сърцето на едно от чудовищата. „Помислих си, че ще повърна”, припомни си изпитанието холивудската прима по време на пресконференцията след прожекцията на филма. Докато са траели снимките тя никога не носела рокля, тежаща по-малко от 30 кг.

Още по-голям възторг сред специалистите в Кан предизвика Паоло Сорентино с филма „Младост”. Приказен и оптимистичен, филмът е посветен на отминаващото време. „Младост” описва историята на двама приятели - диригент (ролята се изпълнява от Майкъл Кейн) и режисьор (Харви Кайтел), който се срещат в спа център в Швейцария. Филмът вероятно ще се хареса на съпредседателите на журито, братята Коен, заради някои сцени, изпъстрени с гротескен хумор. Например сред посетителите в спа центъра е също мъж, който е двойник на Марадона и е принуден да се придвижва с помощта на бастун, но внезапно започва да играе с тенис топка и я изритва така, както това би могъл да направи само футболен „магьосник”.

Персонажът на Майкъл Кейн пък не желае да дирижира симфонията, която е композирал. Макар да привлича интереса на Бъкингамския дворец, той посяга отново към диригентската палка едва след като се е вдъхновил от чановете на кравите в Швейцарските Алпи.

„Отминаващото време е единствената тема, която ни интересува. Колко време ни остава”, заяви на пресконференция след прожекцията 44-годишният Сорентино, който получи награда „Оскар” за най-добър чуждоезичен филм за „Великата красота”. „Това е оптимистичен филм, който е направен, за да прогони нечии страхове и по-специално моите. Защо е озаглавен така? Човек може да гледа към бъдещето независимо от възрастта си. Това е условието, за да останеш млад. Бъдещето ни дава свобода, а свободата ни дава усещане за младост”, споделя той.

В същото време лентата не бе приета еднозначно от всички критици. „Това вероятно е филмът, който досега най-много раздели мненията”, отбеляза Варайъти. В. „Лос Анджелис таймс” писа, че това е забавен, философски и вълнуващ филм, който е сериозен претендент за отличия . Други медии дори изразиха мнение, че „Младост” ще спечели „Златната палма”. В. „Гардиън” обаче смята, че филмът не е чак толкова впечатляващ.

Едва ли без награда ще остане и филмът на китайския режисьор Цзя Чжанке „И планините се преместват”. Мащабната любовна история е посрещната възторжено от критиката. Лентата има амбицията да представи Китай в миналото, настоящето и бъдещето. Тя проследява 25 години от живота на жена и е разделен на три части. Всяка от тях разкрива какво означава да си китаец в три отделни периода.

Неочаквано за мнозина сред най-добре приетите в Кан филми е дебютната творба на младия унгарски кинорежисьор Ласло Немеш. Драмата му за Холокоста „Синът на Саул” възхити кинокритиците с новия си език. Според мнозина това е един от най-добрите филми в основната конкурсна програма тази година. В същото време се признава, че на дебютант едва ли ще му присъдят наградата „Златна палма”.

Все пак в Кан това не би бил прецедент. Подобно нещо се е случило през 1989 г., когато начинаещият режисьор Стивън Содърбърг получава главната награда за „Секс, лъжи и видео”. Експертите признават, че удивителното жури с двама председатели начело може да поднесе изненади. А защо не на два филма да бъде връчена наградата „Златна палма”?

Коментар