5 май: Официално е открита концертната зала „Карнеги Хол” в Ню Йорк
5 май: Официално е открита концертната зала „Карнеги Хол” в Ню Йорк / снимка: Guliver/Getty Images

1260 г. Кубилай става хан на Монголската империя. Той е петият и последен Велик хан (хаган) на Монголската империя (1260-1294 г.).

Кубилай е вторият син на Толуй хан и Соргагтани Беки и внук на Чингис хан. Той изучава и обиква китайската култура. През 1251 г. брат му Монгке става Велик хан на Монголската империя и Кубилай става управител на южните територии на империята. Под ръководството на Кубилай земеделският добив на провинция Хънан се увеличава, а след получаването на провинция Сиан той повишава благотворителните разходи. Тези дела са популярни и спомагат за по-късното създаване на династията Юан.

През 1253 г. на Кубилай е наредено да нападне провинция Юнан и той унищожава кралството Дали. През 1258 г. Монгке хан го поставя начело на Източната армия и го привиква на помощ при нападението срещу Сичуан и отново срещу Юнан. Когато брат му Монгке хан умира през 1259 г. Кубилай продължава нападението си срещу Ухан, но скоро идват новини, че по-малкият му брат Арик Боке е бил провъзгласен за хан в монголската столица Каракорум. Повечето от потомците на Чингис хан предпочитат Арик Боке за Велик хан, но двамата му братя Кубилай и Хулагу са против.

Кубилай бързо постига споразумение с войските на китайската династия Сонг и се връща в монголските равнини, за да оспори титлата Велик хан.

На 5 май 1260 г. Кубилай е провъзгласен за Велик хан в лятната си столица Шанду. Последвалата война между него и брат му Арик Боке продължава три години и води до унищожаването на имперската столица Каракорум. По време на гражданската война управителят на град Ижу (в провинция Гуанси) Ли въстава. Въстанието скоро е потушено от Кубилай, но то му оставя трайна недоверчивост към китайците хан. След като надделява над брат си и става император, Кубилай въвежда няколко закона против китайците, забранявайки титлите на и данъците към китайските благородници.

Тогава Монголската империя бива разделена на четири ханства, всяко управлявано от отделен хан под опеката на Великия хан. Ханството Кипчак (известно като Златна орда) управлява Западна Русия, Илханството управлява Близкия Изток, Чагатайското ханство, носещо името на Чагатай хан, управлява Централна Азия, а Великото ханство управлява Монголия и впоследствие цял Китай.

През 1271 г. Кубилай официално провъзгласява създаването на династия Юан и обявява Канбалик за столица. Като китайски император Кубилай се стреми да намали влиянието на местните господари, които имат огромна власт по време на династията Сун.

Недоверието му към етническите китайци хан го кара да наема повече служители от други етнически групи. За да обедини Китай Кубилай започва масивна офанзива срещу Сун през 1274 г., успешно завършена през 1279 г., присъединявайки южен Китай. Така е достигнато най-голямото териториално разширение на Монголската империя.

1809 г. Мери Диксън Кийс става първата жена в САЩ, която получава патент. Първият патент на жена в САЩ е издаден за изобретяването на процес за изплитане на сламени изделия с помощта на коприна или прежда.

Първата дама Доли Мадисън високо оценява нейния принос за насърчаване развитието на американската шапкарска индустрия. По това време Правителството на САЩ търси американски производители на липсващите вносни европейски стоки поради войната на много от европейските държави с Наполеон и последвалите затруднения в търговията с тях.

Технологията на Кийс се оказва много ценна за рентабилно производство на шапки за работа на открито. Сламените шапки, произведени само в Масачузетс през 1810 г. са били на стойност повече от 500 000 долара, или приблизително 4,7 млн. долара, изчислено спрямо днешната им стойност.

1876 г. при потушаването на Априлското въстание е извършено Баташкото клане. То е извършено от османски башибозук от съседните села под прякото командване на Ахмед ага Барутанлията. След клането той получава отличия и повишение от султана.

След началото на Априлското въстание на 20 април 1876 г. част от въоръжените оеспособни мъже от населението на село Батак, водени от войводата Петър Горанов, Войводата Стефан Трендафилов Керелов-петстотник въстават срещу турската власт. Както е застъпено в плана, бунтовниците отстраняват част от турските власти, когато срещу тях е изпратена 5-хилядна армия от башибозуци, предвождани от Ахмед ага Барутанлията. Водачът на въстанието в Батак - Петър Горанов e делегат на местния революционен комитет в събранието в Оборище.

Първенците на селото и чорбаджиите решават да спасят живота на хората в града и за това извикват Барутанлията, да му предадат оръжието си, като той заявил с клетва, че ще си отиде, веднага щом получи боеприпасите на въстаниците.

На 1 май 1876 г. врагът е извикан от чорбаджиите на селото, за да предадат оръжието си. След като бунтовниците предали оръжието си, башибозуците ги нападнали и отсекли главите им. По време на „предаването” на оръжието обаче някои от хората в селото успели да избягат, след него селището било обкръжено, за да не може никой да го напусне. Башибозуците се разпределили по къщите и започнали да ги ограбват. Много от по-крайните домове в селото били изгорени, башибозуците стреляли напосоки към всичко, което се движело или не. Хората започнали да се крият в сградите с по-здрава конструкция в селото, които щели да издържат на пожар, като църквата и училището, но и някои от къщите на чорбаджиите.

На 2 май скритите в Богдановата къща се предали, като повярвали на агата, че, ако предадат оръжията си, ще получат милост от неговата войска. Повече от 200 мъже, жени, деца и старци били изведени от къщата, претърсени за ценни вещи, съблечени, за да не измърсят дрехите с кръвта си, и накрая избити.

Барутанлията, поискал по-видните хора от селото да отидат при него в лагера на башибозука, за предадат всичкото оръжие на батачани и за да успокоят населението. В лагера били изпратени кметът на Батак - Трендафил Тошев Керелов, заедно с Вранко Димитров Паунов, Георги Серафин, Петър Трандафилов Керелов, Петър Кахведжийски и Георги Вълюв. Разбрали се, че, ако предадат оръжието на селото, башибозукът ще го напусне, като всички видни хора, които отишли за мир били взети заложници - оръжието или животът им. Боеприпасите били натоварени на коне и пренесени до лагера. След което обаче всички заложници били набучени на колове и изпечени живи или обезглавени. Хората отново се изпокрили в църквата и училището.

На 20 януари 1878 г. оцелелите жители на град Батак посрещат пристигащата руска освободителна армия.

Баташките мъченици са канонизирани за светци от Българската старостилна православна църква на 17 май 2006 г. Първата икона, посветена на тях, е нарисувана в манастира Св. Велика Княгиня Елисавета в Етна, Калифорния, специално за канонизацията. През март 2011 г. Светият Синод на Българската православна църква реши да бъдат канонизирани за светци просиялите от рода български Баташки и мъченици. На 3 април 2011 г. в храм-паметника „Свети Александър Невски” по време на Света литургия, отслужена от Негово Светейшество Българския патриарх Максим, бяха канонизирани новите български светци, убити през 1876 г. в църквата в Батак.

1891 г. концертната зала „Карнеги Хол” в Ню Йорк, построена от филантропа Андрю Карнеги, официално е открита с концерт. Диригент на първото представление е руския композитор Пьотър Чайковски.

Комплексът е сред най-известните концертни зали за класическа и популярна музика, прочут е със своята красота, история и акустика. „Карнеги Хол” е проектиран от архитекта Уилям Бърнет Тутпил и построен от филантропа Андрю Карнеги през 1890 г. Прави около 100 представления всеки сезон. Наема се от изпълнителски групи. Нюйоркската филхармония се помещава официално там до 1962 г.

1921 г. Коко Шанел представя легендарния парфюм Chanel No.5. Габриел „Коко” Шанел е истинска революционерка в модата. Тя е първата създателка на дамските панталони, въвежда изчистените и семпли линии. През 1921 г. тя създава революция в света на модата и с парфюма Chanel No 5. Този аромат остава истинска класика в парфюмерията и до днес.

Шанел искала да създаде парфюм, който да олицетворява женската елегантност и същност. Този парфюм е първият, който носи името на създателя си. Но дизайнерката открила затруднения, при търсенето на парфюмерист. По онова време единственият начин за създаване на свеж аромат е да се използват цитрусови ухания, например лимон, грейпфрут и портокал.

Шанел се свързала с химици, които използват алдехиди при създаването на парфюми, тоест използват изкуствени аромати, пресъздаващи истинските. На почивката си на Лазурния бряг, Коко открива парфюмериста Ernest Beaux, който бил любопитен и смел занаятчия. Той създал 10 пробни парфюма, от които Шанел избрала номер 5.

Любопитен факт е, историята, че при създаването на тази проба става въпрос за грешка в лабораторията, парфюмеристът Ernest Beaux е използвал прекомерно количество алдехиди. Интересното е, че ароматът на един от тези алдехиди ухае на сапун. Парфюмът Chanel No 5 е емблематичен за модната къща. През 20-ти век само най-богатите и влиятелни дами са имали възможността да използват този парфюм. Той е бил любим и на Жаклин Кенеди.

1930 г. Ейми Джонсън е първата жена, която започва полет със самолет от Англия до Австралия сама. Летейки сама или със съпруга си Джим Молисън, тя поставя голям брой рекорди за дълго разстояние през 30-те години. Джонсън лети и във Втората световна война като част от Спомагателния въздушен транспорт, където загива при полет за връщане на самолет в базата.

С летенето се захваща първоначално като хоби. Придобива пилотски лиценз „A”, № 1979, на 6 юли 1929 г. в Лондонския аероплански клуб под ръководството на капитан Валънтайн Бейкър. Същата година тя става и първата жена, която получава инженерски лиценз „C”. Тогава баща й предлага да й купи самолет и тя се сдобива с G-AAAH de Havilland DH.60 Moth.

Джонсън придобива световно признание, когато през 1930 г. става първата жена, летяла сама от Англия до Австралия. Те тръгва от Кройдън, южно от Лондон, на 5 май и каца в Даруин, Северна територия на 24 май, преодолявайки 18 000 км. Получава трофея „Хармън”, както и Орден на Британската империя като признание за това постижение и е също почетена с пилотски лиценз №1 според Въздушните навигационни разпоредби на Австралия.

През юли 1931 г. Джонсън и нейния съ-пилот Джак Хъмфрис стават първите пилоти, летели от Лондон до Москва за един ден, завършвайки пътуването от 1830 км в приблизително 21 часа. От там те продължават през Сибир до Токио, поставяйки рекордно време за полет от Великобритания до Япония. Полетът е извършен със самолет de Havilland Puss Moth. През юли 1932 г. Джонсън поставя рекорд за полет от Лондон до Кейп Таун, Южна Африка, в самолет Puss Moth.

1935 г. Италия напада Етиопия, завладява столицата Адис Абеба и разширява колонията си в Източна Африка. Още през октомври 1934 г. Бенито Мусолини пренебрегва Лигата на нациите и изпраща италиански войски в Етиопия. Завалявайки тази страна и добавяйки я към Либия и други италиански колонии в Африка, Мусолини се надява да съпрничи на главните колониални сили Англия и Франция и да парира опасенияа у дома, че диктатурата му не донесла на италианците благоденствието и славата, които е обещал.

„Войната, която започнахме на африканска земя, е война за цивилизация и освобождени”, обявява той, докато армията и военновъздушните сили нападат зле екипираните етиопци с отровен газ и засипват с бомби войници и цивилни.

Монархът на Етиопия Хайле Селасие се обръща към Лигата нанациите, но тя не успява да попречи на италианските войски да завладеят страната му през 1936 г. и да го прогонят в изгнание.

1945 г. американските войски освобождават концентрационния лагер Матхаузен в Австрия. Концентрационен лагер „Маутхаузен“ в Австрия, построен през лятото на 1940 г., е група от концентрационни лагери на Нацистка Германия, по време на Втората световна война.

„Маутхаузен” е издигнат в близост до селата Маутхаузен и Гусен в Горна Австрия, на около 20 км източно от град Линц. Историята на лагера започва през 1938 г., когато няколко затворника от концентранционния лагер „Дахау” са изпратени в градчето Маутхаузен, за да построят нов лагер, който по-късно се превръща в един от най-големите лагерни комплекси в нацистка Германия.

Концентрационният лагер „Маутхаузен”, с ролята си на лагер за робски труд, допринася за големи приходи на СС. Първите концлагеристи са предимно немци, които работят по големите строежи на немско-австрийските индустриални концерни.

1948 г. създаден е ПФК ЦСКА (София). ЦСКА (Централен спортен клуб на армията) е 31 пъти шампион на България, носител е на 19 Купи на България и 4 Суперкупи. Двукратен полуфиналист за Купата на европейските шампиони, 1 път полуфиналист за Купата на националните купи. Любопитен факт е, че ЦСКА заема 60-то място, най-предно от българските представители, в класацията за най-добър отбор на Европа за 20 в. на Международната федерация за футболна история и статистика.

Историята започва още на 28 октомври 1923 г., когато клубовете „Атлетик” (създаден през 1910 г.), „Слава” (създаден през 1916 г.) и Офицерски спортен клуб се обединяват под наименованието Офицерски спортен клуб „Атлетик Слава 1923” или за кратко АС-23 под патронажа на Министерството на войната, което му осигурява екипировка. През 1931 г. отборът печели първенството на България, през 1941 г. - Националната купа, а през 1944 г. - и 1-ва Софийска дивизия.

С дейното участие и по инициатива на Михаил Михайлов от ръководството на „Шипка” (София), както и на други деятели на шипченци, АС-23, „Шипка-Победа” и „Спартак” (Орландовци) (бивш „Цар Борис III”) се обединяват и образуват клуб „Чавдар”. Обединителният протокол е съставен на 9 ноември 1944 г. в София от представители на временните ръководства на клубовете „АС-23”, „Спартак” и „Шипка-Победа”.

„Чавдар” играе с небесносини копринени екипи. За негова база е определен стадион „Атлетик парк” в Борисовата градина. Физическата подготовка на играчите в „Чавдар” се води от боксьора тежка категория Константин Николов-Замората, който подготвя и „Септември при ЦДВ” през 1948 година. „Чавдар” не се представя успешно във футболния шампионат на Софийска област, въпреки че печели плакета „Народна войска” през 1944 г. През 1945 г. е шести, през 1946 г. заема 5-то място, а през 1947 г. завършва 10-ти и изпада във Втора дивизия.

Веднага след това с активното съдействие и по идея отново на бившия функционер на „Шипка” Михаил Михайлов, който работи в Министерството на отбраната, към „Чавдар” се присъединява Централният дом на войската (ЦДВ) и от този момент нататък (15 февруари 1948 г.)

След изпадането във втора дивизия управниците на „ЦДВ” започват да търсят спасение за „Чавдар” чрез обединяване с друг отбор. Първоначално се водят преговори със „Спортист” („Хаджи Димитър”), но в крайна сметка се споразумяват със „Септември” (София), който вече си е осигурил промоция във фазата на елиминациите. Решават датата на създаване на отбора да е 5 май 1948 г., а името - „Септември при ЦДВ”.

Новият отбор участва в първенството на мястото на „Септември”. На финала „Септември при ЦДВ” среща „Левски” и след загуба с 1:2 в първата среща и победа с 3:1 във втората печели първата си титла.

В своя първи сезон в новосъздадената „А” Републиканска футболна група „Септември при ЦДВ” завършва на второ място. За треньор на отбора е назначен Крум Милев.

1949 г. в Лондон е създаден Съветът на Европа и датата се чества неофициално като Ден на Европа. В своя реч, изнесена на 19 септември 1946 г. в Цюрихски университет, Уинстън Чърчил говори за създаването на „един вид Съединени европейски щати“ и Съвет на Европа.

Създаването на подобна организация е дискутирано на конгрес с участието на хиляда представители от 20 страни от цяла Европа в Хага, Холандия през май 1948 г. под председателството на Чърчил. Пренебрегвайки политическите различия, конгресът изразява подкрепа на първите стъпки към сътрудничество, направени от Франция, Великобритания и трите страни от Бенелюкс с подписването през март същата година на Договора от Брюксел.

На конгреса се сблъскват две различни позиции: според едната новата организация трябва да е съюз от класически тип, в който всяка страна трябва да бъде представлявана от правителствени лица (федералисти). Според второто течение Съветът на Европа трябва да бъде независим орган със собствен парламент (юнионисти). В крайна сметка и двата подхода са комбинирани чрез създаването на Съвета на министрите и на Парламентарната асамблея. По-късно този междуправителствен и междупарламентарен модел е възприет и от Европейската общност, НАТО и ОССЕ.

Съветът на Европа е създаден на 5 май 1949 г. в Лондон в Двореца Сейнт Джеймс. Договорът от Лондон или Устав на Съвета на Европа е подписан от 10 държави. Това са Белгия, Дания, Франция, Ирландия, Италия, Люксембург, Холандия, Норвегия, Швеция и Великобритания.

След разпада на Източния блок в началото на 90-те, към Съвета се присъединяват и държавите от Централна и Източна Европа. Към 2012 г. в Съвета на Европа членуват всички държави от Европа без Беларус, Казахстан, Ватикана и непризнати държави.

1961 г. САЩ изстрелва първия си пилотиран космически кораб, а астронавтът Алън Шепърд става първият американец, пътувал в Космоса. Ракетата-носител „Редстоун 3” извежда космическия кораб-капсула „Меркурий 3” („Фрийдъм 7”) на балистична траектория за суборбитален космически полет. Капсулата достига на височина приблизително 186,5 км и каца във водите на Атлантическия океан на 486 км от точката на старта. За разлика от Гагарин, чийто полет е напълно автоматичен, Шепърд има известен контрол над „Фрийдъм 7” - може да определя положението на апарата, например.

След изпълнението на полета Шепърд се готви като дубльор на Гордън Купър за полета на „Меркурий-Атлас 9”. Следващия полет на Шепърд трябвало да е тридневния полет „Меркурий-Атлас 10” („Фрийдъм 7-II”), насрочен за октомври 1963 г., но на 13 юни 1963 г. той е отменен.

След отменения полет Шепърд е избран за командир и пилот на първия пилотиран полет по новата космическа програма „Джемини”. Вторият пилот е трябвало да бъде Томас Стафорд. Алън започва тренировки, но в началото на 1964 г., лекарите му намират възпаление на средното ухо, заради което е отстранен от полети практически до края на 60-те години. Мястото на планирания екипаж на „Джемини 3” заемат Върджил Грисъм и Джон Йънг.

След успешна операция на ухото и възстановяване на летателния си статус през май 1969 г., Шепърд се връща към активна подготовка за нови полети. Той е определен за командир на „Аполо 13”, но тъй като чувства, че има нужда от повече тренировки, заедно с екипажа си е разменен с екипажа на „Аполо 14”.

На възраст 47 години, по това време е най-възрастният астронавт на НАСА, Алън Шепърд изпълнява своя втори космически полет като командир на екипажа на „Аполо 14”, която става третата успешна американска експедиция на Луната (1971 г.).
Първата американска програма за пилотирани космически полети е проектът „Мъркюри”. Той започва на 7 октомври 1958 г. и се провежда до 1963 г. Името на проекта идва от римския бог Меркурий, който често е символ на скорост. Меркурий  е  и името на планетата най-близо до слънцето в Слънчевата система,  която се движи и най-бързо от останалите планети в нея.

1974 г. шпионин проваля кариерата на федералния канцлер Вили Бранд. Вечерта на 5 май западногерманският федерален канцлер неочаквано подава оставка: „Поемам цялата политическа отговорност за пропуските във връзка с аферата „Гийом” и подавам оставка от поста федерален канцлер”, пише той в заявлението. Западна Германия изпада в шок.

Към този момент изключително популярният 60-годишен Вили Бранд е видна личност в европейската политика. През петте години като канцлер той прокарва т.нар. Източна политика за намаляване напрежението с държавите от Източния блок. Канцлерът забележимо допринася за разбирателство с Източна Европа и за промяна на манталитета и начина на мислене на хората от Източния блок. Именно заради тези свои усилия той получава през 1971 г. Нобелова награда за мир.

Оставката на Бранд е приета незабавно. Тя обаче слага началото на гръмката шпионска афера „Гийом”. Става ясно, че в продължение на 18 години „къртицата” Гюнтер Гийом е останала неразкрита и се издига в йерархията чак до поста личен секретар на канцлера Бранд.

Гюнтер Гийом е роден на 1 февруари 1927 г. в Берлин под името Гюнтер Брьол в семейство на музикант. По време на Втората световна война служи като помощник в бойния разчет на зенитна установка. Членувал е в хитлерюненд. Връщайки се в Берлин след войната, Гюнтер започва да работи като фотограф. През 1950 г. Гюнтер е назначен като редактор в издателството „Фолк унд Велт” в Източен Берлин. Скоро след това е вербован от Министерството на сигурността на ГДР и е изпратен да учи във ФРГ като част от подготовка за бъдеща конспиративна дейност.

През 1956 г. получава задача да се установи на постоянно местожителство във Франкфурт на Майн, където открива малка кафетерия. В 1957 г. постъпва в западногерманската СДПГ, а от 1964 г. Гийом преминава на партийна работа, отначало на длъжност като управляващ във франкфуртската организация, а през 1968 г. във фракцията на СДПГ в градското събрание на депутатите.

През 1969 г. Гийом ръководи избирателната кампания на федералния министър на транспорта Георг Лебер в неговия избирателен окръг във Франкфурт, демонстрирайки своя организаторски талант и осигурявайки на министъра необходимите гласове от избирателите.

След изборите Лебер съдейства за назначаването на Гийом като референт в отдела за икономическа, финансова и социална политика във ведомството на федералния канцлер. Там Гийом успява да спечели доверието на своите началници. През 1972 г. Гийом става личен референт на федералния канцлер Вили Бранд. На тази длъжност той получава достъп до секретни документи и участва в съвещания, провеждане от федералния канцлер в тесен кръг.

Независимо че службата за сигурност на ФРГ още в средата на 1973 г. разполага с улики по отношение на съпрузите Гийом, техният арест е отлаган с цяла година. Вили Бранд също научава няколко месеца по-рано, че Гийом е източногермански шпиони, но следва препоръките на службите за сигурност да не го уволнява, а да продължи „играта”, за да стане ясно за кого всъщност той работи.

На 24 април 1974 г. Гийом е арестуван в Бон по обвинение в шпионска дейност.

„Аферата Гийом” предизвиква вътрешнополитическа криза във ФРГ, довела до оставката на Вили Бранд. На 6 юни 1974 г. Бундестагът по предложение на опозицията назначава парламентарно разследване на аферата, установило впоследствие сериозни грешки в работата на специалните служби за сигурност.

На 15 декември 1975 г. Гийом е осъден за предателство на 13 години затвор.

2000 г. 58-годишният Ахмед Сезер, дотогавашен ръководител на Турския конституционен съд, е избран за десети президент на Турция. Президентският му мандат завършва през 2007 г.

Сезер завършва право в Анкарския университет, а по-късно работи като съдия. От 1983 г. е касационен съдия, през 1988 г. е посочен от бившия президент Кенан Еврен за конституционен съдия. През 1998 г. поема председателското място на турския конституционен съд.

На 5 май 2000 г. е избран за президент от турския парламент. Лидерите на парламентарните партии предложиха неговата кандидатура след като не успяха да постигнат консенсус върху никоя друга. Така Сезер, познат като почтен човек, силно уважаващ правния ред, стана първия турски президент, който застава на поста без да е бил активен политик или висш военен служител.

По време на своя мандат Сезер помилва повече от 260 затворника, над 70% от които са членове на забранени организации като ПКК.