2 май: Появяват се първи съобщения за чудовище в езерото Лох Нес
2 май: Появяват се първи съобщения за чудовище в езерото Лох Нес / снимка: Guliver/Getty Images

1494 г. Христофор Колумб открива Ямайка. Успешното първо пътуване на Колумб бива възнаградено, като той е произведен в адмирал, вицекрал и управител на всички открити острови.

Скоро след завръщането си, той започва организирането на втора експедиция, която е значително по мащабна. В нея са включени 17 кораба, на които са натоварени и коне, крави, свине и други животни, огромни кучета, специално приучени за лов на хора, растения - лози, семена от множество селскостопански култури и пр. В пътуването се включват много хора, които запленени от разказите на завърналите се моряци, тръгват към новите земи да търсят щастието си. Част от пътниците са група придворни, рицари, монаси, бедняци, чиновници - общо около 2000-2500 човека.

Експедицията потегля от Кадис, минава през Канарските острови и поема на югоизток. След около 20 дни достигат до планински, горист остров, който бива наречен Доминика. След това последователно акостират и именуват островите Мари Галант, Гваделупа, Монтсерат, Антигуа, Невис (Сен Мартен), Сейнт Китс (Сейнт Кристофър), Синт Еустатиус (Санта Анастасия), Саба (Сан Кристобал), Санта Крус (Сейнт Крой). Няколко дни по-късно, търсейки Испаньола, достигат земя, състояща се от над 40 островчета, които са наречени Вирджински острови, а след още няколко дни, в които корабите обхождат островите и района, откриват и остров Пуерто Рико.

Скоро достигат форта, който са построили при първото пътуване, но не намират нито останалите там моряци, нито постройката, а само следи от пожарища и трупове. На изток от опожарения форт, Колумб построява град, който нарича Изабела. Отправя се на изследователска експедиция към вътрешността на сушата, търсейки злато. След завръщането си в Изабела, установява че хранителните припаси са развалени, а част от хората са се разболели от жълта треска. Това налага отпътуване обратно към Испания.

На острова остават около 500 души и пет кораба, а другите 12 отплават за родината. Колумб остава в Изабела и скоро предприема пътуване на запад, в което достига до нос Майси, тесния и дълбок залив Гуантанамо, нос Крус, архипелага Хардинес де ла Рейна и северния бряг на залива Батабано. Условията се влошават и провизиите им са на привършване и Колумб се връща към Изабела, като при пътуването в обратна посока открива остров Пинос (Исла де ла Хувентуд), Ямайка и достига до югозападния нос на остров Хаити - нос Сан Мигел и остров Мона.

По време на това пътуване, което трае около пет месеца, на Испаньола пристигат три кораба, командвани от брат му Бартоломей, натоварени с боеприпаси и войски. Войската започва да граби и да насилва местните индианци, които отвръщат със същото. През пролетта на 1495 г. Колумб предприема акция към вътрешността на острова с цел завладяването му. Той разполага с 200 войника, 20 обучени кучета и 20 коня.

Въпреки численото превъзходства на индианците, след девет месеца, в които Колумб прилага различни тактики и военни хитрости и разчитайки на това, че индианците са въоръжени с първобитни оръжия, постепенно завладява целия остров. Въпреки това впоследствие испанците напускат Изабела и отиват на юг, където под ръководството на Бартоломей основават град Санто Доминго, който е сегашната столица на Доминиканската република.

1933 г. появяват се първите съобщения за чудовището Неси. Очевидци докладват за странно същество в езерото в Шотландия и дори твърдят, че са направили снимка.

Всъщност първото споменаване на чудовището е от 565 г., когато монах твърди, че е нападнат от него. Това обаче е единственото твърдение за проявена агресивност от страна на Неси. И до днес обаче съществуването му не е нито отречено, нито потвърдено. Съществуват няколко версии, една от които е, че животното представлява плезиозавър - животно от епохата на динозаврите, загинало преди 65 млн. години.

През 1975 г. сензационна снимка е публикувана в списание „Нейчър” - водещо издание по естествена история. Тя е заснета с подводен фотоапарат от американския учен Робърт Райнс. Всички са убедени, че на снимката е хванат именно плезиозавър. Мнението на Райнс е поддържано и от сър Питър Скот - известен естественик, като двамата изнасят пресконференция, за да обявят новото си откритие.

Лох Нес е голямо езеро, образувано при отдръпване на ледниците. То е с дължина 37 км, 1,5 км широко и с площ близо 56.4 кв.км. Въпреки кристалната му чистота водите му са тъмни, студени и на места достигат 230 м дълбочина. В езерото живеят пъстърви, сьомги, щуки.

1952 г. от Лондон до Йоханесбург е извършен първият полет с реактивен пътнически самолет. Моделът „Комет” са дело на британската самолетостроителна компания „Де Хавиланд”, предназначен за полети по маршрути с малка и средна далечина.

През 1942 г. в Англия по настояване на министър-председателя Уинстън Чърчил е създадена комисия начело с лорд Брабазон, чиято задача е определи бъдещите перспективи на британската гражданска авиация.

Тъй като реактивната ера в самолетостроенето е едва в началото си и авиоконструкторите не познават в детайли спецификата на реактивния полет, в началото те нямат ясна представа какъв трябва да бъде новия самолет. По тази причина разработката върви бавно, предложени са много и различни проекти.

Самолетът е разработван за двигателите „Де Хавиланд Гоуст”, но предвид че тези двигатели вече остаряват, са разработени и варианти за двигатели на „Ролс-Ройс”. Първата авиокомпания, закупила „Комет” е британската BOAC, която, съвместно с компанията BSAA, с която скоро се сливат, поръчват 14 машини още през 1947 г.

ВОАС приема първата машина на 31 януари 1952 г., девет дни след като на „Комет” е издадено свидетелство за летателна годност.

На 2 май с.г. е открита първата „реактивна линия” по маршрут Лондон-Рим-Бейрут-Хартум-Ентебе-Ливингстън-Йоханесбург. За една година реактивните самолети прелитат 169 милиона пътникокилометра по 20 направления, превозвайки 28 000 пътници и прелитайки разстояние с обща дължина над 35 000 км.

Последният пътнически „Комет” е изведен от експлоатация през 1980 г.

1955 г. Тенеси Уилямс печели Пулицър за „Котка върху горещ ламаринен покрив”. Автор е на над 25 драми, дузина къси пиеси и сценарии, новели, разкази и повече от 100 поеми и една автобиография.

Всъщност Уилямс има две награди „Пулицър” за драма - „Трамвай желание” през 1948 г. и „Котка върху горещ ламаринен покрив” (1955 г.). „Стъклената менажерия” през 1945 г.  и „Нощта на игуаната” през 1961 г. печелят наградата на Кръга на нюйоркските театрални критици. През 1952 г. „Татуираната роза” получава награда „Тони” за най-добра пиеса.

1969 г. британският лайнер „Куйн Елизабет 2” потегля на своето първо пътуване до Ню Йорк. През 2008 г. корабът извърши и своето последно плаване. След завръщането си от круиза, „Куин Елизабет II” беше трансформиран в петзвезден плаващ хотел и музей, който развежда туристи до близките изкуствени острови край Обединените арабски емирства.

Построен през 1967 г. и за пръв път пуснат на вода от британската кралица Елизабет II, която е негова кръстница, плавателният съд поема на първото си пътешествие през 1969 г. „Куин Елизабет II” е най-дълго плавалият морски съд в цялата 168-годишна история на „Кунард”. С тегло 70 000 т и дължина 294 м, на борда му могат да се качат 1900 пасажери и 1015 души екипаж. Развива максимална скорост от 32,5 морски възела, което го прави един от най-бързите пътнически лайнери в света.

„Куин Елизабет II” е преплавал общо 5,5 млн. морски мили, което е еквивалентно на разстоянието от Земята до Луната и обратно, изминато 13 пъти, предприел е 25 околосветски пътешествия, прекосил е Атлантическия океан повече от 800 пъти и е превозил над 2 млн. пасажери.

На борда си историческият кораб разполага с пет ресторанта и две кафенета, 3 плувни басейна (били са 4 преди ремонт през 1994 г.), нощен клуб, няколко бара и кръчма, кино с 481 места, казино, магазини за пазаруване, салон за разкрасяване, библиотека, болница и център за компютърно обучение.

1998 г. е учредена Европейска централна банка (ЕЦБ) в Брюксел. ЕЦБ и националните централни банки заедно образуват Евросистемата - системата на централните банки от еврозоната. Основната цел на Евросистемата е да поддържа ценова стабилност, запазвайки стойността на еврото.

Базирана във Франкфурт, Германия, ЕЦБ управлява еврото - единната валута на ЕС, и поддържа ценовата стабилност в Съюза.

Европейската централна банка се ангажира да изпълнява ефикасно всички поверени й задачи на централна банка, като при осъществяването им се стреми към най-високо равнище на интегритет, компетентност, ефективност и прозрачност.