Защо пожарникарите се спускат по пилон при тревога? Всички сме виждали, че при сигнал за тревога пожарникарите се спускат от горния етаж на долния по един ефектен, но не особено ефективен начин по тръба, приличаща на кол от еротичен бар. Като оставим настрана риска, че някой може да се пребие, защо се е наложила такава практика? Не е ли по-лесно пожарникарите да са са на нивото на паркинга и директно да се мятат по колите, вместо да се правят на циркаджии?
Отговора на днешната Питанка можете да слушате ТУК
Да, зрелищно е, но е твърде рисковано това спускане по пилон. Именно затова Националната асоциация за противопожарна защита, която е в профсъюза на пожарникарите в Америка, призова за премахването на всички пилони в пожарните, защото инцидентите с огнеборци, които се контузват, съвсем не са рядкост. Възможност за пребиване винаги е имало. И все пак, защо има дупки в пода и пилони? Традиция, но откъде идва?
Най-старите пожарни винаги са били на два или на три етажа, говорим за САЩ, в други страни не е задължително да е така, макар че първите огнеборци от XIX век винаги са били в двуетажни пожарни, поради простата причина, че долу е било обор. Вие днес сте свикнали колите да са едни грамадни пожарникарски камиони, но едно време са били задвижвани от коне и са приличали на талиги. Преди да се втурнат да гасят, пожарникарите са впрягали конете, а конете са били долу при колите. Ако спалното помещение е в отделна сграда се губи твърде много време, а и пожарникарите обикновено са в сърцето на населеното място, не извън него. Така че пожарната не може да се разпростира на твърде голям периметър. Нормално е някак си спалните да са над въпросните обори за конете на пожарникарите. А третия етаж обикновено е имало складови помещения, където се е съхранявало балирано сено за през зимата. Защото конете трябва да се хранят с нещо, нали.
За по-бързо стигане до колите са били използвани стълби, но понеже това са оказало бавно имало вити стълби, които са пестели време, място, както и пързалки, буквално, като на детска площадка. Пожарникарите са се пързаляли. 21-ва чикагска пожарна е била триетажна, като сеното от последния етаж се е транспортирало да първия не с безкрайно мъкнене на ръка по стълбите, а като са го пускали през две дупки в пода и респективно в тавана и са контролирали падането с дълъг дървен прът. Капитан Дейвид Кениън обаче забелязал, че пожарникарят Джордж Рийд вместо да се спуска по пързалката, ползвал този прът и дупката в тавана, за да се спуска в конюшнята. И винаги стигал пръв. Така прътът бил застопорен, намазан с парафин, за да е гладък и всички в тази пожарна започнали да го използват. Днес се шегувате с тази практика, но представете си какви били шегите през 1870 година, когато това се случило. Всички се подигравали на 21-ва бригада, но скоро престанали, понеже тя винаги идвала най-рано на мястото на пожара. Така лека-полека и други пожарни въвели въпросния кол, понеже така или иначе имали дупки в тавана за сено. Имало и пожарни, които продължили да си използват вити стълби-пързалки. Постепенно обаче станало ясно, че това е най-бързият метод при двуетажните пожарни, а след като конската сила била изведена от пожарните, традицията налагала пожарникарите да си се спускат по кол, така или иначе.
Това е историята на пожарникарския прът, който вие сравнихте с кол от еротичен бар, а всъщност е средство за бързо придвижване от спалното до обора.
Ако имате още въпроси, питайте Питанка. Можете да го направите на страницата на Питанка във Facebook.
Още интересни въпроси, както и техните отговори можете да намерите тук
Питанка има и видео канал във VBOX7, където можете не само да четете и да слушате, но и да гледате
