„Демокрацията е процес”, проект на фондация „Дарик” и „Репортери без граница”- Швейцария има за цел да покаже колко сложен и необратим процес е демокрацията и как всеки от нас трябва да се бори ежедневно за нейното съществуване и оцеляване.
Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Българо-швейцарския фонд за партньорство и включва две основни дейности. Първата е две тридневни обучения на журналисти по темите „Независими и свободни медии” и „Как да постигнем онлайн сигурност в своята работа?”.
Обученията бяха проведени през месец ноември - от 3-и до 5-и, както и от 26-и до 28-и с.м. Обучители бяха проф. Нели Огнянова- преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация към СУ и експерт по медийно право, Жерар Чоп- председател на УС „Репортери без граница”- Швейцария, Жил Лабарт- разследващ швейцарски журналист, Жустин Томс- блогър, АВС комуникейшън, Стефан Кох- член на УС на „Репортери без граница”- Швейцария и основател на www.intelligentzia.ch, Бернд Фикс.
Втората дейност е свързана с посещение на две групи журналисти в Швейцария, за да се запознаят със спецификите на швейцарската демокрация и да представят своите наблюдения пред аудиторията на медиите, в които работят.
По време на първото обучение в България основна тема беше именно демокрацията в медиите - родният модел и този, който се развива в Швейцария. Стана ясно, че страна ни е лош пример по отношение на свободата на медиите, в индекса за свободата на медиите за тази година тя заема 100-но място от 180 държави.
Очертаха се и конкретните причини за тази негативна тенденция - тежка концентрация на собственост в медийния пейзаж, пълната липса на прозрачност по отношение на собствеността на медиите, силен политически, икономически и търговски натиск върху журналисти, постоянна корупция в много органи на обществото и като цяло - много нездравословна политическа и обществена среда.
ВИЖТЕ част от публикациите по темата, които бяха представени от „Дарик радио”, „Правен свят” и „Медиапул”:
„Дарик радио”: Председателят на Управителния съвет на „Репортери без граница”-Швейцария Жерар Чоп е на мнение, че икономическата тежест върху българските медии изиграва съществена роля при формирането на информация:"Това, което виждам като проблем по отношение на свободата на словото, е силната концентрация на частни капитали в собствеността на медии, пълната липса на прозрачност, по отношение на собствеността, икономическата тежест върху дадена медия изиграва роля при формирането на информацията, която отива до обществото. И не на последно място - нездравословната политическа и социална среда”.
„Правен свят”: Тереза Ходлер е прекарала 7 години в Русия след падането на комунизма и видяла колко е трудно да превключиш от комунистическата система на контролирана преса към свободна преса. Трудно е, трябва много години, има връщане назад. Елцин приемаше свободата на словото и критиката, за кратко време в средата на 90-те години бе постигнато много високо качество на пресата, бяхме учудени, каза г-жа Ходлер.
Но след като Владимир Путин дойде на власт, свободата на словото си отиде, заяви тя. През първото лято на неговото управление се случи трагедията с подводницата "Курск" в Баренцово море и репортерите, дошли да отразяват, показаха как руските военни отказват чужда помощ, за да спасят хората. Само след няколко месеца независимата телевизия НТВ беше затворена, собственикът ѝ бе пратен в затвора, а след това - принуден да отиде в чужбина. Останаха някои независими медии, като „Независимая газета”, но те са малко на брой, малки и оцеляват трудно. Над 20 журналисти са убити в този период, една от тях е Политковская, каза г-жа Ходлер.
В България, разбира се, ситуацията не е толкова остра, системата е друга, но има сходни проблеми, надяваме се да помогнем, обобщи тя.
„Медиапул”: Швейцарският модел на съчетаване на двата принципа с ясно изразено предимство на пряката демокрация е уникален. Той няма как да бъде пренесен и приложен в чистия си вид където и да било, включително в България. Защото е резултат на многовековни натрупвания, търсене и наместване на баланси в една уникална с териториалното и езиковото си многообразие общност.
Заедно с децентрализацията на властта и строго регламентираното разпределение на ангажиментите и финансовите отговорности. Част от този модел са и развивалите се паралелно с него уникална култура на толерантност, преговори и търсене на консенсус и отговорното, активно и просветено гражданство. „В Швейцария често, за щяло и не щяло се правят референдуми”. Оказа се, че швейцарската пряка демокрация е нещо много повече - една сложна, многопластова, саморегулираща се система.
В целостта си тази система за пряко въздействие на гражданите означава много по-силен контрол върху политиците. Подложени на изпитания не веднъж на четири години (като в България, например), а по няколко пъти на година, те са принудени да бъдат постоянно на щрек, да бъдат много по-прозрачни и предпазливи в действията си.
„Държавата това съм аз”
Накрая за още един начин, по който типичният швейцарец въздейства върху пространството, в което живее - чрез огромното разнообразие от граждански сдружения, клубове, дружества по интереси, в които участва пряко или просто дарява средства. Това е традиция, развила се бурно след средата на 19 в., когато е законово регламентирана. Днес 4 милиона швейцарци (практически цялото възрастно население на страната), са по някакъв начин въвлечени поне в една такава асоциация на гражданското общество. В страната има 100 000 регистрирани граждански организации и поне два пъти повече нерегистрирани.
„Медиапул”: Според българския закон въпроси, свързани с размера на данъците и таксите, не могат да се решават чрез национален референдум. Отделно е вписана забраната въпроси, свързани с размера на местните данъци и такси, да се решават чрез местен референдум. Забраната се отнася и за общинския бюджет.
Стандартното обяснение за тези забрани гласи горе-долу така: кой е луд да гласува да му бъдат повишени данъците, по-скоро винаги ще става обратното. Макар и за мнозина българи да е сигурно обидно, това обяснение на фона на българската действителност звучи донякъде логично. И забраната може би, поне засега, е по-скоро за добро.
В Швейцария не само не съществува такава забрана, но и в някои случаи решаването на данъчни и бюджетни въпроси чрез пряк вот на данъкоплатците е задължително и неизбежно. На швейцарците дори не рядко им се случва с гласовете си да повишават данъците, които плащат. Когато човек види с очите си как става това, дори и да споделя логиката на българския законодател, дори и по принцип да гледа скептично на пряката демокрация, то въобще не му изглежда абсурдно.
Изключително впечатляваща картина, особено за свикналия с българската действителност, в която живущите дори само в един жилищен блок трудно се събират, а още по-трудно стигат до съгласие дори по най-дребния въпрос.
На фона на тази картина това, че, ако се наложи, швейцарците гласуват за повишаване на собствените си данъци, изглежда не абсурдно, а напълно естествено. Резултат на вековни натрупвания, при които свободата, правото на самоуправление и прякото участие са формирали просветени и отговорни за собствения си живот като личности и като общност граждани.
