Кристалина Георгиева, зам.-председател на Европейската комисия, еврокомисар по бюджет и човешки ресурси, в предаването „Годината" на Дарик радио:
Политик на 2014 г. в традиционната класация на Дарик радио - изборът на Дарик радио, но след много номинации, както от журналистите в нашата медия, така и от досегашните политици на годината, политик на 2014-та е Кристалина Георгиева.
Здравейте. Благодаря ви много. Това е голяма чест за мен.
Зам.-председател на Европейската комисия, еврокомисар по бюджет и човешки ресурси, първата жена политик на годината в нашата класация, за 19 път я правим. Какво завърши през 2014-а? При вас изглежда лесен отговорът. Завърши първият ви мандат като еврокомисар, отговарящ за международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи. Как бихте обобщили не годината, а петте си години като еврокомисар?
Пет години - започва с криза, свършва с кризи, преминава в кризи. Изключително много се усложни светът, в който живеем, по-рисков е, а ние в същото време сме като че ли глобално по-малко подготвени да се справяме с тези рискове. И това, което аз отнесох от този си мандат, е убеждението, че трябва да „си сменим чипа", трябва да мислим за това как ще живеем в този по-рисков свят, как да можем да опазим икономиките си, семействата си от рисковете, които се увеличават. И изводът за мен е само един - трябва да имаме културата на управление на риска, всеки един от нас. Чували сте много пъти да говоря за това - превенцията е това, което може да ни спаси от големите нещастия.
Слушателите ни чуха преди малко репортажа за едно от събитията на годината в България - наводненията.
Да. Това щях да кажа и аз - ето, в България ние го видяхме по начин, по който тези, които са живели много на нашата земя, не са го виждали. Това, че имаме повече рискове от природата, е една част от проблема. Другата е, че много конфликти има и по-малко може светът да се обединява към това да ги спира тези конфликти. Това, че геополитическата обстановка тук в Европа също се усложни покрай кризата с Украйна, не помага. Съветът за сигурност има нужда да взима решения и да ги изпълнява, да може да застане зад тези решения. Това е по-трудно, отколкото беше преди да има толкова много кризи. Аз ще ви кажа с какво ми започна на мен 2014 г. За първи път от Втората световна война има повече бежанци, повече хора, които са напуснали домовете си заради конфликти или заради бедствия, отколкото тогава. Тоест ние днес като човечество сме изправени пред толкова или по-сложна обстановка, отколкото сме имали по времето на Втората световна война. Това трябва да ни накара да се замислим. Ние имахме тогава, в началото на годината, четири, едновременно четири кризи в света, които се класифицират на най-високо ниво от ООН.
Близкият Изток, Украйна...
Не, не. Тогава бяха Централноафриканска република, Южен Судан, Сирия, Ирак и все още последиците от Филипините, от „Хаян". Това в началото на годината - четири кризи едновременно. Обикновено ще бъде една, най-много две, никога не е имало едновременно четири. И след това дойде и ебола. Така че, ако погледнем рисковете, с които трябва да се справим, на моят наследник - комисаря по хуманитарната помощ, аз му пожелавам да успее да убеди повече от тези, които взимат решения, че в този свят на по-големи рискове не е достатъчно да помагаме, когато най-лошото се е случило. Трябва да работим за това да ги предотвратяваме, да ги намаляваме, да ги ограничаваме. И затова Европа може да играе много важна роля и се надявам, че ще я изиграе.
През 2014-а започна... питах другите какво? При вас започна новият ви мандат като вицепрезидент и вече отговаряте за бюджета и човешките ресурси. Намерихте ли липсващите пари на Европа? На изслушването ви, където имах шанса да бъда, всъщност всички ви питаха за милиардите, които не стигат на европейския бюджет и вие им обещавахте, че в рамките на годината ще им кажете откъде ще се намерят. Намерихте ли ги?
Ние успяхме да приключим много трудни преговори по бюджета, много трудни, с отличен резултат. Намерихме допълнително 4,25 млрд. евро да плащаме стари сметки 2014 г. И формирахме бюджет за 2015 г., който 141,2 млрд. в плащания е горе-долу с милиард повече, отколкото страните членки бяха готови да дадат. Т.е. ние дадохме една финансова инжекция на Европа. В същото време поехме ангажимент тази година да подготвим план за плащания на старите сметки по старата програма.
Те колко са?
Завършваме годината с някъде около 24 милиарда сметки в евро, които се пренасят в 2015 г., които не са платени.
Това са по познатите програми в България.
Точно така. И тези... нормално е да имаме, да кажем, 10-12, аз даже бих казала до 14-15 милиарда. Но когато минат 20 милиарда неплатените сметки, те се превръщат във воденичен камък на врата.
За България колко са?
За България имаме тази сложност, че при нас бяха спрени програми. Затова е трудно да кажа колко точно България до края на годината може да получи по отворените програми „Околна среда" - 240 млн. евро; по новите програми, които тръгнаха, включително програмата „Транспорт", България получава 1% от парите, заложени в тази програма. А програмата „Транспорт" е 2 млрд. евро, 4 млрд. лева - 1% са си много пари. Те сега ще дойдат. Т.е. България всъщност няма толкова много неплатени сметки, защото ние, за съжаление, една част от времето 2014 г. го проспахме заради спрените програми. Но, ако погледнем 2015-а, България теоретично по старите програми може да получи 4,5 млрд. евро, това са 9 млрд. лева. И да се върнем пак на темата, аз трябва да намеря решение за това всички сметки, които трябва да се плащат по старите програми, да бъдат осигурени финансово и да можем да ги платим.
Иначе България няма да получи 4,5 млрд. евро.
Тя ще ги получи, обаче как ще ги получи? Ще ги получи за сметка на парите за следващата година. Ние така ритаме канчето надолу по пътя, но в някакъв момент трябва да можем...
Е, намерихте ли решение? Аз всъщност това ви питам. Какво решение намерихте?
Да, решение намерихме. Решението е да направим много по-дисциплинирано управление на плащанията, което във времето на охолство, когато е имало повече пари, отколкото сметки, не е било направено. Да ви кажа какво ще бъде за мен 2015 г. - година, в която трябва да направя по бюджета две неща. Първо, да се приспособим към времето на много по-ограничен бюджет. Да ви кажа каква е нашата история. Предишния програмен период - идва края на годината - между 10 и 12-14% не са похарчени. Проблемът на хората тогава е бил как да ги похарчим тези пари. Сега преминаваме към по-дисциплиниран бюджет. Малко по-малък бюджет, но много по-голямо търсене за европейско финансиране, даже в старите страни-членки. И в тези нови условия това, което правим с моите колеги, е да въведем много по-силна дисциплина на организиране и изпълнение на плащанията. Ако вие си подредите проектите правилно, вие може да плащате на хората, без това да създава стрес в системата. Ако ги натрупате, така че в, да кажем, декември месец всеки да дойде и да каже: „Дай”, тогава, разбира се, ние ще имаме проблем. Втората ми голяма задача в бюджета е да сменим и тук да сменим един чип - да минем повече към бюджетиране към резултати. Отново - в старите времена големи бюджети, широко ни е около врата, мисленето е как да похарчим парите, не толкова какъв е резултатът от нашата работа. Даже аз си спомням, като почнах комисар по хуманитарната помощ, питам ги моите колеги: „Ние какво правим тук?” Те казват: „Ние харчим 1 млрд. евро за хуманитарна помощ”. Казвам: „Това не е интересно. Какво правим с тези пари?” Когато ми свърши мандатът в хуманитарна помощ можем да кажем за миналата година, да кажем, сме помогнали на 120 милиона души и можем да кажем какво сме направили за тях, на кои сме осигурили храна, на кои медицинско обслужване, на кои покрив над главите.
А всъщност майсторлъка е не да ги нахраниш, а да дадеш пари така, че сами да започнат да изкарват храната си.
Точно така, да има най, възможно най-големият резултат - това, което направихме също, е да кажем: „Няма повече храна да носим, ще ви даваме пари в ръце да можете вие да се организирате, ще ви помагаме да имате производство на място, ще купуваме храната само там, където са проблемите, за да има стимул на фермерите, на местните хора, на селското стопанство”. Иначе какво се получава - храним гладните, убиваме местната икономика. Тази промяна, която направихме за пет години в хуманитарна помощ, сега трябва да се направи на мащаба на целия европейски бюджет - да мислим за резултатите. Сега излезе едно, един анализ, който показва, че сме строили летища на места, където няма как те да се изпълнят с полети.
Да, испанците казват: „На летището в Кордоба, примерно, ще кацат много самолети, само да имахме едно хубаво летище и колко туристи ще дойдат”. То излиза, че няма.
Точно така, че няма.
Пак не идват.
И това да мислим за резултата, да сме много по-добре обосновани в използването на парите, ще бъде 2015 г. за мен в центъра на работата.
Хайде още малко за пари да поговорим, само че тук в България, събитие на годината за България, българския мащаб е случаят КТБ. Според вас защо фалира КТБ. Вие, разбира се, имате външния поглед, но кое обяснение ви изглежда по-разумно - това, че като се пусна, че банката е зле, проверяват я, вестниците пишат и хората се уплашиха и си изтеглиха парите и тя закъса, или правилно е била проверена и се е пишело, че е така, защото всъщност си е закъсала?
Това, което се случи, е, че ние имахме пълно доверие в банковия надзор и смятахме, че банковия надзор много точно оценява състоянието на всяка една от нашите банки, а се оказа, че по отношение на КТБ това не е било съвсем така. Защо и как - това не е моя работа да анализирам, но факта е, че една банка с важно системно значение за нашата икономика повлече крак. Спомняте си, че тогава хората започнаха да се редят на опашки и пред други български банки. Първа беше също под натиск и се наложи много бързо да се предприемат мерки да се успокои тази емоция, защото много хора у нас още помнят ’96-та година, знаят какво се случи тогава. Аз бях още в предишната си работа, но си спомням много добре колко интензивно ние работихме, включително и аз като човека, който най-добре познава България върху това много бързо да се постави дъно, да може да се стъпи на стабилна основа, да има, хората да имат доверие, че парите им са сигурни. Тогава комисията много бързо взе решение за това да даде разрешение за държавна помощ и си спомням този уикенд колко той беше критичен за България. Но аз да ви кажа – по-скоро бих гледала напред. Какъв урок научихме ние от КТБ? За мен урокът, който научихме, е, че това е област, където България може и трябва да се възползва напълно от членството си в Европейския съюз, което означава да влезем в банковия съюз - нещо, което дълго време се считаше за скъпо и ненужно, а се оказва, че няма нищо лошо, ако има още някой, който да гледа на системата ни и да е там, ако нещо се случи, ако има някакви трусове да бъде там с нас. Аз си мисля, че България все едно рано или късно ние ще стигне до въпроса за това да сме членове на Еврозоната, защото нашата валута е вързана за еврото така или иначе. Аз не чувам никой тук в България да има апетита да я отвърже от еврото, а щом като е вързана за еврото, то логичната стъпка за нас би трябвало е да влезем в еврозоната, да можем да се ползваме от всичките предимства на членството, тъй като ние сега хем сме вързани за еврото, хем не ползваме всички предимства на членството си.
Какъв съвет бихте дала - да се прехвърлят ли парите от частните пенсионни фондове в държавния Национален осигурителен институт? А като знам, че вие идвате от друга вълна в момента, но прочела сте сигурно във вестниците, гледахте български новини, в цялото предаване тече ожесточен дебат по този въпрос за пенсиите.
Значи, този въпрос за пенсиите, разбира се, трябва да се дебатира и в него има два елемента. Единият е колко трябва да работим, за да можем да получаваме пенсии след години, а според мен...
За България колко са годините?
Според мен България трябва да се върне към пенсионната реформа. Може да я направи така, както я предлага вицепремиера Калфин - вместо четири месеца, по два месеца се удължава.
Не, най-накрая до колко трябва да стигне?
Това ще зависи... Това ще зависи от много неща, включително от производителността на труда. Аз смятам, че трябва да я обвържем и с реформа в здравеопазването и подобряване на живота на хората, защото ако ние живеем все по-малко...
Няма да кажете възраст, така ли, да не упорствам?
Няма да кажа възраст, защото тя зависи от... Трябва да се вкарат много параметри, за да стигнем до възраст.
Това не трябва ли България отдавна да го е сметнала това?
Това, нека хората, които се занимават с реформата да го кажат, но това е единият въпрос. Единият въпрос е колко трябва да работим, за да си осигурим пенсиите, така че старините на хората да бъдат прилични.
На това, обаче, знаете ли какво казват, преди втория въпрос, казват: „Ама важно е и колко ще живееш все пак с тази пенсия”. Не да сложиш една възраст, която да умреш преди пенсия.
Точно това казах и аз, когато говорех за параметъра възраст. Ние трябва да знаем какви са условията на живот, каква е системата на здравеопазване, колко дълго живеят хората, колко са стресирани. Аз...
Българите живеят по-малко от французи, германци...
Беше в Брюксел Георги Мамалев с едно шоу и там казва: „В България от десет души осем са стресирани, другите двама са навън”. Той се чуди човек да се смее ли или да плаче, защото има истина - народът тук много се изтормози.
Вторият параметър.
Вторият параметър е как е структурирана системата. Аз не виждам проблем в това тя да бъде структурирана така, че хората да имат избор. Напротив, това е много добро нещо. Не виждам проблем в този избор да има роля и за националната, за НОИ, но...
Ключовият въпрос е - да стигне ли изборът до там да можеш да избираш въобще за пенсията си между държавното и частното, защото в момента е един половинчат, такъв, избор.
Да ви кажа - аз до там не бих стигнала. Даже една такава страна като Съединените щати, която е толкова индивидуалистична и ви казва - това си е ваш проблем какви пари имате и с каква пенсия разполагате, даже и там има осигурителна система, когато стигнете до определена възраст получавате наистина много пари, но получавате мъничко, така да се каже, от държавата. Защо го има, защото трябва да се гарантира на всеки да може минималните си нужди да може да ги посреща. Затова аз не виждам, не смятам, че е разумно да стигнем до тази граница да кажем - ваш проблем е, защото ако вие сте безотговорен и не се осигурявате въобще, то един ден вие ставате нечий проблем, дали е на близките или на обществото, но вие ставате нечий проблем, затова правилно е да се взима мъничко от всеки един от нас, отива в една система, която е, да речем първия стълб, която е осигуряване за всички, оттам нататък, ако искате да се осигурявате повече, трябва да имате избори. Как го правите този избор, това е, което ще се дебатира следващите няколко месеца. У нас, доколкото разбрах...
Но според вас изборът трябва ли да е на персонални партиди, защото сега се прави идеята - или избираш да налееш пак в кюпа на държавата, без да е ясно колко...
Трябва да бъде на персонални партиди.
Това означава - държавата трябва да създаде капиталов фонд.
Ако държавата иска да бъде... Ако иска да бъде държавата в този бизнес, тя трябва да създаде структура, която да може да работи, така че да я постави в този бизнес. Може да го направи, но да кажем, че ние ще ги вземем тези пари и ще ги сложим в общия кюп, то обезсмисля втория стълб, защото вторият стълб е за това да можете да направите така, че вие да си подсигурите повече.
По този въпрос коалицията ще се разпадне. Вие одобрявате ли четворната коалиция?
Аз много одобрявам това, че във фрагментиран парламент се състави правителство с коалиционно споразумение, което се старае да обедини различни философии, така че да има все пак някаква обща политика. Нямате представа колко е важно за нас да имаме някаква политическа стабилност, която да ни помогне да се възползваме, включително и от предимствата на членството си в Европейския съюз. Ако питате мен, това за мен е събитието на година - това, че в България за първи път се създаде коалиция с коалиционно споразумение на базата на преговори. Сега, оттук нататък коалицията трябва да работи по това споразумение. Пожелавам им успех. Няма да им е лесно. За първи път го правим това в България. Да се надяваме, че ще успеем да го направим, както трябва и оттук нататък да обърнем една нова страница в политическата си история.
Иска ли Европейският съюз „Южен поток” или не?
За Европейския съюз...
Премиерът Борисов много пъти попита и не получава отговор. Искате ли в Брюксел „Южен поток” или не?
Той получи отговор. Отговорът е следният: „Южен поток” не е в числото на най-високите приоритети на Европейския съюз, защото той не добавя диверсификация на източник, освен на път. Добавя само диверсификация на пътя, по който идва ресурс в Европа, но не на източника, но това не означава в никакъв случай, че Европейският съюз е против „Южен поток”. Напротив, позицията на Европейската комисия и позицията на страните членки в Европейския съюз е, че „Южен поток” - да, може да се строи, да, той създава допълнително път за движение на газ към Европа, но трябва да се строи по европейските правила. Това е и позицията на българското правителство. В срещите, които имаше премиерът Борисов в Брюксел, включително с Юнкер, на която аз присъствах, това, което комисията казва, е България е член на европейското семейство, ние сме с нея. Това за България е привлекателен проект. Ако той може да се строи по европейските права, разбира се.
Трябва ли да бъдат засилени санкциите срещу Русия, докато, хайде просто да го кажем, върне Крим на Украйна? Това ли иска всъщност Европа - Русия да върне Крим на Украйна и ще я наказва, докато го направи?
Да се надяваме, че ще се намери път да си говорим малко по-директно и сериозно за възстановяване, нормализиране на отношенията между Русия и Европейския съюз. Засега това не става и то не става именно защото темата Крим и темата Украйна, така, доста болезнено стои. Веднага ще ви кажа. Аз гледам на света от предишната си позиция и от тази гледна точка е много важно да намерим пътя за обединяване на тези, които споделяме един и същ, една и съща цивилизационна философия. Най-големият риск за света днес е екстремизмът. Той се проявява в най-отвратителната си форма на много места по света. И ние трябва да можем да се обединим по отношение по темата...
Европа и Русия от едната страна ли са?
Да, разбира се. Ако ние вземем, да кажем, темата „Тероризъм” ние сме на едно и също място, но в момента това, което ни разделя... Или да кажем по темата за Иран - ние сме на едно и също място. Това, което ни разделя за съжаление, е - не сме намерили все още начин да го преодоляваме и това води, това води до санкции.
Президентът Путин каза: „Запада...”, тази седмица: „Запада иска от руснаците да бъдем васали”.
Да не забравяме, че...
Така се чувстват те.
Да не забравяме, че има история от близкото, която създава много лесна почва за това да тръгнем на Студена война отново. Имаме я тази история. Да не забравяме, че руската икономика е в трудно положение в момента. Цените на нефта се сринаха, покрай и тях и цените на газ, а това са двата източник на доход за руската икономика. В такова сложно време, когато има икономически трудности, не е за първи път лидер да се съблазни от това да потърси и намери външния враг. Дано да се осъзнаем всички, че светът, ако искаме да го има, ако искаме да има цивилизация, ние трябва да намерим начин да работим заедно, да намерим начин това, което ни обединява, да излезе на преден план. Аз ще си кажа по отношение на Крим - разбира се това е голям проблем, защото ако искаме да има мир в света, ние трябва всички да уважаваме международното право.
Вие сте от тези, които казвате - Владимир Путин върни Крим на Украйна.
Да ви кажа, откровено, аз това не го виждам как скоро може да стане и затова не смятам, че това е важният въпрос, по който трябва да говорим сега. Важният въпрос, по който трябва да говорим сега, е как да намерим достатъчно мотивация и това също важи за Русия, да погледнем на общия си цивилизационен интерес. Ако успеем да го направим, ще се намери път за сближаване. Ако не успеем да го направим, какво ни очаква? Разбира се - зле за Русия, но не и добре и за Европа. Ние икономически го чувстваме, но много по-важно от икономическите щети са тези политически щети - да можем ние да стоим заедно в един свят, в който за съжаление рисковете, пак се връщам на това, което започнах, рисковете се увеличават и те се увеличават за всички ни.
В цялото предаване говорихме, както всички европейци, повече за пенсиите, отколкото за младите, например за образование. Макар че годината е белязана от тази тема - отвлечените в Нигерия ученички, убитите 130 деца в Пакистан, как изглежда бюджетът за образование, наука, култура на Европа, на Европейския съюз за следващата година?
На Европа, значи, нашият бюджет изглежда много добре. Ние увеличихме с 38% това, което инвестирахме в конкурентоспособност, в иновации, в изследвания, в наука, в образование - 38%.
България не го прави, обаче.
Дано по-скоро да се сетим да го направим, защото ние сме страна, която даже и да се строи „Южен поток”, даже и да не се строи „Южен поток”, това не ни е на нас бъдещето. Бъдещето са ни охрата и да можем да се възползваме най-сетне от предимствата на европейската интеграция, така че да видим българи да се връщат, а не да напускат страната.
Чета западни издания. Слагат името ви сред кандидатите за генерален секретар на ООН. Вие искате ли да станете генерален секретар. Българското правителство, впрочем, предходното издигна Ирина Бокова. В нейно интервю, само да вметна, защото няма да го чуете, аз я записах тази седмица, тя каза, че вие сте политикът на годината за нея от България.
Много й благодаря. Аз бях тук при вас, в това студио бях, когато нея я преизбраха за втори мандат в ЮНЕСКО, не знам дали си спомняте и оттук я поздравих с това, че я избраха. За България няма нищо лошо, ако има имена, български имена да се споменават за каквото и да е, което е в глобален план важно.
Въпросът е самата вие как се виждате - дали това е спекулация, че България ще е с две кандидатури...
Това просто няма как да стане.
...или вие се виждате в комисията до края на мандата си.
Аз винаги гледам на работата, която имам като на единствената, която съществува на света. Така че моята работа в комисията има 100% моето внимание. И моята философия за работата винаги е била - остави работата да дойде при теб, не я гони ти. Като дойде тя при теб, това значи, че имаш мандат да я вършиш. Тази ми работа сега като заместник-председател на Европейската комисия според мен е много хубаво нещо за нас, за България - да имаме човек, на българин да се доверят парите на Европа и бюджета...
Защото пък, ако вие отидете в ООН, тогава едва ли ще направят пак българин да му дадат пари.
Така че да си я гледам работата и да ви кажа и нещо друго за тази ми работа - тя си е много тежка работа, много отговорна работа. И до мен от нея досега време не ми е останало да си разопаковам стария офис, да опаковам новия. Така че освен да мисля за това да решаваме кризите, които ми се струпаха от първите месеци - с бюджета, с британския дебат, аз за друго време нямам и се гордея много, гордея се много с това, че вие ме направихте политик на годината именно защото българин получи, българка получи парите на Европа.
Целта през 2015-а, нещо предметно, ясно.
Абсолютно много ясно ми е какво имам да правя през тази година. Първо - бюджетиране по резултати, така че парите на Европа да работят повече за нашите граждани...
И кои резултат искате, който ще видим ясен. Пътували сме заедно в Африка. Африкански... Конгоанският президент казва: „3,5 милиона деца да тръгнат на училище искам догодина”.
В 2015 г. първият и най-важен резултат ще бъде да заработи планът „Юнкер” - да можем да построим гаранционната част на плана, но още по-важното нещо е да построим институционалната му част. Хората говорят за 315-те милиарда. Аз да ви кажа - мисля за тях, но мисля и за това, че трябва да имаме портфейл от проекти, смислени, които инжектират растеж в нашата икономика и второ, трябва да работим много силно по това да идентифицираме и отстраняваме пречките защо тези проекти досега не са се случили. И това в България също е изключително важно нещо, т.е. да видим ние да вървят тук проекти, които са били забатачени, блокирани, защото сме намерили за тях пари, отстранили сме пречките, понякога това са сериозни реформи, които трябва да се направят, създали сме повече работни места за хората. Това да видя 2015 г. да стане.
А един предмет, който олицетворява 2014-а?
За мен предметът е ваксина срещу ебола, защото не само за това, че спасява много човешки животи, а защото показва колко креативни сме ние, хората, колко способни сме да решаваме проблеми, които на първи поглед могат да изглеждат безнадеждни и невъзможни.
Може да е топката с подписите на Раул и Бербатов, която миналата година дадохте за благотворителния търг, който „Ники Кънчев Шоу”, „Дарик кафе”, „Спортно Шоу Гонг” организират...
Тъй като сме още в 2014 г., предметът на 2014 г. в личен план е грамота на българското национално Дарик радио и това, че...
Кога ви е обяда с Георги Радулов от Ловеч, който спечели в търга обяд с вас?
Във вторник... Във вторник ще се видим, ще имаме възможност да си поговорим. Ако искате ще ви разкажа за какво сме си говорили, когато мине тази среща, а междувременно да ви кажа - тръгвам си оттук с пожелания за всички наши слушатели да им е весела Коледата, да са им пълни сърцата с доброта и да могат да се радват на една по-добра 2015 г. за всички.
