Защо казваме "да ни бъде обеца на ухото? Откъде идва този израз? Обецата на ухото трябва да бъде нещо, което ни е урок, което трябва да виждаме постоянно, за да ни напомня, че вече не трябва така. Като си сложим обеца на ухото, ние няма да я виждаме, а ще я виждат другите. В един момент ние ще свикнем с нея и няма да я виждаме, няма да ни прави впечатление и няма повече да изпълнява задължението си като обеца на ухото.
Отговора на днешната Питанка можете да слушате ТУК
Това е напълно смислено разсъждение. Нещо повече. Ние можем да си махнем въпросната обеца, тя не е нещо, с което да живеем постоянно. Или всъщност май е, поне тази от израза. Сега ще разкрием тайната на обецата на ухото. Най-напред нека изясним, че обецата е един от най-старите начини и за телесна модификация и е позната в почти всички култури. Персийците са носели обеци, египтяните, евреите. При това съвсем не е била женски атрибут, а унисекс. В някои случаи е издавала по-висок обществен статус. Но това не е задължително. По време на Английския ренесанс благородниците са били луди по обеците, което обяснява и защо Шекспир носи такава. От най-примитивният папуас до знатните особи в кралския двор всички носят обеци. При това ги носят с гордост. Как тогава да ти е обеца на ухото ще значи нещо по-скоро срамно, нещо, което да ти напомня за преживяна негативна случка? Обецата ти е украшение, обществено положение, хората искат да имат обеци, не ги възприемат като наказание. Обеците, за които говорим са временни.
Вие ще си кажете, че всяка обеца може да се свали. Там е работата, че не е така. Съществуват перманентни, вечни обеци. И в тях няма нищо достойно, нито красиво. Тези обеци са изгубили вече символиката си днес, но някога са я имали. Мислете за тях като за дамга, полагана върху стока, най-вече добитък. И няма нужда ти да знаеш, че я носиш. Важното е околните да те виждат. В Изход, една от книгите в Мойсеевото Петокнижие, глава 21, стихове 5 и 6 се казва следното: "Но ако робът каже: Обичам господаря си, жена си и децата си, няма да си изляза на свобода, то господарят му да го заведе пред боговете и да го изправи до вратата и нека господарят му промуши ухото му с шило и той да остане вечно негов роб". Прави ли ви впечатление - вечно негов роб. В 5-та книга, глава 15 се казва отново: " Каже ли ти пък: Не искам да изляза от тебе, понеже обичам тебе и дома ти, защото му добре у тебе, вземи шило и му промуши ухото на вратата. И той ще ти бъде роб навеки. Тъй постъпвай и с робинята си".
Това са предписания за действия спрямо хора, които не желаят да бъдат свободни, искат завинаги да останат роби. Тук ухото не получава дрънкулка, която да го краси, а дупка. Перманентната обеца всъщност е дупката, не това, което минава през нея. Белегът е онова, което се помни. Библейската маркировка изисква по този начин да се деформира ухото, за да се знае, че този човек не желае да бъде свободен. Този човек има дълг, който ще носи вечно. И пробитото, деформирано ухо показва това не само на околните, но и на него самия. Това е смисълът на израза "обеца на ухото" - пробиване без украса, Пробиване, което означава, че оттук нататък няма начин да си свободен. По правилно е да се каже "дупка на ухото да ти бъде", но с течение на времето нещата се трансформират.
Ако имате още въпроси, питайте Питанка. Можете да го направите на страницата на Питанка във Facebook.
Още интересни въпроси, както и техните отговори можете да намерите тук
