Христо Иванов: Цацаров трябва да бъде поздравен, въпросът за реформа на прокуратурата беше табу
Христо Иванов: Цацаров трябва да бъде поздравен, въпросът за реформа на прокуратурата беше табу / снимка: БГНЕС

„Прокуратурата трябва да бъде поздравена за смелата стъпка и за отговорното поведение, защото за първи път главен прокурор поставя по толкова сериозен начин въпроса за вътрешната реорганизация на прокуратурата”, коментира в интервю за Дарик министърът на правосъдието Христо Иванов. Часове преди обсъждането във ВСС на стратегията за съдебна реформа, предложена от правосъдното министерство, изненадващо прокуратурата прие част от идеите в тази стратегия. Обвинението даже отиде по-далеч с предложения за радикални властови и структурни промени на институцията и в управлението на съдебната власт чрез Висшия съдебен съвет.

В становището на прокуратурата се подкрепя идеята за разделяне на ВСС на две колегии – на съдиите и на прокурорите, застава се зад идеята за пряк избор на членовете на съвета от магистратската квота. Има предложения за децентрализация и отговорност на прокуратурата.

Пред Дарик министър Иванов коментира това становище като знак за постигане на консенсус по основните въпроси за промени в съдебната система. Той обаче подчерта, че е рано да се поздравяваме с някакви резултати, защото тепърва идеите ще трябва да бъдат облечени в законови промени, а като цяло реформата е дълъг път, който не предполага бързи и лесни резултати.

Според министър Христо Иванов не би било здравословно премахването на парламентарната квота във ВСС. Не бива да се допуска политизиране на диалога за съдебната реформа, коментира още правосъдният министър. Той се въздържа обаче да отправя препоръки да не се протестира пред Съдебната палата, като само посочи, че недоволството срещу работата на съдебната система и дебатите за реформа не трябва да се смесват.

Министър Иванов, какъв сигнал дава главният прокурор с това, че предложиха свои радикални промени за ролята на ВСС и прокуратурата?

Сигналът е за това, че настъпва голяма промяна в политическата ситуация в страната, доколкото съдебната реформа, още един ключов играч, показва, че разбира, че е време за сериозни промени. Господин Цацаров и неговият екип трябва да бъдат поздравени за смелата стъпка и отговорното поведение. За първи път главен прокурор поставя по толкова фундаментален и сериозен начин въпроса за вътрешната реорганизация на прокуратурата, прави толкова сериозен опит да отговори на широк спектър от въпроси, които досега са били формулирани в българското общество. В този смисъл аз лично намирам тази стъпка на прокуратурата под ръководството на господин Цацаров наистина за изключителна.

Вие знаехте ли за този ход?

Ние с господин Цацаров сме в доста интензивен контакт и диалог, така че това не ме изненадва. Но дали съм знаел или не, това не е важно. Важното е, че наистина в случая имаме проява на държавническа отговорност и смелост, които трябва да бъдат адмирирани.

Разгледахте ли в подробности тяхното предложение? Те предлагат ВСС да бъде разделен на две колегии - на съдиите и на прокурорите.

Тези предложения, които отдавна циркулират в експертната общност. Те са въпрос и на международен стандарт, отбелязани са и в декларацията на управляващото мнозинство в парламента, с което беше избран кабинетът. Тук вече можем да говорим за консенсус на тези идеи.

Предлага се пряк избор на членове на ВСС от магистратската квота, пълна децентрализация на прокуратурата и създаване на дисциплинарен съд. Това ли са точките, по които е възможно да постигнете съгласие в сряда?

Не бива да се превръща това обсъждане в ултимативен форум. Но предложенията, които изброихте, разбира се, са основа за дискусия. Аз бих искал да внеса една корекция. Не може да се говори, че предложенията относно вътрешната реорганизация на прокуратурата се равняват на пълна децентрализация. Напротив, тя запазва достатъчно ясна структура. Това, което предлагат господин Цацаров и екипът му - изчистване на отговорностите и прекъсване на някои от формално съществуващите канали, които бяха подозирани на моменти, че се използват за оказване на вертикален натиск. Но не става дума за децентрализация на прокуратурата. Тя остава силна и единна, такава, каквато е необходима. Така че се избягва рискът от регионализация, възникване на местни феоди - нещо, което стои като притеснение, ако говорим за децентрализация.

Ако правосъдният министър и главният прокурор имат общи виждания за това как трябва да се реформира съдебната система, възможно ли е от някъде другаде в съдебната система да се получи отпор и тези идеи и общи позиции, които имате с главния прокурор, да бъдат отхвърлени?

Предстои дълго пътуване. Това е заявка на някакви идеи на концептуално ниво. Тепърва предстои те да бъдат облечени във формата на законопроект, да бъдат приети. Част от тях може да изискват конституционни промени. Така че рано е още да се поздравяваме с някакъв резултат. Но имаме изключително важна политическа промяна в много важен фактор. Досега прокуратурата винаги е стояла встрани от дебата за реформите, никога не е била източник на сериозни и задълбочени предложения, достатъчно конкретни. Сега това се прави и можем да говорим за завръщането на обвинението в рамките на нормалния обществен живот и на нормалната дискусия. Това е дълъг процес, който не е започнал сега, но слава богу, ние виждаме жалон в неговото осъществяване. И това се случва със съдействието на господин Цацаров. Много е важно това, което се случва. Самото словосъчетание реформа на прокуратурата беше политическо табу за много хора, включително политици. Мисля, че минаваме отвъд това състояние и се възвръщаме към един нормален демократичен дебат какво трябва да се случва с институциите, включително и с обвинението.

Доколко тези идеи и предложения на прокуратурата за промени ще намалят ли политическия натиск и влияние вътре в съдебната система?

Нищо от реформите, които се съдържат в стратегията и внасяни от колегите в прокуратурата, не предлага бързи и лесни решения и бързи и лесни резултати. Става дума за организационни промени, които трябва да отключат позитивни тенденции в поведението на прокурорите, на съдиите, на ВСС и така нататък. Така че тези промени ще бъдат много важни предпоставки, но те няма да доведат до прекратяване на практиките на политическа намеса, на сключване на сделки и така нататък. За съжаление, това е дълга манталитетна промяна, която ни предстои. Но няма по друг начин как да се направи. Колкото по-бързо и решително вървим по този път, толкова по-бързо ще стигнем до неговата цел.

Доколко е възможно да бъде прекратена практиката и правото на партиите да излъчват свои представители във ВСС?

Нито стратегията за съдебна реформа, нито предложенията на прокуратурата не предполагат премахване на парламентарната квота, ако това имате предвид, така че не става дума за това. Аз не мисля, че то ще бъде здравословно, честно казано. Има такива становища, разбира се, но мисля, че някаква парламентарна квота трябва да се съхрани. Но тук въпросът е политическите сили да започнат да разглеждат излъчването на представители на парламента във ВСС през призмата на общественото участие на гражданския контрол, а не на котерийните и политически назначения. Така че отново става дума за процес на промяна, който се надяваме да ускорим значително с тези промени, но той няма да се случи еднократно и бързо.

Към този момент имате ли общи виждания с господин Цацаров за създаване на така наречения дисциплинарен съд - по-ефективни вътрешно етични комисии, които да подобрят доверието в съдебната система?

Това определено е предложение, което следва да бъде дискутирано. В стратегията са заложени и други предложения. Дебатът тепърва предстои, няма да приключи с тези действия. Така че съм сигурен, че ще стигнем до някакво крайно становище. Това и в парламента се случва. Но важното в това предложение е, че мислим в една и съща посока как да избегнем проблема с това, че доколкото целият дисциплинарен процес или голяма част от него се затваря в рамките на ВСС, това създава проблем с неговото състезателно начало.

Мислите ли, че гражданските протести пред сградата на Съдебната палата могат по някакъв начин да политизират диалога между съдебните институции?

Не, не бива да се допуска това нещо. Много е важно този диалог, особено сега, когато се вижда, че започва да дава плодове и започва да се стига до решение по въпроси, които десетилетия буквално се търкалят в публичното пространство и никой не е вярвал, че ще можем да стигнем до някакви конкретни консенсуси по тях, много важно е сега да не позволим на този крехък процес да бъде дерайлиран. Има сериозни проблеми в обществено-политическия ни живот, в работата на съдебните институции и ще продължат да се случват. Просто е важно да можем да отделяме кризисното и спорното от това, което представлява дългосрочен национален интерес и в крайна сметка ще даде отговор на проблемите, които имаме днес на системно ниво. Ние се фокусирахме върху конкретни хора, конкретни казуси и това е нормално, но трябва да си даваме сметка, че под тях стоят системни проблеми и тези предложения и обсъждания се опитват да намерят системен отговор. Много е важно, без да си затварям очите за злободневната конкретика, да не изпускаме от очи систмната плоскост, защото само на нея дългосрочно можем да си решим проблемите.

Тоест бихте призовали гражданите, които протестират срещу прокуратурата, да и дадат шанс да се задейства?

Не е моя работа да призовавам гражданите за каквото и да било. Те сами могат да преценят. Казвам, че не бива двете неща, двете тенденции да се противопоставят.