Консорциум от инвеститори е готов да поеме 50 процента от сумата, необходима за капитализирането и оздравяването на КТБ, съобщи подуправителят на БНБ Калин Христов по време на заседание на парламентарната комисия, която разглежда казуса КТБ.
Към днешна дата ЕПИК, Оманския фонд и Джемкорп, създадена на 22 септември, твърдят че са консорциум, който иска да рекапитализира банката, но с държавна помощ, съобщи Христов.
При оценката за 4 222 млн. лв. обезценка, те казват, че могат да допринесат за 50 процента запълването на този недостиг, съобщи Христов. Той добави, че в момента няма разписано законодателство как се дава държавна помощ за рекапитализиране на банка, затова ако се премине към вариант оздравяване на банката, трябва да се изготви държавен план за предоставяне на държавна помощ и да се поиска разрешение за това от ЕК.
Като надзорна институция, ние не сме отхвърляли желанието на инвеститорите да оздравят банката, но само правителството може да направи такъв план, а ние можем да дадем мнение, каза Христов.
Той подчерта, че само с чисто частен капитал инвеститорите не искат да оздравят банката. Ако правителството не се ангажира с такъв план, то БНБ следвайки европейските директиви, трябва да вземе лиценза на КТБ и да се върви към процедура по обявяване в несъстоятелност, каза Калин Христов.
Подуправителят на БНБ Димитър Костов каза, че ангажиментът на БНБ според процедурата на специален надзор е да вземе решение до 20 ноември.
В случай на обявяване на несъстоятелност на банката, Фондът за гарантиране на влоговете в банките трябва да се допълни с около 1,5 млрд. лв. , информира Димитър Костов. Той добави, че за да се отвори отново банката е необходим капитал от 4 млрд. лв, за да се покрият загубите и още 2 млрд. лв., за да има наличен капитал, което общо прави 6 млрд. лв. за оздравяване на банката.
Ако се отвори банката сега след четири месеца затваряне, трябва да се покаже на всички вложители, че могат да имат достъп до парите си, добави още той.
В отговор на въпрос Костов каза, че при обявяване на банката в несъстоятелност по предварителни индикации отражението върху икономическия растеж на страната ще е по-малко от 0,5 процента.
Председателят на временната парламентарна комисия Менда Стоянова ГЕРБ поиска БНБ да даде мнение кой от двата вариант е по-добър, но управителят на БНБ Иван Искров заяви, че БНБ не може да даде такова становище.
Източник: БТА
