Факти от календара: 22 октомври
Факти от календара: 22 октомври / снимка: Guliver/Getty Images

1721 г. руският цар Петър I Алексеевич се обявява за император. До 1696 г. формално управлява заедно със своя полубрат Иван V. Петър I провежда политика на модернизация на руската държава, а териториалното разширение по негово време я превръща в една от основните европейски сили.

Петър I първи от руските царе извършва продължително пътешествие в страните на Западна Европа. При завръщането си през 1698 г. развива мащабни реформи в руската държава и обществените порядки. Едно от главните постижения на Петър I е значителното разширение на територията на Русия в Прибалтийския регион след победата във Великата Северна война, която му позволява да приеме през 1721 г. титлата император на Руската империя.

Четири години по-късно Петър I умира, но създадената от него държава продължава да се разраства в продължение на целия 18 в. Самият той остава известен в историята като Петър Велики.

1797 г. французинът Андре-Жак Гарньорен извършва първият регистриран скок с парашут. Опитът му от височина 400 м има успешен край.

Тогава Гарнерен е на 28 години. Той се качва на балон и скача от него над парк Монсо в Париж с парашут, който днес би ни приличал повече на шарено чадърче, отколкото на сериозна летателна машина. След скока Гарнерен получава титлата Официален аеронавт на Франция и се сдобива със световна популярност.

1883 г. в Ню Йорк е открита „Метрополитан Опера” - най-известният оперен театър в САЩ. Сегашната сграда на операта е открита с операта „Фауст” на Гуно. Архитект на сградата е Кливланд Коди. Инвеститори са няколко богати семейства в града, които били любители на оперното изкуство и искали да имат собствени ложи в театъра. Инвестицията им тогава възлизала на 800 млн. долара.

До 1966 г. „Метроплитън опера” се намира в сграда на Бродуей, на ъгъла на 39-та и 40-та улици. Тогава театърът се премества в нова сграда - в Центъра на Линкълн за изкуства, намиращ се между алеите Кълъмбъс и Амстердам, и улиците 62-ра и 65-та. В този комплекс се намират още Филхармонията на Ню Йорк, Музикалнатата школа на Джулиард и Градската опера на Ню Йорк.

1938 г. направено е първото ксерокопие на текст. Процесът получава името си от гръцките думи „сухо” и „писане”.

След като завършва следването си по физика в Калифорнийския технологичен институт, Честър Карлсон започва работа в Ню Йорк в патентния отдел на фирмата „Мейлъри”, занимаваща се с електроника. Именно в патентния отдел, когато нужното копие на патента не се оказва под ръка, Карлсон за първи път си дава сметка, че е необходим някакъв бърз и евтин способ за копиране на нужните текстове.

Карлсон преравя редица кники с техническа литература. Неговото внимание е привлечено от описанието на експеримент на унгарски учен с вещества, които изменят своите електрически свойства под въздействието на светлината. 32-годишният изобретател направил експеримент. Върху цинкова пластинка, покрита с тънък слой прахообразна сяра и подложена на статичен електричен заряд, поставил стъкло с изписано 10-22-38 ASTORIA и го облъчил със светлина. Текстът се пренесъл върху слоя сяра.

През 1947 г. малкоизвестната компания „Халоид” от град Рочестър започва разработката на копирна техника на основа изобретението на Карлсон. След две години е пуснат в продажба първият в историята модел на копирен апарат.

От „ксерография” идва и новото име на компанията-производител „Халоид” - от 1955 г., след обединяването с британската фирма Rank Organisation, тя започва да се нарича Rank Xerox, а после просто „Ксерокс” (Xerox).

1952 г. еврейската свещена книга Тора е издадена за първи път на английски език.

1963 г. държавите от СИВ - Народна република България, ГДР, Монголия, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия, учредяват Международна банка за икономическо сътрудничество със седалище в Москва.

Дейността на международна финансова институция се осъществява в съответствие с междудържавното Споразумение за организацията на МБИС, регистрирано в Секретариата на ООН на 20 август 1964 г., както и с приетия Устав.

Основната цел на Международна банка за икономическо сътрудничество е да съдейства за икономическото развитие и сътрудничеството между страните членки посредством установяване на икономически връзки между организации от тези страни и предоставянето на пълен пакет от банкови услуги на високо ниво.

След прекратяването на функционирането на Съвета за икономическа взаимопомощ банката продължава да работи в пазарни условия. Приоритетни направления на дейността на МБРС остават финансиране на външната търговия и обслужване на контрагентите, с предимство от страните членки на банката.

1964 г. Жан-Пол Сартър е удостоен с Нобелова награда за литература, но отказва да я получи по причини от етичен характер. В официалното си съобщение Академията възхвалява писателя за „неговото творчество, което чрез духа на свободата и търсенето на истината, е упражнило широко влияние върху нашата епоха”.

Самият Сартр пише писмо до Академията, в което обяснява защо е отказал. „Много дълбоко съжалявам, че този въпрос заприлича на скандал: дават награда, а някой я отказва. Споменах две причини: лични причини и обективни причини. Личните причини са следните: моят отказ не е акт на импровизация. Винаги съм отказвал официалните отличия. Когато след войната през 1945 г. ми предложиха Ордена на почетния легион, аз го отказах, въпреки че имах приятели в правителството. По същия начин никога не съм желал да вляза в „Колеж дьо Франс”, както ми предложиха някои мои приятели. Не е едно и също дали се подписвам Жан-Пол Сартр или Жан-Пол Сартр, носител на Нобелова награда”.

Единственият проблем е, че тази награда не може да бъде отказана. Регламентът на Нобел не дава на лауреата тази привилегия. В замяна на това, академиците си запазват правото да отпуснат или да не отпуснат дотацията. Така че през 1964 г. Сартр не получава обещания чек за 273 000 шведски крони, еквивалентни на 300 000 евро днес.

Любопитен факт е, че още преди обявяването на наградите, след като дочул че е фаворит за приза, Сартр изпратил писмо на постоянния секретар на Академията, в което написал: „Желая да не фигурирам в списъка на възможните лауреати”. Това писмо обаче било отворено твърде късно.

1968 г. „Аполо 7” успешно се приводнява в Атлантическия океан, след като обикаля в орбита Земята 163 пъти.

Главната цел на първата пилотирана мисия от програмата „Аполо” била да изпробва командния модул в околоземна орбита. Корабът е изстрелян от стартова площадка 34 на Кейп Канаверал в 15.02:45 ч. на 11 октомври 1968 г. В 17.57:07 ч. „Аполо 7” се отделя от последната степен на ракетата Сатурн.

Мисията продължава до 22 октомври, когато в 10.42:01 ч. на 22 октомври е пуснат двигателят на кораба, който работи 12 секунди. В 10.46:18 ч. командният модул се отделя от сервизния. В 10.56:11 ч. навлиза в атмосферата и в 11.11:48 ч. се приводнява в Атлантическия океан на 3,5 км от определения район.

1987 г. на аукцион в Ню Йорк е продадено първото издание на Библията, отпечатана от Гутенберг. За книгата е платена рекордната цена от 5,39 млн. долара.

Гутенберг за пръв път в Европа използва подвижен набор за печатане още около 1439 г. и пръв в света конструира механично задвижвана печатна преса. Сред многобройните му приноси към печатането са създаването на технология за масово производство на елементи за подвижен набор, използването на мастило на маслена основа и въвеждането на дървена печатна преса, подобна на винтовите преси, използвани в земеделието по това време. Но най-значимото му изобретение е съчетаването на тези елементи в практична система, която дава възможност за масово производство на печатни книги и която се оказва икономически изгодна както за печатарите, така и за читателите.

Гутенберг издава своята 42-редова Библия, известна и като Гутенбергова Библия през 1455 г. Отпечатани са около 180 копия, повечето на обикновена хартия, но някои на велен (пергамент).

Днес Библията е най-печатаната и най-разпространената книга в света. Ежегодно от нея се продават по 25 млн. копия. Според данни от 2008 г. съществуват цялостни преводи на 451 езика и частични преводи на 2479 езика. Първите свитъци от нея са били на старогръцки и са създадени през 4 в. Свещената книга е разделена на глави през 13 в. от Стефан Лангтон, а на стихове през 16 в. от френския печатар Роберт Естиен.

2008 г. Индия започва своята първа лунна мисия „Чандраян-1”. Космическият апарат откри вода и лед на спътника ни и това увеличи авторитета на страната след утвърдените космически сили като САЩ и Европейския съюз.

След кацането на апарата на 15 ноевмри картографиращият спектрометър откри железни минерали на лунната повърхност. Спектрометърът изпрати на земята снимки на Ориенталския басейн, които свидетелстват за изобилие на железни минерали като пироксен. С различни дължини на вълните на светлината инструментът на НАСА разкри също за първи път промени в скалния и минерален състав.

Спектрометърът, създаден от Лабораторията за реактивни двигатели в Пасадена, е един от двата инструмента на НАСА на „Чандраян 1”. Сред тях има и един български - лазерен радар „Радом 7”. Пет инструмента са индийски, три - на Европейската космическа агенция.

Любопитен факт е, че космическата програма на Индия непрекъснато предизвиква критики, че страната, в която живеят една трета от бедните в света, не може да си позволи космически изследвания. Индийските учени изтъкват в отговор, че технологиите, създадени за космическите програми, имат практически приложения в области като дистанционно изследване, контролиране на наводненията, предупреждение за циклони, ракетни технологии и материалознание.

2009 г. Майкрософт официално пуска на пазара Windows 7. Това е предпоследната версия на Microsoft Windows, операционна система от Майкрософт, за употреба на персонални компютри, включително домашни и бизнес компютри, лаптопи, таблети, медиа център компютри.

Първоначално версия на Windows с кодово название Blackcomb е планувана като наследник на Windows XP и Windows Server 2003. Големи подобрения са предвидени за Blackcomb, включително улеснено търсене на данни и напреднала файлова система, наречена WinFS, която да го прави възможно. По-късно Blackcomb е отложена и междинно, по-малко издание, с кодово название Longhorn (дн. Windows Vista), е обявено за пускане на пазара през 2003 г.

В средата на 2003 г. Longhorn заимства част от функциите, предвидени за Blackcomb. След като за кратък период от време през 2003 г. три големи вируса злоупотребяват с недостатъци в Windows ОС, от Майкрософт променят приоритетите си, задържайки части от основната работа над Blackomb, с цел да разработят нови сервизни пакети за Windows XP и Windows Server 2003. Разработката на Vista е също преустановена през септември 2004 г.

Blackcomb е преименувана на Vienna, по-рано през 2006 г., и още веднъж на Windows 7 през 2007 г. През 2008 г. е обявено, че Windows 7 ще бъде и официалното название на новата ОС. Бета-версията става достъпна за желаещите с платени регистрации в Microsoft TechNet на 7 януари 2009 г. След забавяне от един ден, поради натоварване на сървърите, на 10 януари бета-версията става публично достъпна както в 32, така и 64-битова версия, на уебсайта на Windows 7. Поради големия интерес Майкрософт премахва първоначалния лимит за 2 500 000 изтегления.

Официалният дебют на Windows 7 е на 22 октомври 2009 г. Първоначално е достъпен на 13 езика, а от 31 октомври е достъпен на още 21 допълнителни, сред които и български език.

В България:

1906 г. положен е основният камък на сградата на Варненския аквариум. Намира се в Морската градина, край Военно-морския музей и в близост до Фестивалния и конгресен център. Аквариумът е и база на Института по рибни ресурси.

Аквариумът във Варна е създаден по идея на Цар Фердинанд. В двореца Евксиноград на 6 януари 1906 г. царят разпорежда на д-р Парашкев Стоянов да организира морска станция, като обещава пълната си подкрепа. Още същата вечер монархът пише писмо до директора на неаполската зоологическа градина проф. Дорн, за да му иска съвети и съдействие за създаването на варненската станция.

На 25 януари 1906 г. Варненският общински съвет с протоколно решение №61 отпуска сума и назначава комисия, която да обходи и избере място за станцията. На 22 октомври с.г. е положен основният камък на сградата. На тържеството присъства цялото Царско семейство, министрите на просветата - Иван Шишманов, и на вътрешните работи - Димитър Петков, проф. д-р Г. Бончев, декан на Физико-математическия факултет, проф. Г. Шишков, проф. С. Юринич, консулското тяло във Варна, общинския съвет на града и множество поканени граждани.

През 1911 г. сградата е построена, но започването на Балканската война през 1912 г. не дава възможност за завършване на обзавеждането й. За по-лесно довършване на Аквариума, както и за използването му за научни цели, Цар Фердинанд през 1913 г. по препоръките на професорите - зоолози д-р Шишков и д-р Моров, предава сградата на Софийския университет.