Защо азиатците се хранят с пръчици? Как това изобретение е победило традиционен прибор, като вилицата, след като е толкова неудобно?
Отговора на днешната Питанка можете да слушате ТУК
От днешна гледна точка сравнението е нелепо. От една страна, имате две дървени пръчици с дължината на четка за рисуване, с които трябва да се справите не само с парчетата месо или зеленчук, което е горе-долу постижимо, но и с ориза. Там вече става трудно. Друго си е с вилицата и лъжицата, нали? Кусай си спокойно и се радвай. В Китай също са познавали ножа и лъжицата. Все пак дори те не ядат супата с пръчици, но вилицата е друга работа. Вие обаче си представяте съвременната вилица с четири зъбчета, нали така? Това е доста късно изобретение. Вилиците са познати още от древен Египет, използвани са във Византия, наложени са през XVІ век в Италия, като признак на дворцов етикет. Но всички тези вилици, за които говорим, са изглеждали по съвсем различен начин. Те са били метална пръчица, която е завършвала с разклонение. То е позволявало да не се мести месото, което режеш, и да е по-безопасно да го поднесеш към устата си, отколкото с нож.
До XVІІІ век почти в цяла Европа обикновените хора са ядели само с нож и лъжица, а най-добре с ръце. Но пак повтаряме, че дълго време вилиците не са били нищо повече от метална пръчка с едно разклонение накрая, тоест става двойна. Сега вече е крайно време да отидем и до Китай, родината на пръчиците, династията Шан, 18 века преди новата ера. Оттогава са най-ранните открити пръчици. Те са бронзови и са по-дълги от съвременните. Тези пръчици обаче не са били за хранене, били са за приготвяне на храна. Китайската кухня е характерна с предварителното нарязване на продуктите. Никой не пече цяла пържола там. Така че подобни пръчици са били много по-удобни за обръщане на месо в тигана. Ако го направите с нож, ще го развалите, а с тях можете да разбърквате спокойно, но в същото време можете и да използвате за ръжен - да разръчкате малко огъня. Когато дойде време за опитване, спокойно можете да боднете парченце с подобна метална пръчица. Тоест тя играе ролята на вилицата, но само с един зъб, и да пробвате готова ли е храната.
Някои спекулират, че наличието на подобни пръчици имало философски смисъл - прави храненето по-бавно, по замислено, вглъбено. Но привържениците на тази теория явно не са виждали как се храни истински китаец. И до ден днешен китайците използват лъжици и пръсти, когато се налага. Масовото използване на пръчици за хранене става едва при династията Хан през втори век преди новата ера. Тогава пръчиците стават по-къси, вече не са метални, а бамбукови и разпространението им се дължи не толкова на хранителните навици, колкото на естетиката. Дървото можело да се лакира, докато другите прибори за хранене нямало как. Лакирането и изобщо естетиката на предмета е характерна за древен Китай. Не забравяйте, това според схващанията им, е централната империя, перфектна във всяко отношение. Пръчиците може и да не са много удобни, но с тях се сервира изящно и без да накърняваш целостта на отделните парченца храна. А и това дава възможност за усъвършенстване на определено умение, което е висша благодетел на Изток.
Ето как пръчиците се превръщат от прибор за готвене, през прибор за сервиране в изящен прибор, допълващ изкуството на храненето. И ако се замислите, колко по-варварско и просташко е да ядеш с нож и вилица.
Ако имате още въпроси, питайте Питанка. Можете да го направите на страницата на Питанка във Facebook.
Още интересни въпроси, както и техните отговори можете да намерите тук
