Проф. Герджиков: Партийният егоизъм е пагубен, сега ще се види има ли държавни мъже
Проф. Герджиков: Партийният егоизъм е пагубен, сега ще се види има ли държавни мъже / Sofia Photo Agency, Юлиана Николова

Най-доброто за страната е да се постигне съгласие за възможно най-широка управленска коалиция, коментира в интервю за Дарик проф. Огнян Герджиков - председател на 39-тото Народно събрание. По думите му близо да катастрофата би бил вариант, при който преди края на година да има нови избори за парламент. Проф. Герджиков припомни старата си теза за задължително гласуване в България като лекарство срещу пасивността на избирателите и срещу купуването на гласове.

Според бившия парламентарен председател тъкмо в тази сложна ситуация след изборите ще проличи доколко лидерите на парламентарните партии са дорасли да бъдат водачи и държавни мъже.

Много хора, които срещам в последните часове са с унили физиономии. Ние сме длъжни да не ги посрещаме новите избраници така песимистично, длъжни сме да ги посрещнем все пак с някакъв макар и не много голям оптимизъм. Да вдъхнем нещо позитивно, защото все още не се знае кои са и не бива да ги натоварваме с негативни очаквания. Безтуй не е леко, хората го усещат!

И все пак какъв знак бяха тези избори - мнозина побързаха да обобщят наказателен вот на българите общо срещу политическата класа?

Ние сме много силни да казваме наказателен вот - за всяко нещо казваме наказателен вот. Независимо кой е победил, казваме - ето той е взел по-малко отколкото е искал и се е надявал. Всеки намира кусур в другия, това е нещо, което е като че ли характерно за нас.

Родната политическа класа обаче се захвана с кусурите още в изборната нощ, макар че мнозина отбелязаха един по-смирен Борисов пред камерите, човек готов да търси варианти?

На мен също ми се стори това, което е много положително, но той има нужда от подкрепа. Защото ако не намери тази подкрепа, колкото и да се е смирил и да е помъдрял, няма да е достатъчно, защото хората, с които разполага са 85.

Нагледахме се на много политици през тези 25 години. Време е вече да излязат държавници. Това ще рече по-малко партиен егоизъм, повече действително мисъл за България, което означава обединяване в името на национални интереси. Това нещо като че ли не се разбира достатъчно. Тези, които са встрастени в своите политически пристрастия, не могат да допуснат за миг, че може да има една широка коалиция, включително и от партии, които изповядват не съвсем еднакви ценности. Но този пример ни дава Европа в немалко случаи, когато се обединяват партии от ляво и място, само и само да постигнат това, което е необходимо за страната.

Това нещо не зная дали би могло да се получи, но би било прекрасно, ако се намерят няколко политически мъже, които да съумеят да направят това нещо. Ако това стане, България ще излезе много бързо от задънената улица, в която се намираме.

През цялата кампания не видяхме очертаването на три или четири точки, за които знаем, че тровят живота на българите и трябва да се решат - защо политици и общество не намериха сили да се обединят около тях?

Ето това е. Има няколко въпроса, които са жизненоважни за България. Жизненоважно е здравеопазването, образованието, да знаем какво правим с Южен поток - ще го правим ли и как ще го прави. Жизненоважно е да знаем какво правим с нашата атомната енергетика. Трябва да знаем какво правим с КТБ. Хиляди и хиляди вложители, хора, които истински страдат заради това, че държавата ни не съумява толкова месеци да направи позитивните стъпки, така че да се реши този проблем.

Това са все наболели неща и хората чакат час по-скоро да се решат тези проблеми, да има яснота,а нашите политици са се хванали и единият казва „Ако е Бойко Борисов, ние няма да отидем с тях да се коалираме", ако еди какво си - поставят условия. За кого ги поставят тези условия? За кого?

Чудя се все пак къде свършват принципите и къде започва компромисът в политиката? Много тънка е границата.

Политиката не може без компромиси. Безкомпромисност може би е необходима в други области, но в политиката компромисът е вътрешно присъщ и необходим. Много е важно да знаем какви цели си начертаваме, какво искаме да постигнем и хората, които могат да го направят, да се съюзят и да го направят.

Все пак ви е притеснила ниската избирателна активност?

Това е притеснително, затова и аз от сума време, вече десет години говоря непрекъснато за задължителното гласуване като една лекарство някакво срещу тази пасивност и донякъде срещу тази търговия с гласове. Това задължително гласуване не е някаква екзотика, има го и в страни от ЕС. На нас ще ни е необходимо може би около 10-15 години докато се нормализира обстановката. Така че аз съм голям привърженик на подобна мярка, колкото и на пръв поглед да не изглежда чак толкова демократично.

Не е ли най-големият грях на родните партии през този четвърт век, че прекалено високо се качиха по „стълбата" и спряха да чуват хората?

Има такова нещо. Те са вгледаха в пъпа си и оттам не смеят да погледнат настрани. Много ми се ще някаква надежда да се зароди, че ще дойде преломния момент - крайно време е нещата да се обърнат! Този партиен егоизъм е пагубен за България. Нека се огледат - хората действително се мъчат, особено в малкитеа населени места много хиляди български граждани мизерстват, останали без работа, бизнесът не работи, държавата не се разплаща. Всичко това са неща, които спъват развитието на държавата.

В 40-тото НС имаше 7 партии - тогава имаше правителство след 50 дни мъчителни преговори, колко трудно беше тогава?

Сега, ако трябва да сме точни, партиите не са 8, партиите са над 40, с пъти повече. Защото почти всички са коалиции, така че политическите сили сега са десетки.

Сега ще проличи мъдростта на тези хора, на лидерите на партиите дали действително са дорасли да бъдат водачи на нацията или не. Сега просто ще си проличи! Искам да видя какво ще стане, за да видя дали те са дорасли за тази позиция.

Това може би е един от най-сериозните тестове в новата ни история?

Точно, да. Няма за кога повече да се чака. Просто няма повече за кога - България тръгна надолу! Страната тръгна нагоре от1997 г., благодарение до голяма степен на Иван Костов - това трябва да му се признае, въпреки всичките негативи, които могат да му се припишат. Развиваше се великолепно до 2007-2008 г., когато нещата се пречупиха и тръгнаха надолу. За това разбира се допринесе и една криза, която не беше само българска, но много страни вече излязоха от тази криза. Вече както се казва те я забравиха, а на нас просто много ни хареса да си стоим в нея и все по-задълбаваме.

Това означава, че за вас никакъв вариант ни би трябвало да бъде пред политиците ни нови избори преди Коледа?

Не, това би било катастрофално или близо до катастрофата. Огромни ресурси отиват за това нещо, без нищо градивно, ние нямаме нужда от това.

Слушах Божидар Димитров, който видя в резултатите на този вот пореден аргумент, за да повтори старата си теза, че парламентарната република е изчерпана като форма на управление и трябва да се мисли за по-силна роля на президента?

Това е стара негова теза. Аз все си мисля, че това нещо не е добър вариант за България. Известно е това, че до авторитаризъм може да доведе в една държава, която е в такова състояние като България. Като че ли условията не са за подобна форма на управление - това е моето разбиране.

В какво виждате шанс да се върне доверието на българите в политиката - тя да стане привлекателно занимание за кадърните, а хората с морал и ценности да не странят от нея?

На България й липсва в достатъчна степен професионализъм. Защото тези пък, които са професионалисти в съответните области, те са повече или по-малко обвързани с някакви интереси. Тези, които не са обвързани обаче, те пък не са професионалисти. Следователно точно тези, които трябва да бъдат необвързани, хем компетенти, а хем и да искат да се занимават с политиката, защото тя не е много привлекателна за интелигентните хора - малко са тези, които се хващат, струва ми се! Трудно решима задача е и аз нямам много точен отговор.

Откъде обаче трябва да започне промяната - ние ли първо трябва да се променим вкупом българите, за да се променят и политиците, които избираме?

Много е важно една по-дружелюбна среда да се създаде в България. Много омраза се насъбра, страшно много противопоставяне - в тях няма нищо градивно, нищо положително. Трябва да се създаде включително и една медийна среда по-благоприятна и дружелюбна - това е нещо, което много ми липсва от много години насам.

Имам големия шанс да бъда потопен в атмосфера на младите хора - сред тях има прекрасни деца, опитвам се да им внуша колко е важно да се изградят като добри професионалисти. Младите хора, голяма част от тях носят този идеализъм, който ни е страшно потребен. В последствие някои от тях ще го загубят разбира се в живота, но той е ценното зрънце, което не трябва да позволяваме да загива. Защото без капка идеализъм, ние за никъде не сме!

Един от най-големите дефицити през последните години е справедливостта. Огромен дефицит, а това много болезнено се усеща от хората. Те са с много изострени антени, когато има справедливост, а тя не непрекъснато ни залива, във всички области.

Има ли излизане от това обаче, защото този дефицит са отрази на моралните ценности в обществото?

Иска се много апостолска работа. В това отношение журналистите имате една мисия, да работите в тази посока - много е важно, прегърнете тази мисия!

Какво вие смятате за най-добро в момента за България като формат на управлението?

Най-доброто за мен е по възможност най-широка коалиция - това е, аз друга рецепта нямам! Колкото е възможно по-широка. Трудна задача е. Да си стиснат ръце тези мъже, които доведоха партиите си до парламента, да си стигнат ръцете в името на България! Да го заявят публично - да кажат „преодоляваме нашите партийни различия, защото има няколко въпроса, които са жизненоважни за България и не можем да мислим различно, нямаме право да мислим различно за тези няколко възлови въпроса". Пък от там нататък да става, каквото ще става.