Илиана Иванова: Човек си тежи на мястото
Илиана Иванова: Човек си тежи на мястото / netinfo

Визитка:

Тя е един от 28-те топ-одитори на Европейския съюз. Заема поста през 2013 година, след номинация от българското правителство и едночасово препитване в Европейския парламент, на което не един и двама сънародници очакват да се провали. Но тя успява. И печели мястото за 6 години напред, до 1-ви януари 2019 година.
Родена е в Стара Загора, преди 38 години, има 6-годишен син първокласник, който вече срича на два езика в немско училище в Германия. Времето й минава между Люксембург,Германия и... Стара Загора. Завършила е местната езикова гимназия „Ромен Ролан", а после „Международни икономически отношения" във ВИНС - Варна. Има магистратура по международни финанси от Аризона - САЩ.
Била е финансов контрольор в три американски компании, общински съветник от ГЕРБ и служител в аграрното министерство в София.
Преди да стане член на Европейската Сметна палата, е евродепутат от ГЕРБ.
Сега е член на Комисията по бюджет и финанси в Европейската Сметна палата. Институцията, за която работи, одитира целия европейски бюджет, в размер на около 120 млрд. евро годишно, една стотна от него е за усвояване в България.
Професионалната й лична отговорност е одит на бюджетите на европейските страни, структурните и кохезионни фондове на ЕС. Лично отговаря за финансовия одит на целия финансов фонд и одита на качеството - т. е., дали парите, дадени за някои политики, са променили с нещо живота на хората.
Не парадира с това, но следва да е горда: тя е една от 25-те българи в цялата Сметна палата на Европа, от общ състав 900 души. Записала е името си и сред 28-те членове на Сметната палата, които представляват дадена страна, член на ЕС. На картончето пред нея винаги пише BULGARIA.
Заради професионални ангажименти от две години живее в Белгия.

Госпожо Иванова, как изглежда начинът от позицията на която сте, по който харчим общите европейски пари у нас?

За изненада, може би, но държавата ни не изглежда толкова зле, колкото ние тук си мислим. Защото грешки има навсякъде. Това се вижда, като се задълбаеш в работата и се запознаеш с конкретните проблеми в страните, като се направи анализ на грешките. Интересното в тези анализи е, че - да, в България има грешки в усвояването на парите от ЕС, но те не са нито повече, нито по-малко от грешките в останалите европейски страни. Дори мога да кажа, че на фона на останалите те дори, по мои лични наблюдения, виждайки какво става в ресорите в „Земеделие" и в Социалния фонд, тази година България нямаше допуснати нередности, за разлика от други страни. Така, че нещата не са толкова черни, колкото ние сами си ги представяме. Не сме най-лошият ученик.

Тогава защо българинът е невероятен нихилист? Несъпричастен, винаги недоволен. Излизайки навън обаче вижда нещата иначе и дава много повече жертви от себе си. Защо?

Аз не мисля, че това е само българска черта. Забелязвам го последните няколко години, в които живея извън България. Мисля, че това е човешка черта, не само наша. Живяла съм и в Германия, и в Белгия, всички мърморят за разни неща. Въпросът е - когато се излезе навън, на една трибуна, каквато е Европейският парламент, да не се плюем едни други и да не ни знаят останалите. Ето ви един банален пример, да кажем, с гърците. Те никога не се плюят един друг в Европарламента. Никога не говорят лоши неща в ЕП за държавата си, държат се като един, независимо от различията си, от непоносимостта си понякога едни спрямо други. Докато ние, българите, се плюем, все някой наш човек ще се намери да каже лоши думи за страната ни. Е, това вече е българска черта, за която сами сме си виновни. Пак ви казвам, далеч не сме толкова зле, колкото изглеждаме. Просто сами си създаваме лошия имидж навън.

Какво тогава ни трябва, за да станем примерно една Швейцария тук, да живеем като тях?

За една Швейцария много ни трябва. Не само толкова пари, а основно промяна в мисленето ни. В главите ни е всичко.

Там ли ни е проблемът основно?

Да. Политиците, които сами си избираме, отношението ни към екипната работа, към нашите собствени задължения, цялостният ни начин на мислене, ако е такъв, черноглед и винаги да гледаме да се плюем някъде, където мислим, че това би помогнало, няма как да вървим напред. Трябва да се опитваме да работим заедно по важните проблеми на България. Помня, когато бях евродепутат, какви неща ставаха: не може да разделяш хората и страната си по теми, каквито бяха тези за правата на работниците, по цвят. Не може. Намираше се консенсус, но много трудно. Общо взето, всяка тема от нашите хора там, се експлоатира политически, кой докъдето може. А не бива. Не е полезно за нас.

Колко средства имаме да усвояваме за следващата година от европейските фондове като страна?

Започва следващата 7-годишна рамка. Парите са записани в новото Споразумение за партньорство, те са повече, отколкото бяха досега. Не е вярна тезата, че парите през новия програмен период ще са по-малко, както се спекулира по темата. Но от нас зависи дали ще ги усвоим всичките. И сега, в края на изтичащия сега 7-годишен период се оказва, че има и неусвоени средства от европейските фондове и те ще се изгубят. Така и за новия програмен период. От нас зависи как ще си направим сметката, колко добре ще работят администрацията от една страна и бенефициентите от друга, за да се усвоят европейските пари. Защото, в крайна сметка, тези пари са единствената свежа струя в българската икономика, която влиза.

Как на този фон изглеждат финансовите проблеми сега на България? Дефицитът на пари в бюджета, големият проблем КТБ и влачещите се след него други проблеми, увеличението на електрическата енергия.

Зле. Много зле. Като в едно семейство в края на месеца, когато сметката трябва да се плати. Как? Е, твое решение: дали заем от съседа или от банката, или ще работиш повече, или ще си съкратиш разходите. Така е и с държавата. И, за съжаление, ако държавата в последната година е била в състояние, в което ситуацията само се е влошавала, то се стига до момента, в който управляващите трябва да направят тежък избор. Аз не мисля, че има държавник, който взема с желание дълг. Това се прави, когато си притиснат.

Млад човек сте, живяла сте и живеете извън страната. Сега държавата ни създава нова, втора вълна от млади емигранти навън. Всъщност, тя вълната не е спирала, но в последните 15 месеца осезателно е нараснал броят на емигрантите от страната ни, и то основно млади хора. Какво да знаят тръгналите навън сега и трябва ли?

Зависи от индивидуалната гледна точка, кой какво търси и иска. Но трябва да знаят младите хора, че това не е никак лесно. Защото човек си тежи на мястото. Коренът е един. Ние сме българи, няма как - дори да станем други граждани, то коренът ни си е български. Двойно по-трудно е да доказваш на чужд език себе си и професионализма си. Но човек сам решава кое е най-добро за него. Съвет универсален няма. Но, когато той се труди и има амбицията и желанието, може да успее навсякъде. Може би в България по-трудно стават нещата, но и тук има начин човек да се докаже. Има много успели млади хора в България.

Пак ни предстои важен политически избор, на 5-и октомври. Засипват ни с тези, обещания, с апели да мислим.

...И трябва да мислим. При това много внимателно. При грешен избор пак ще се върнем назад. И тогава още по-трудно ще задържим млади хора тук. За съжаление, най-умните и най-интелигентните тръгват първи, защото не могат да се примирят и знаят, че има добри възможности. Затова и не бива да им се сърдим, докато в България няма такива възможности. Но работа е наша - да направим така, че тук да ни е хубаво и да се върнат младите, които са навън. И аз още вярвам, че това е възможно.

Има ли за Вас обратен път насам?

Той, моят път, е тук. Въпреки, че сега съм навън. Аз съм номинирана от българското правителство и го представлявам сега в Люксембург, но съм с мандат. Той свършва в един момент, така че аз ще се върна. Надявам се нашата работа да е полезна по някакъв начин за страната.

Вие сте един от ревностните приятели на Казанлък, още в качеството Ви на евродепутат. Виждали сме Ви в различни местни каузи и инициативи, имате личен и сериозен принос за популяризирането на града и неговото културно наследство в ЕП. Защо го правите ?

Казанлък има специална магия, уникална. Аз съм от Стара Загора, но за моя гордост, магията на Казанлък, на розите, на тракийските царе бе видяна от целия Европейски парламент.Тук има уникални неща, трябва да сте горди с тях. И това, което е изключително важно, че се знае как да се покаже и кое точно да стане достояние на света. Може да се гордеете с това, което се случва тук.