Коалиция между две партии със скрита подкрепа в парламента, която няма да бъде афиширана като партийна - такава формула за управлението очаква политологът Антоний Гълъбов след изборите в неделя. В интервю за Дарик той коментира, че по-лошият вариант е ако в резултат на вота се създаде поредната екзотична коалиция от три или четири политически формации. Трябва да знаем, че следващият парламент може да започне с едно мнозинство, но да завърши с друго, каза още политологът.
Вяло и гузно - все така ли тече предизборната кампания според вас, както я определихте десетина дни след нейния старта?
Да. Към всичко това се добави и агресивността. Последните дни политиците решиха да направят спринтово бягане, тъй като очевидно през седмиците в началото на кампанията видяха, че няма какво да кажат на избирателите. Така че в момента сме свидетели на увеличаване на агресията. Търси се радикализиране на ситуацията. Опасявам се, че ще бъдат направени опити за провокации преди изборите. Но не от типа на „Костинброд", а по-скоро на радикален социален популизъм, който ще се опита да паразитира върху проблемите на част от българските граждани.
Една от партиите се опита да затвори границата с Турция, друга замеря ДКЕВР с яйца - в същото време никой не предлага решения, а циркът продължава да доминира в политиката, с извинение към хората от цирковото изкуство.
Така е, защото сценаристите са сходни. Всъщност, ако се върнем назад, това е част от инструментариума на т.нар. февруарски протести. Лицата са същите, опитът да бъде насърчен този примитивен популизъм е абсолютно еднакъв. Така че в това отношение няма значение дали някой слиза при миньорите или го снимат в потресаващ клип след това с гримирани миньори. Няма значение дали някой се опитва да затвори границата или се разхожда из центъра на София. Сценарият е един и същ и той е всъщност да бъдат оттласнати онези колебаещи се избиратели, които бяха решили, че тези избори са важни и нещо зависи от гласа им.
Мнозина наблюдатели отбелязаха, че основните играчи са се примирили, други пък че са се договорили вече партиите с реални шансове за бъдещият парламент?
Не, няма договор. Поне засега няма сделка. Няма сделка, защото твърде много имат какво да губят, а печелещите изглеждат много малко.
А доколко са се примирили пък с онова, което се очаква да произведат като резултат българите в неделя?
Не смятам, че има и примирение. Всъщност обективно погледнато отвъд емоциите, ние ще произведем един парламент, който без съмнение ще бъде по-различен от досегашната ни практика, но ще бъде по-близък до състоянието на българското общество. Ако имаме седем или осем политически формации в следващия парламент, това ще отговаря на дълбоката фрагментация на българското общество, много ниски равнища на солидарност, липса на общи и споделени цели - национална общност, която се намира в дълбока криза. Така че в това отношение парламентът ще отговаря на обществото, но друг е въпросът доколко ще е в състояние да генерира онази политическа воля за реформи и за ефективно управление.
Дебатите са все по-чезнещо животно в политиката - силни и важни дискусии нямаше и тази кампания - няма какво да кажат партиите или мислят в твърде къс хоризонт?
Ситуацията е много интересно, защото имаме определено усилие от страна на медиите да представят по-добре кандидатите. Не мога все още да преценя, но ми се струва, че това беше най-медитизираната кампания. Всяка от партиите имаше достатъчно време, достатъчно медийно внимание, за да се опитат да обяснят какво искат да правят в управлението на страната. Усещането за липса на дебат идва от липсата на съдържание, а не от липсата на медийна платформа. Така че в това отношение сме изправени отново пред парадоксална ситуация.
„Широка коалиция" е формулата, която се прокрадва постоянно като вариант, после бива опровергавана от една или друга посока - вашите очаквания какви са?
Очаквам в общи линии да имаме една двойна управляваща коалиция, от две политически формации със скрита подкрепа. В смисъл подкрепа, която ще бъде дадена в Народното събрание, но няма да бъде афиширана като партийна. Това е по-добрият вариант. По-лошият вариант в следващият парламент ще бъде поредната екзотична коалиция, която може да се окаже и от четири политически формации. Във всеки случай трябва да знаем, че следващият парламент може да започне с едно мнозинство и да завърши с друго. Това е много различна среда, в която вече ако имате седем или осем политически субекта, взаимодействията между тях стават много по-сложни.
Кого визирате в първия вариант - ГЕРБ и Реформаторския блок с евентуална подкрепа от ДПС?
По-скоро да. ГЕРБ и реформаторите биха могли да направят за първи път от 12 години насам една политически хомогенна коалиция. Досегашните коалиции между партии, които принадлежат на различна политическа традиция, които са от различни европейски семейства, по същество не произведоха добър резултат. Така че по-стабилна би била подобна по-хомогенна коалиция. Очевидно е, че ДПС вероятно ще се опита да промени стратегията си - да се придвижи отново малко на дясно. Причината е в това, че имплозията в БСП, това което се случва в ляво, раздробяването на лявото пространство и високия конфликтен потенциал в тези отношения, ще се окаже много неуютна среда за ДПС.
