Факти от календара: 2 октомври
Факти от календара: 2 октомври / снимка: Guliver/Getty Images

1187 г. сирийският султан Саладин превзема Йерусалим. Последният ръководител на защитата на Йерусалим Балиан Ибелински е принуден да предаде града, след като получава обещанието на сарацинския султан Саладин сложилите оръжие християни да бъдат пропуснати да се оттеглят към Акра.

Юсуф Салах ад-Дин ибн Аюб (или Саладин) е султан на сарацините в Сирия и Египет през втората половина на 12 в. Под ръководството на чичо си Ширкух, завършва военното си обучение във войните с халифата на Фатимидите.

Саладин се превръща в обединяваща личност за емирите. Той повежда войските на исляма в битката при Хатинските хълмове (3-4 юли 1187 г.), където побеждава кръстоносците, предвождани от краля на Йерусалимското кралство Ги дьо Лузинян. След тази победа Саладин се отправя към Йерусалим и го превзема на 2 октомври след 14-дневна обсада.

По време на Третия кръстоносен поход (1189-1182) Саладин се сблъсква с кръстоносните войски на крал Ричард Лъвското сърце, германския крал Фридрих І Барбароса и крал Филип II при град Акра. По време на битката Саладин научава, че Ричард Лъвското сърце е болен и изпраща свои лекари, за да помогнат в лечението му, тъй като счита за правилно да помогне на достоен противник. Ричард Лъвското сърце оздравява, след което двамата постигат мирно споразумение, с което Светите земи стават достъпни за поклонниците от всички вероизповедания.

Самият Саладин умира от жълта треска на 4 март 1193 г. в Дамаск, скоро след отпътуването на Ричард Лъвското сърце. Любопитен факт е, че след смъртта му се оказва, че в хазната няма достатъчно средства дори за погребението му, защото Саладин е раздал цялото си богатство на бедните.

1768 г. Екатерина II утвърждава присъдата на садистичната помещица Салтичиха. Императрицата изпраща в Сената указ, в който подробно описва наложеното сурово наказание и реда за изтърпяването му от садистичната помешчицата Даря Салтикова. В указа си Екатерина ІІ нарича Даря Салтикова с най-унищожителни епитети - „безчовечна вдовица”, „урод на човешкия род”, „съвършено безбожна душа”, „мъчителка и душегубка”.

Следствието доказва, че Салтикова е „несъмнено виновна” за смъртта след жестоки изтезания на 38 души и „оставена под подозрение” за смъртта на още 26 души.

След смъртта на съпруга си младата вдовица се превръща в еднолична господарка на около 600 крепостни селяни в имотите си, намиращи се в Московска, Вологодска и Костромска губерния. И само половин година след овдовяването започва редовно да пребива прислугата си. Основно поводи за наказанията били обвинения в недобросъвестно изпълнение на слугинските задължения. Господарката се вбесявала и започвала да удря селянките с каквото й попадне. Салтичиха обливала жертвите си с вряла вода или подпалвала косите на главите им. Тя моряла момичетата от глад или ги завързвала голи на студа.

Първите жалби срещу Салтичиха, подадени от крепостните селяни, им донесли единствено наказания, тъй като тя имала влиятелни роднини и успявала да подкупва длъжностните лица с крупни суми. Но въпреки всичко двама крепостни - Ермолай Илин и Савелий Мартинов, чиито жени били убити от графинята, успели да предадат жалбата си на възкачилата се на престола Екатерина ІІ.

Екатерина ІІ получила писмената им жалба, в която селяните съобщавали, че тяхната господарка Даря Салтикова е отговорна за „смъртоубийствени и криминални дела”. Просителите молели императрицата да защити всички крепостници на Салтикова „от смъртна опасност и немилосърдно и безчовечно мъчителство”.

От Канцеларията на императрицата доносът на Илин и Мартинов постъпил за разглеждане и приемане на решение в Управителния сенат, оттам бил отправен в московската кантора на Управителния сенат, а накрая попаднал в Правосъдния съвет. Там пристъпили към разглеждането му по същество на 1 октомври 1762 г.

До ноември 1763 г. следователите се занимават с изучаването на конфискуваните счетоводни книги на Салтикова и с разпитите на свидетелите. Разпитана е многочислената прислуга на помешчицата, живееща в нейния московски дом. Въпроси били зададени и на слугите й в именията в Троицкое и Вокшине.

Следователите направили списък с имената на крепостниците, чиято смърт даже на документи изглеждала подозрителна. Например една млада 20-годишна жена попада в дома на Салтикова като домашна прислужница и умира след две седмици. Много подозрителна била и смъртта на трите съпруги на Ермолай Илин.

В началото на юни 1764 г. едновременни генерални обиски били проведени както в Москва - в квартала, в който се намирал домът на Даря Салтикова, така и в подмосковското село Троицкое, където помешчицата изпращала провинилите се слуги. Следствието изцяло потвърждава убийството на трите съпруги на Ермолай Илин.

Важно доказателство от генералния обиск, проведен в московския дом на Даря Салтикова, са намерените интересни счетоводни книги, попълвани от иконома Савелий Мартинов. В тези книги са отбелязани всички подкупи, раздавани от Салтикова на длъжностни лица от московската администрация.

Следствието официално приключва през пролетта на 1765 г. и случаят е предаден за по-нататъшно разглеждане в 6-и департамент на Управителния сенат. „Делото на душегубката Салтикова” е разглеждано повече от три години, като в крайна сметка съдиите признали обвиняемата за виновна в убийствата и изтезанията на слугите й.

През септември 1768 г. Екатерина ІІ на няколко пъти разглежда въпроса за окончателната присъда на Даря Салтикова. Императриицата е изправена пред трудна дилема: от една страна, следвайки буквата на закона, трябвало да осъди Салтикова, но от друга не бивало да го прави, тъй като това щяло да срине старателно изграждания й имидж на „хуманна и човеколюбива” владетелка.

На 2 октомври 1768 г. Екатерина ІІ изпраща до Управителния сенат указ, в който подробно описвала какво да бъде наказанието на Салтикова - лишаване от дворянското й звание и пожизнена забрана да се нарича с фамилията на баща си и съпруга си; да изтърпи един час на позорния стълб с надпис на гърдите си „мъчителка и душегубка”; след това да бъде изпратена на доживотен затвор без светлина и право на контакти с външни хора.

Наказанието на осъдената помешчица е изпълнено на 17 октомври с.г. на Червения площад в Москва. След това тя е отведена в Ивановския женски манастир, където живее в пълна тъмнина и изолация до края на живота си.

1835 г. с битката при Гонзалес започва Тексаската революция.

През 1835 г. мексиканският президент ген. Антонио Лопес де Санта Ана предложил нова конституция, с която трябвало да се отмени робството, от което зависела прехраната на много американски заселници. Освен това, за да ядоса още повече заселници, той насилствено довел нелегални емигранти от пограничните щати и им дал земите на заселниците. Тази политика въдворила недоволство сред жителите на Тексас и станала причина за Войната за независимост.

Първата битка между тексасците и мексиканците била на 2 октомври 1835 г. близо до градчето Гонзалес. Командирът на тексаската армия с 150 души бил Джон Хенри Мур. Мексиканската кавалерия била под командването Франсиско де Кастанеда. Тексасците не били редовна армия, а само доброволци. Първото по-сериозно сражение било битката при Консепсион на 28 октомври 1835 г. Там участвали 90 тексасци под командването на Стивън Остин и 450 мексиканци под командването на Доминго Угартечеа.

На 12 октомври армията на Остин обсажда мексиканския град Сан Антонио де Бехар, който бил защитаван от армия от 1200 души под командването на Мартин Перфекто де Кос. Малко след това Остин отишъл в САЩ, откъдето се снабдявал с оръжия, а обсадата оглавил ген. Едуард Бърлсън, който предприел няколко успешни атаки на града. На 11 декември мексиканският гарнизон, страдащ от недостиг на провизии, капитулирал. Мексиканската артилерия и оръжия останали в ръцете на тексасците.

На 9 декември тексасците превзели малкия град Голиад, в който на 10 декември била провъзгласена независимостта на Тексас.

1870 г. Рим е обявен за столица на обединена Италия. Градът съществува от 2800 години, като е бил средище на Древен Рим, по-късно на Папската област, Италианското кралство и Италианската република (съвременна Италия).

Днес Рим е най-големият град в Италия и един от най-големите европейски градове и има площ от 1285 кв. км. Предградията му достигат до Тиренско море.

1909 г. в Англия е изигран първият ръгби мач. Успешната продажба на билети за мачове срещу Нова Зеландия и Южна Африка, изиграни на Националния спортен център Кристъл Палас, карат федерацията по ръгби да осъзнае ползата от притежаването на собствено спортно съоръжение.

Уилиям Уилиямс и касиерът Уилиям Кейл намират начин за закупуване на парцел с големина 10 и 1/4 акра през 1907 г. Първите трибуни на „Туикенам Стейдиъм” са построени през следващата година. След инвестирането на допълнителни средства за пътища на 2 октомври 1909 г. се играе първият мач на Harlequins срещу Richmond.

Днес това е най-големият стадион в света, използван изцяло за ръгби, вторият по-големина стадион във Великобритания след стадион „Уембли” и петият най-голям стадион в Европа.

1928 г. в Мадрид е основана Прелатурата на Светия Кръст и Опус Деи („Божие дело”). Целта й била да разпространява навсякъде живото съзнание за универсалния призив към святост и апостолат в ежедневния живот, най-вече в упражняването на професията.

„Опус Деи” възниква в Мадрид на 2 октомври 1928 г. по инициатива на испанския свещеник Хосемария Ескриба де Балагуер. Още от самото начало апостолатът на „Опус Деи” се отличава с внимание към студентите и към професионалната подготовка, но не изключва милосърдната дейност и грижата за нуждаещите се.

Разпространението по света на апостолата на „Опус Деи” датира от края на Втората Световна война. Навлиза в Европа и Америка, а впоследствие се разраства до Япония, Филипините, Австралия, присъства в много африкански страни, в страните от бившия съветски блок, Индия, Южна Африка, прибалтийските държави и др. „Опус Деи” е одобрена от Светия Престол през 1950 г. и получава окончателен юридически статут с апостолическата конституция „Ut sit” от 28 ноември 1982 г., която я издига в лична прелатура на Папата.

Настоящият юридически статут характеризира „Опус Деи” като една църковна реалност, която е съвсем различна от асоциативните явления, конгрегациите и религиозните ордени: предвидена от Втория Ватикански събор, личната прелатура представлява институционна и йерархична структура на Църквата, която обединява под юрисдикцията на прелат, назначен от Папата, свещеници и миряни с цел осъществяването на специфични пасторални инициативи.

1936 г. в САЩ е възобновено производство на алкохолни напитки след отмяната на сухия режим.

Вредата от тази забрана, влязла в сила на 18 януари 1920 г., проличава веднага. В страната се създава нелегална индустрия за производство на алкохол. Цели реки от спирт потичат през границите с Канада, Мексико и по море от островите в Карибско море. „Коза Ностра”, която дотогава не е нищо повече от квартална етническа банда, в която дори не са приемали хора, родени извън Сицилия, се превръща в могъщ гангстерски интернационален синдикат.

На 20 януари 1933 г. Франклин Делано Рузвелт полага клетва като 32-ят президент на САЩ. И на 7 април с.г. отменя сухия режим.

1941 г. започва атаката на Москва от Вермахта, т.нар. „Операция Тайфун” - главната цел на плана Барбароса. Операцията се ръководи от фелдмаршал Федор фон Бок.

За атаката на Москва Хитлер съсредоточава повече от 1,8 милиона войници, 14 000 оръдия, 1700 танка, 1390 бойни самолета. Всичко 77 дивизии, от които 14 танкови и 8 механизирани. Червената армия разполага с 800 000 бойци, 6800 оръдия и едва 780 танка и 545 самолета. По ирония на съдбата атаката започва при идеални метеорологични условия, въпреки опасенията на германските генерали от суровата руска зима.

Главната цел на съветската отбрана е да се забави и изтощи максимално врага и да му се нанесат възможно най-големи загуби, за да се осигури достатъчно време за сформиране на резерви и подготовка на контранастъпление. За тази цел Москва е превърната в истинска крепост - на далечните и близки подстъпи е изградена мощна и дълбоко ешелонирана отбрана, състояща се от отбранителни линии с повече от 300 км дължина и 200-250 км в дълбочина и включваща 8-9 отбранителни полоси, разположени в концентрични полукръгове около Москва.

Предните линии на Московската отбранителна зона обаче са сварени неподготвени от фашистката атака, започнала на 30 септември срещу Брянския фронт на Брянското оперативно направление и на 2 октомври срещу Западния фронт на Вяземското направление. В районите на Духовшчина, Шостка и Рославъл Вермахтът съсредоточава силни ударни групировки, а съветското командване не успява да предвиди посоката на главните им удари и да разгърне правилно силите си.

Основните сили на Червената армия са разгърнати за отбрана в района на Вязма, по най-прекия път за Москва, а германците нанасят три удара на север и юг, в обход и обхват на главните съветски сили. За изненада на немците обкръжените армии не се предават, а се сражават яростно и самоотвержено, причинявайки големи загуби на врага и задържайки 28 германски дивизии.

В средата на октомври новосформираната 26-та армия с модерни танкове Т-34 нанася мощен контраудар по фланговете на настъпващата 2-ра танкова група в района на Мценск и спира настъплението на германците на река Зуша. Въпреки героичната съпротива, хитлеристките танкови колони пробиват на няколко места съветската отбрана и на 18 октомври превземат Можайск - последния голям град пред Москва.

1946 г. на екран в САЩ се появява първият сапунен сериал - „Далечен хълм”.

1959 г. по CBS се състои премиерата на телевизионния сериал „Зоната на здрача”.
От научно-фантастичния сериал са излъчени пет сезона и 156 епизода. Епизодите са смесица от фентъзи, научна фантастика, драма или ужас, често завършват със зловещ или неочакван финал.

„Зоната на здрача” е номиниран четири пъти и носител два пъти на „Праймтайм Еми награда”.

1966 г. официално е открит стадион „Висенте Калдерон”. Съоръжението се намира в центъра на Мадрид до брега на река Мансанарес.

Първоначално стадионът се нарича Estadio Manzanares (Стадион „Мансанарес”), но по-късно е преименуван на „Висенте Калдерон” в чест на известния президент на клуба. Стадионът има капацитет от 54 851 места и през 2003 г. е оценен с 5 звезди от УЕФА.

„Атлетико” (Мадрид) е сред най-титулуваните испански отбори. Печелил „Примера дивисион” 9 пъти, 10 пъти е носител на Купата на Краля, през 1996 г. прави дубъл с двата трофея. Освен това има във витрината си Суперкупата на Испания, три Купи Ева Дуарте, Купа на Носителите на Купи от 1962 г., финалисти са от КЕШ през 1974 г., два пъти печелят Купа на Лига Европа през 2010 и 2012 г., като през същите години вземат и Суперкупата на Европа.

Любопитен факт е, че през 2015 г. клубът трябва да се премести в новия си дом - „Естадио Ла Пейнета”, който е с капацитет от 70 000 места.

В България:
1996 г. застрелян е бившият министър-председател на България Андрей Луканов.
Той е покосен от четири куршума пред дома си на ул. „Латинка” 15.

В деня на убийството около 9.20 ч. Луканов излиза и се отправя към личния си автомобил „Пежо 306”, паркиран на около 15 м от входа. В колата го чака шофьорът му. Луканов влиза в колата, но се сеща, че е забравил нещо. Връща се, приближава се до домофонната уредба и се опитва да се свърже със съпругата си. През това време убиецът стреля четири пъти от разстояние 1,5-2 м с пистолет „Макаров”. Един от куршумите попада в областта на дясното слепоочие, а други три - в гърба.

В деня на покушението на същото място са открити захвърлените дрехи на предполагаемия убиец, с които се е маскирал като скитник. Пистолетът, с който се смята, че е било извършено убийството, е намерен 40 дни по-късно зад радиатор на площадката между етажите в жилищен блок на съседната улица „Димчо Дебелянов”.

За убийството са задържани и осъдени Александър Русов, Алексей Кичатов, Георги Георгиев, Ангел Василев и Юрий Ленев. Присъдите им по-късно са отменени. Убийството остава неразкрито.