480 пр.н.е. състои се битката при Саламин. Морското сражение се води в Сароническия залив край остров Саламин в Егейско море. То е част от Втората гръко-персийска война и завършва с блестяща победа за гърците, под ръководството на Темистокъл, над персийската флота, командвана от Ксеркс І.
След битката при Термопилите персийската армия, водена от Ксеркс І, навлиза във вътрешността на Гърция. Тези области, които имат някакво участие в съпротивата срещу персите, са разорени. Фокида е изпепелена заради участието на нейни войски при Термопилите. По същата причина е смазана и Теспия, а Платея е наказана заради факта, че е била срещу персите в битката при Маратон в предишната гръко-персийска война, както и за участието на нейни кораби в сблъсъка при нос Артемизион, който е едновременен са битката при Термопилите.
Назидателните акции на Ксеркс постигат целта си - градовете на Беотия му се подчиняват и са принудени да му дадат войски. Скоро след това персите навлизат в Атика.
В това време жителите на Атина напускат града. Повечето от жените и децата са изпратени в Тройзена, други в Егина, а останалите и всички здрави мъже се събират на недалечния остров Саламин. В града остават главно жреци и малцина патриоти, които оказват упорита съпротива при последвалото превземане и опожаряване на града.
Тъй като Саламин не е далеч, събралите се там гърци наблюдават дима от пожарищата в Атика и след вестта за падането на Атина и разрушаването на храма на богинята Атина Палада, бойният им дух съвсем спада. В гръцкия лагер се появяват разногласия. Опирайки се на предсказание дадено от Делфийския оракул, че гърците ще победят персите, защитавайки се с помощта на дървени стени, една част настоява да се приберат по домовете си и да се защитават зад стените на градовете си.
Атинянинът Темистокъл обаче тълкува предсказанието в смисъл че „дървените стени” са корабите, с които трябва да се даде сражение на персийския флот. Накрая успява да наложи мнението си, но сега пелопонесците настояват морската битка да бъде при Коринтския провлак, който да бъде преграден със стена, за да могат гърците при евентуален неуспех по море да се оттеглят зад стената в Пелопонес. Известна част от воините дори се прехвърлят в Пелопонес и започва строителство на стената.
Темистокъл привлича на своя страна водача на гръцкия флот (т.нар. наварх) спартанецът Еврибиад и двамата доказват, че най-доброто място за битката е тесния проток край Саламин, където огромният персийски флот няма да може да се развърне в цялата си мощ и че дори и по-малките гръцки кораби ще могат да се сражават успешно, използвайки повратливостта си.
Въпреки че неговият план е приет, брожението сред войските е много силно и Темистокъл прибягва до хитрост. Той изпраща тайно един от най-верните си роби при персийския цар Ксеркс I с уж сигурното донесение, че гръцкия флот се готви да напусне Саламин и да се отправи към Коринтския провлак, където да се обединят морските и сухопътните сили на гърците. Ксеркс се хваща на уловката и заповядва пътят на гръцкия флот да бъде преграден, в резултат на което една част (египетския флот) блокира протока между Саламин и Мегара, а основната част на флота приближава Саламин, за да сложи край на войната с една последна морска битка.
След като персийския флот пристига пред Саламин, при настъпването на нощта персите стоварват голям отряд пехота на островчето Пситалея, намиращо се между Саламин и континента и в центъра на планираната от тях битка. Те предвиждат да го използват като база за сигурен пристан на повредените си кораби и в същото време ако повреден гръцки кораб хвърли котва край него, пехотата да го унищожи.
Ксеркс се установява на планината Егалей, която господства над пролива, за да може да наблюдава хода на битката.
Персийският флот е подреден според етническия състав на екипажите на корабите в него, за да се улесни комуникацията между говорещите различни езици екипажи. На дясното крило са разположени финикийците, които са основната морска сила на персийския флот, в средата са персите с наварха на флота, а на лявото - гърците, които вече са на служба при персите. Според Диодор йонийците изпращат тайно в гръцкия лагер един самосец, който съобщава на Еврибиад и Темистокъл персийските планове, както и това, че след началото на боя йонийците ще минат на гръцка страна.
Като най-опитни моряци, от гръцка страна на лявото крило застават атиняните и спартанците, за да бъдат по този начин срещу финикийците. На дясното са егинците и мегарците, в центъра са всички останали. Флотът заема позиция в протока между Саламин и Хераклея.
На разсъмване двата флота тръгват един срещу друг. Когато се приближават обаче, гръцкият център, започва да гребе назад. Персите решават, че гърците бягат и се престрояват в клин. Според Плутарх елините сякаш очакват нещо и когато персийския флот навлиза в пролива, вълни, вдигнати от утринния вятър, тласват персите отзад и някои от корабите излизат от строя, обръщайки се с борд към гърците, ставайки по този начин лесна мишена за тараните на гръцките триери.
Големите персийски кораби не могат да маневрират в тесния пролив и се струпват в хаотична купчина в средата му, докато гърците успяват да запазят бойния си строй и с фланговете си, останали напред, обхващат персийския флот в клещи. Персите се опитват да маневрират, но се отказват пред опасността да се протаранят един друг. Битката е много оспорвана, но когато финикийците са обърнати в бягство и егинските кораби удрят персите във фланг, целият флот побягва.
Докато трае битката в морето, атинянинът Аристид събира от хоплитите, наблюдаващи сражението от брега, голям отряд и превзема островчето Пситалея, разбивайки оставеният там през нощта персийски гарнизон, като по този начин лишава противника от място, където да акостират повредените му кораби.
Като резултат персите губят в битката най-малко 200 кораба, а гърците 40. Сломеният гръцки боен дух е възвърнат. Въпреки това персийският флот остава достатъчно силен за бъдещи бойни действия.
Ксеркс наказва със смърт финикийските предводители на флота (персийският загива в битката), в резултат на което финикийците се връщат по родните си места. Самият Ксеркс, разочарован и разтревожен от загубата се връща в Персия с голяма част от войската, като оставя в Гърция 300 000 души под водачеството на Мардоний, за да продължат бойните действия.
1829 г. създадена е първата съвременна полиция в света - Metropolitan Police в Лондон (Скотланд Ярд). Името идва от улицата, на която се е намирала първоначалната сграда на полицията.
Всъщност името „Скотланд Ярд” („шотландски двор”) има своите корени още от ранното Средновековие. През X в. английският крал Едгар I Миролюбивия подарил на краля на Шотландия Кенет II парцел земя в непосредствена близост до Уестминстърския дворец в Лондон. Условието било той да изгради резиденция тук, която ще се счита за шотландска територия и ще бъде посещавана ежегодно в знак на уважение към английската корона.
Това се превърнало в традиция за всички шотландски крале, ако, разбира се, те не се намирали в състояние на война с Англия. Но през 1603 г. английската корона преминала в ръцете на шотландската династия на Стюартите и „Скотланд Ярд”загубил своето политическо значение.
Тогава било решено дворецът да бъде разделен на две части. Първата нарекли „Големият Скотланд Ярд”, а втората - „Скотланд Ярд” и започнали да ги използват като правителствени сгради.
През 1829 г. в Лондон се появила първата полицейска служба, създадена от министъра на вътрешните работи Робърт Пил. Резиденция на лондонската полиция станал същият този комплекс от сгради, които няколко столетия по-рано принадлежали на шотландското кралско семейство.
От този момент лондонската полиция се утвърдила с името „Скотланд Ярд”. В първите години работата на новата служба била особено тежка, тъй като до 1829 г. в Лондон не съществувала единна полицейска служба и с разследването на престъпления се занимавали хора, които по правило нямали и най-малка представа за тънкостите на следствената работа. Всеки желаещ е можел да стане „ловец на крадци” и да получи определен хонорар за залавянето на престъпник, ако вината му бъде доказана.
Един от първите професионалисти в „Скотланд Ярд” бил инспектор Чарлз Фредерик Филд, голям приятел на Чарлз Дикенс. Именно Филд станал прототип на образа на детектив Бакет от романа на Дикенс „Студен дом”. А самата дума „детектив” скоро станала международен термин, обозначаващ професионалния криминалист.
Днес „Скотланд Ярд” е най-голямото полицейско учреждение в Англия. Там работят почти 30 000 души, отговарящи за безопасността на територията на Лондон и околностите му. Единственият запазен елемент от първоначалния Скотланд Ярд е конюшнята на полицията в сградата на адрес „Голям Скотланд Ярд”№7.
1887 г. американският инженер Емил Берлинер патентова грамофона. Грамофонът е апарат за възпроизвеждане на звукозаписи, направени във вид на спирална бразда върху кръгли плочи, обикновено от специална пластмасова материя. За негов предшественик се счита фонографът, направен през 1877 г. от Томас Едисон.
Грамофонът се състои от механизъм, привеждан в движение от пружина (механически грамофон) или от електродвигател (електрически грамофон), въртящ се диск и звуковъзпроизвеждащо устройство - мембрана (механична или електрическа). Механичната мембрана превръща механичните колебания от браздата в звукови вълни посредством игла, мембрана и рупор, а електрическата - посредством игла и електромагнитен или пиезоелектрически адаптер, лампов усилвател и високоговорител. Има електрически мембрани за възпроизвеждане на стереофонични записи.
Създателят на грамофона Емил Берлинер е роден в семейството на търговец от еврейски произход, което живее първоначално в Хановер, Германия. Фамилията емигрира в САЩ. През активния си период на изследовател и изобретател Емил работи във Великобритания, Канада и Германия. В родната си страна той започва производство на грамофонни плочи. Неговият брат Йозеф пък поставя началото на масовото производство на грамофони в Хановер.
1913 г. френският авиатор Люсиен Морис Прево установява световен рекорд със самолет моноплан „Депердюсен Монокок” със скорост 200,5 км/ч. Рекордът е поставен по време на състезания, където Прево печели Купата „Гордън Бенет”, а постижението му остава ненадминато в следващите 10 години.
Заможният френски търговец на коприна Арман Депердюсен основава през 1910 г. компания за построяване на самолети Societe Pour Les Appareils Deperdussin (SPAD) близо до Реймс, родният град на Прево. Има късмет, че наема Louis Bechereau, който вече е проектирал серия от моноплани по идея на шведския инженер Ruchonnet и усъвършенства форма на фюзелажа монокок, която комбинира максимално кръгло сечение с ниско тегло и достатъчна здравина.
Депердюсен доразвива идеята за моноплана. Самолетът му „Депердюсен Монокок” е създаден като състезателен и всичко в конструкцията е подчинено на постигането на по-висока скорост. Крилото е по-тънко и с по-малка кривина на профила, тялото е с овална обтекаема форма, монококовата конструкция с шперплатова обшивка с дебелина 4 мм е изчислена да поема всички натоварвания. Кабината на пилота и челото на винта са съоръжени с обтекатели, а опашното оперение е със стреловиден преден ръб.
1951 г. е открит нов естествен спътник на Юпитер - Ананке. Откритието прави Сет Барнс Никълсън в обсерваторията Маунт Уилсън, САЩ.
Спътникът носи името на Ананке, майката на Адрастея от римската митология. Името е установено през 1975 г., като преди това той е бил известен като Юпитер 12.
1954 г. 12 страни подписват конвенция, с която се създава ЦЕРН (Европейски съвет за ядрени изследвания).
След успеха на международната организация ООН в регулирането на следвоенните проблеми, водещите европейски физици считат, че е необходима подобна организация и за провеждане на физични експериментални изследвания. Тези пионери са Раул Дотри, Пиер Оже и Лев Коварски от Франция, Едуардо Амалди от Италия и Нилс Бор от Дания. Освен за обединяване на европейските учени, тази организация е призвана да разпредели между държавите участници нарастващите разходи за физичните експерименти в областта на физиката на високите енергии.
На Европейската културна конференция в Лозана, Швейцария, през 1949 г. Луи де Бройл официално предлага да се създаде обединена европейска лаборатория. Следващият тласък е даден от американския нобелов лауреат Исидор Раби през юни 1950 г. на петата Обща конференция на ЮНЕСКО във Флоренция, Италия, където той предлага да „помогне и поддържа създаването на регионални изследователски лаборатории за увеличаване на международното научно сътрудничество”.
На междуправителствената среща на ЮНЕСКО в Париж през декември 1951 г. е взето решение за създаване на Европейски съвет по ядрени изследвания. Два месеца по-късно 11 страни подписват споразумение за създаването на временен Съвет, тогава възниква и названието ЦЕРН. На третата сесия на временния Съвет през октомври 1952 г. Женева е избрана за място на разполагане на бъдещата лаборатория.
През юни 1953 г. в кантон Женева се провежда референдум, на който 2/3 от гласоподавателите приемат предложеното разполагане на научния център. Конвенцията на Съвета е подписана постепенно от 12 страни участници, като последни се подписват Франция и Германия и на 29 септември 1954 г. се ражда Европейската организация за ядрени изследвания.
Скоро след създаването на лабораторията обхватът на изследванията излиза извън проучването на атомното ядро, като вече основно се изследват взаимодействията между елементарните частици.
В края на 90-те години ЦЕРН става един от центровете на развитието на новата компютърна мрежова технология Grid. ЦЕРН се присъединява към разработките на мрежата GRID, решавайки че подобна система, ще помогне да се съхрани и оперативно да се обработва огромен поток данни, който се появява след пускането на колайдъра (LHC). Под ръководството на ЦЕРН, който призовава в качеството на партньори Европейското космическо агентство и националните научни организации от Европа, се създава най-големият сегмент от мрежовата система - DataGRID.
1960 г. съветският ръководител Никита Хрушчов прекъсва заседание на Общото събрание на ООН със серия от гневни изблици. Според разкази на внучката му, той първо удрял с ръце по банката, докато не му паднал часовникът. Когато се навел да го вземе, той погледнал обувките си и решил да удря с една от тях вместо с ръце.
Прословутото изпълнение на Никита Хрушчов е една от най-пикантните истории от времето на Студената война. И до днес обаче продължава да се коментира доколко истинската е тази история, тъй като от случая няма нито един филмов кадър, на разположение е само загадъчна снимка.
Хрушчов демонстрира, че смята ООН за безполезна, доминирана от капиталистическите страни говорилня. Върхов момент на спектаклите му е денят преди отпътуването му. Филипинският делегат Лоренцо Сумолонг обвинява Съветския съюз, че потиска народите от Източна Европа, в същия момент Хрушчов скача като ужилен. Размахва юмруци, втурва се към ораторския пулт, жестикулира войнствено и обругава дипломатите, тези „лакеи на империализма”.
Официално обаче в протокола на заседанието не се споменава нищо за подобен инцидент. Има една единствена снимка, която показва шефа на Кремъл на мястото му в пленарната зала, а пред него - прословутата обувка.
1962 г. изстрелян е изкуственият спътник „Алует 1”. Това е първият изкуствен спътник на Канада, и първият, който не е управляван от СССР или САЩ.
Спътникът е изстрелян от НАСА от ВВС база Вандербург, Калифорния в 6.05 ч. (по Гринуич). Задачата на апарата била изучаване на йоносферата (горния слой на атмосферата). Мисията продължава 10 години, след което спътникът е изключен.
1988 г. НАСА изстрелва космическата совалка „Дискавъри” за първи път след катастрофата на „Чалънджър”.
В 25-годишната си кариера „Дискавъри” е извършвала едновременно научно-изследователски мисии, като е извеждала в орбита научни сателити и телескопи, участвала е в строителните дейности на Международната космическа станция (МКС), като е откарвала до нея лабораторни модули, изпълнявала е ролята на товарно превозно средство, доставящо екипажи, провизии, оборудване и резервни части. Совалката изведе в Космоса космическия телескоп „Хъбъл” и космическия апарат „Одисей”, предназначен за изследване на Слънцето.
„Дискавъри” е прекарала в Космоса общо 309 дни и 39 часа, обиколила е 4764 пъти Земята, пропътувала е разстояние от 206 019 288 км, извела е в орбита 216 души екипаж и е доставила в открития Космос общо 31 сателита и космически апарата.
Най-кратка е 3-тата мисия на "Дискавъри" през 1985 г. Тя стартира на 24 януари и продължава само 3 дни, 1 час, 33 минути и 23 секунди. Най-продължителна пък е била нейната 34-та мисия, стартирала на 23 октомври 2007 г. и продължила 15 дни, 2 часа, 23 минути и 55 секунди.
