Стилиян Гроздев, кандидат за депутат на Реформаторския блок: Можеше ли да не се случи бедствието в Аспарухово?
Стилиян Гроздев, кандидат за депутат на Реформаторския блок: Можеше ли да не се случи бедствието в Аспарухово? / снимка: Реформаторски блок

Случилите се природни бедствия в страната са сериозен повод за анализ на системата на гражданската защита, защото гражданската сигурност е  фундаментална и неделима част от  националната сигурност, смята кандидатът за народен представител от коалиция Реформаторски блок в 3-ти МИР Варна Стилиян Гроздев.

„След станалите бедствия и дадените непримливо много човешки жертви е от изключителна важност за обществото ни да бъде направен сериозен анализ - какви бяха причините наводненията да имат такива големи размери и да нанесат толкова големи щети. Защото освен споменаваната от редица специалисти нищета в оборудването с техника и средства за защита и занемареността на съоръженията - диги, бентове и стени, канали, подпори; се видя, че работата по превенция и подготовка за такива бедствия в страната е тотално занемарена, подценена и неглижирана от компетентните институции, никой не я контролира; профилактиката се върши през пръсти, не се чистят своевременно корита, канали и шахти, не се ремонтира качествено, не се правят предварително временни диги, отводнителни канали и т.н.

Случващите се и в момента наводнения в страната ни изваждат постоянно на показ липсата на координация и взаимодействие между институциите, показват  некомпетентни и хаотични реакции на държавната и местна власт, на силите и структурите за реакции. Това води до повишаване на чувстовото на несигурност и срив на доверието у населението в държавата и институциите. Тези събития са  сериозен повод за анализ на системата за гражданска сигурност. Анализ, в който трябва да се отчете постигнатото, грешките, силните и слаби страни и да се достигне до политически консенсус относно посоката за развитие.

У нас при управлението на последните няколко правителства протичаше бърз процес на декапитализация и демодернизация, износване и рушене на инфраструктурата - съоръжения, автомобили, апаратура, техника, помощни средства във всички региони и служби ангажирани със защитата на населението при бедствени ситуации.

Некомпетентно проведените реформи в сферата на Гражданската защита доведоха до фактическото и асимилиране и привеждане в безпомощно и неадекватно състояние, подложена бе на рязко съкращаване, шоково пенсиониране, системно трансформиране на щатове, безпардонно понижаване в ранг и длъжност. Като резултат 26 от 28-те директори на ОУ Гр.Защита, както и 600 специалисти от службата – строителни и ВиК инженери, физици, химици и дозиметристи - бяха уволнени.

Наред с тези управленски недомислици направените некомпетентно и необмислено законодателни промени, особено на Закона за защита при бедствия и Закона за МВР, освободи държавата от функции, задължения и отговорности, като ги прехвърли на кметовете и областните управители, без те да имат нужния капацитет и финансови средства.

Немалък проблем в момента създава и нарушената и дори липсваща в момента връзка между държавните институции, ЕСС и неправителствения сектор.

Съществува и голяма доза безнаказаност по отношение неизпълнението на задълженията по защита и оповестяването на населението! Въпреки че в НАРЕДБА ЗА РАННОТО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ И ОПОВЕСТЯВАНЕТО ПРИ БЕДСТВИЯ ясно е посочено, че ранното предупреждение и оповестяването на областно и общинско ниво, кметство и населено място се осъществява от ОКВ в 28-те ОКИЦ на Министерството на вътрешните работи по разпореждане на началника на съответното областно управление "Пожарна безопасност и защита на населението" (Чл. 13. (1) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2011 г.). От никого и до ден днешен не е потърсена отговорност - от случая в с. Бисер до "Аспарухово", Добрич, Мизия и Бургас.

Посоченото дотук показва, че има тенденция за трайно влошаване на готовността на държавните институции и органите на местната власт за своевременна реакция при извънредни ситуации и за овладяване на последствията от тях, което неминуемо ще доведе отново до човешки жертви, материални щети и нарастващо обществено недоволство. Проблеми, пред които ще са изправени всяко едно следващо правителство.

Какво следва да се направи? На първо място трябва да се даде гласност на наболелите проблеми, обществото да се събуди, да се проведе сериозна дискусия без популизма, включващ предложението за възстановяване на Министерството на извънредните ситуации на експрезидента г-н Първанов или фикс идеята на г-н Веселин Вучков, че доброволци обучени в академията на МВР ще решат проблемите!

В този ред на мисли изниква необходимостта час по-скоро да се възстанови Главна дирекция „Гражданска защита”, като същата се изведе от системата на МВР и се постави на пряко подчинение на премиера - нещо за което не веднъж апелира и българският еврокомисар госпожа Кристалина Георгиева.

Със създаването на новата структура следва да се предприемат и необходимите законодателни актове за опредяляне и правилата за дейности извън обединената държавна структура, т.е. бизнеса, доброволните и неправителствени организации и провеждането им в унисон с решенията и резолюциите на ЕС.

И накрая, но не на последно място, нужни са и усилия за активиране на доброволното участие, за подготовка и обучаване на населението за действия в бедствени ситуации. Добър пример са различните доброволчески инициативи и изблици на хуманност, които будят адмирации, но тези доброволци трябва да бъдат обучени, подготвени, обезпечени, мотивирани и координирани. На нас ни трябва един силен доброволчески ресурс, едно добре подготвено общество, което да подпомага основните сили за реагиране, а не ликвидатори на последиците и раздавачи на помощи. За тази цел е много важно да използваме Международния център за професионално обучение на спасители при бедствия, аварии в гр.Монтана, където са преминали обучение силите за сигурност на Косово, доброволци от Корпуса на мира на САЩ, екипът на еврокомисар Кристалина Георгиева и други международни екипи.

Глобалната тенденция на зачестяването на кризите - природните бедствия, аварии и катастрофи, показват, че за съжаление в бъдеще ще се създават още по-големи бедствени ситуации, това ще изисква постоянна готовност за адекватни реакции на всички нива на държавна и местна власт и то при сравнително голяма степен на неопределеност. Рязко ще се повишават изискванията за координирани действия и самоконтрол по време на бедствие, за минимизиране на жертвите и щетите, за запазване на нормалния ход на живота, за надеждно функциониране на държавната система. Тази тенденция налага и необходимост от нов и прецизен баланс между Сигурността и Отбраната. Затова след изборите новото управление е длъжно дълбоко да обмисли какви ресурси ще се заделят за отделните институции: за МО, за МВР, за спецслужбите, за Гражданската защита“.