Факти от календара: 20 септември
Факти от календара: 20 септември / снимка: Guliver/Getty Images

622 г. Мохамед и негови последователи се преселват от Мека в Медина. Това преселение, наречено хиджра, е повратна точка в живота на пророка. От хиджрата започва мюсюлманското летоброене.

В Мека той няма много последователи, но в Медина те са далеч повече и скоро добива влияние, което фактически го прави абсолютен властелин. През следващите няколко години, когато мюсюлманите бързо нарастват, се водят редица битки между Медина и Мека.

Тази война завършва през 630 г. и Мохамед се завръща победоносно в Мека като завоевател. През останалите години от живота му арабските племена бързо се приобщават към новата религия.

1378 г. започва Великата (папска) схизма. Недоволните кардинали от избора на Урбан VІ за папа, се събират във Фонди край Неапол и избират френския кардинал Роберт Женевски за „алтернативен” папа под името Климент VІІ.

В началото на 1378 г. римският папа Григорий ХІ на смъртния си одър подписва документ, даващ на кардиналите широки права в избора на нов папа. След смъртта му изборите за нов глава на римокатолическата църква се провеждат в много напрегната атмосфера. От една страна повечето кардинали са французи и искат да се върнат във Франция, а италианските кардинали и италианския народ искат да се избере за папа италианец и той завинаги да остане в Рим.

На 8 април тълпата превзема двора на сградата, където кардиналите заседават и заплашва със саморазправа, ако не изберат за папа италианец. Под този натиск е избиран архиепископът на Бари, който приема името Урбан VI.

След като напускат Рим, френските кардинали, към които се присъединяват четирима италианци и един испанец публикуват изявление, с което обявяват избора за недействителен и предлагат на Урбан VI да се откаже от папския престол. За папа те избират Климент VII. Урбан не се подчинява на призива на кардиналите и създава собствена кардиналска колегия.

Причина за истинското недоволство сред кардиналите е политиката на новия папа. Урбан VІ заявил намерение да реформира курията и кардиналската консистория. Затова френските кардинали отказват да му се подчиняват и обявяват, че той е душевноболен. Изборът на Урбан VІ е обявен за незаконен и недействителен, като направен под натиска на тълпата.

На страната на Урбан VI застават Германия, Италия, Полша, Скандинавия, а поддръжници на Климент VII са Франция, Испания, Португалия. Сега се счита, че Урбан VI е законно избраният папа, а Климент VII и неговите приемници - антипапи.

На 25 март 1409 г. под натиска на френския крал и другите европейски монарси в Пиза е свикан събор, който се отличава с изключително единодушие. Идеята е съборът да бъде под двете юрисдикции - на Ватиканския папа Григорий XII и на Авиньонския папа Бенедикт XII, но и двамата папи не се явяват на събора. Решено е да се вземат незабавни мерки за прекратяване на разкола.

Съборът в Пиза избира за папа Александър V, който полага клетва да проведе църковна реформа с цел ограничаване на папския произвол и да регулира свикването на съборите като контрол над папите. През 1410 г. Йоан XXIII сменя Александър V. През 1414 г. е свикан църковен събор в малкия немски град Констанц. Целта му е да преустрои управлението на църквата. През 1417 г. съборът в Констанц сваля от власт Йоан XXIII и авиньонския папа Бенедикт XIII. Григорий XII вече е абдикирал през 1415 г. Кардиналите избират за папа издънка на една от най-старите фамилии в Централна Италия - кардинал Отарио Корона, който приема името Мартин V и така е сложен край на Великата западна схизма.

1519 г. португалецът Фернандо Магелан потегля от Испания на околосветско пътешествие, завършило през 1522 г. Той е първият мореплавател, който тръгва от  Европа за Азия в западна посока, първият европеец, плавал в Тихия океан и първият, оглавил експедиция с цел обиколка.

В първото по рода си околосветско плаване се отправя интернационален екипаж: освен португалци и испанци, в неговия състав влизат представители на още 10 националности. Освен 265-те човека на корабите се намират още 26 извънщатни членове на екипажа, като сред тя е и младия италианец Антонио Пигафета, бъдещият историк на експедицията.

Въпреки че самият той умира преди завръщането си в Европа, част от екипажа, организиран и ръководен от него през първата половина от пътуването, се завръща в Испания, успявайки да обиколи света. На 6 септември 1522 г. Хуан Себастиан де Елкано с остатъкът от екипажа на Магелан, заедно с „Виктория”, последният кораб от флотилията, пристигат в Испания, като за 1081 дни извършва първото в света околосветско плаване.

Експедицията на Магелан е първата, успяла да обиколи света, и първата, преминала през протока в Южна Америка, известен днес като Магеланов проток. Името на Тихия океан също води началото си от Магелан, който му дава наименованието Мирно (тихо) море. През следващите десетилетия пътят, изминат от експедицията на Магелан, е следван и от други мореплаватели, като англичанина Френсис Дрейк през 1577-1580 г. През 1565 г. Андрес де Урандета открива пътя за пресичане на Тихия океан от запад на изток, по направлението Манила-Акапулко.

Пътуването на Магелан дава представа за общия размер на Земята, тъй като изминатото разстояние е измерено като 14 460 испански левги (60 440 км). Установява се и нуждата от линия на смяна на датата - обикаляйки Земята на запад се губи един ден: при завръщането си участниците в експедицията установяват разлика от един ден между своите календари и тези на хората, които не са плавали, въпреки прилежно водените корабни дневници. При установяването си този факт предизвиква голямо вълнение и специална делегация е изпратена при папата, за да му обясни събитието.

1870 г. италианският военен корпус Берсалиери влиза в Рим през Порта Пиа и завършва обединението на Италия.

Берсалиерите са създадени през 1838 г. от италианския революционер и военен привърженик на карбонарите Алесандро Лучано Ламарморо като корпус на революционните групи в Италия за борба срещу монархическото статукво на Виенския конгрес. Те стават особено популярни след революциите от 1848 г. като в Кримската война взимат участие на страната на Пиемонт известен още като Сардинско кралство. През войната за обединението на Италия 1860-1861 г. воюват като доброволци в състава на дружината на Джузепе Гарибалди.

След обединението на кралство Италия заедно с т.нар. Алпийски стрелци им е предоставен статут на военни части на италианската армия.

1916 г. издигната е кандидатурата на Иван Вазов за Нобелова награда за литература за 1917 г. Наградата обаче е връчена на Вернер фон Хайденщам (Швеция).

1979 г. с държавен преврат е свален Жан-Бедел Бокаса - диктатор на Централноафриканската република (ЦАР), обявил се за император. Той е президент на ЦАР от 1 януари 1966 г. до 4 декември 1976 г. и след това император до свалянето му през 1979 г.

1982 г. рожден ден на електронните „смайли”. Професорът от Университета „Карнеги-Мелън” Скот Фалман първи предложил да се използват три поредни символа - двуеточие, тире и затваряща скоба - за да обозначи „усмихващо се лице” в текст, набран на компютър.

Историята е съхранила писмото, което Фалман изпратил на местната електронна дъска с обявления, която била прототип на днешните форуми и в същото време се явявала като основно средство за общуване между служителите в университета. Съобщението било предшествано от продължителна дискусия, в която участниците обсъждали въпроса какви символи следва да се използват, за да се покаже, че съобщението носи хумористичен характер. Това изображение впоследствие получило наименованието „смайл” (от англ. Smiley).

Любопитен факт е, че съобщението, в което за първи път е използван „смайл”, е открито едва през 2002 г. в архива на дъската за обявления, запазен на лента.