Всеки болен, който има нужда от придружител, но взима висока пенсия, няма право да получи личен асистент. Това е заложено в критериите на действащата Национална програма „Асистенти на хора с увреждания", съобщиха експерти от Социалното министерство. Те обаче не можаха да обяснят какъв точно трябва да е доходът, под който тежко болен може да получи право на придружител.
От пациентски организации са категорични, че тази програма изобщо не е съобразена с нуждите на хората, които имат деменции, каквито са тези с болестта на Алцхаймер.
Около 30 000 души у нас имат нужда от придружител, твърдят от Социалното министерство.
Според Ирина Илиева от сдружение „Алцхаймер България" обаче много малко от тях отговарят на критериите, за да го получат: „Когато започнахме да събираме информация на колко хора от провинцията им е отказан личен и социален асистент, ще ви кажа, че точно двама човека - един във Варна и един в Пловдив, имат личен асистент. Причината е, че те бяха наистина упорити до дупка. Тази програма не отговаря на потребностите на хората с деменция".
Критериите за достъп до програмата са обвързани със Закона за социално подпомагане и по тази причина потребителите на услугата личен асистент следва да отговарят на определени условия, обясни Теодора Любенова, държавен експерт в дирекция „Социално включване" в Социалното министерство: „Има гарантиран минимален доход, въз основа на който се отпускат социалните помощи и този гарантиран минимален доход е 65 лева. Включване на хората в програмата е наистина на тези, които са в най-тежко социално положение".
Въпросната национална програма е първата социална в България и заради ограничените финансови ресурси, тя е ориентирана към най-тежко болните, добави пред Дарик Надежда Харизанова, държавен експерт в Социалното ведомство: „Затова са по-тежки изискванията, които са съобразени с критериите за получаване на социални помощи. Затова има такава обвързаност. Държавата има за цел да насърчава предоставянето на услугите личен и социален асистент, домашен помощник и много други по по-гъвкави форми чрез ОП „Развитие на човешките ресурси". Там са различни критериите - по-скоро има оценяване на потребностите на семейството, на самия човек и има листа на чакащите - според потребностите на всяко отделно лице. По оперативните програми няма доходен критерий".
