335 г. Далмаций е повишен в цезар и става управител на провинциите Тракия и Македония на Римската империя. След това той поема контрола над Тракия, Ахея и Македония.
Далмаций е син на друг Флавий Далмаций, цензор, и племенник на Константин I. Далмаций и неговият брат Ханибалиан получават образованието си в Толоса (Тулуза) от ретора Екзуперий.
Далмаций умира в късното лято на 337г., убит от собствените си войници. Възможно е смъртта му да е свързана с чистката, която е проведена в имперското семейство след смъртта на Константин и организирана от Констанций II с цел да бъде премахнат всеки възможен претендент за престола.
1356 г. в битката при Поатие английската войска, предвождана от Едуард Черния принц, нанася поражение на французите и взема в плен техния крал Жан II. Битката е част от Стогодишната война между Англия и Франция.
Английският престолонаследник Едуард Черния принц, който е герой от битката при Креси, съставя план за излизане от Бордо на английската армия, преминаване през Франция и съединяване край долината на Лоара с армията на херцог Ланкастър. Френският крал Жан II Добрия събира 50 000 армия и бързо се появява край Лоара. С него са четиримата му сина, над 20 херцози и около 20 000 тежка кавалерия.
Англичаните не знаят за идването на французите, защото във времето на отстъпление на английската армия, французите се оказват отпред и и отрязват пътя. Малочислеността на английската войска, която не надвишава 10 000 души, разколебава Едуард и той предлага на французите да започнат мирни преговори, обещава да върне на Франция всички досегашни завоевания по време на войната и седемгодишен мир.
Предложението му е отхвърлено, понеже французите са убедени в победата.
Френската армия заема равнината, а английската височините в полетата на Мопертю, на две левги разстояние от Поатие. Мястото, където са разположени англичаните, е пълно с храсти и лозя. Едуард умело разполага стрелците си на предни позиции, а на хълма е оставена пехотата.
Битката започва с атака на френските рицари. Те обаче попадат под обстрела на английските стрелци, конете изпадат в ужас и хаоса сред рицарите е налице. Постепенно са принудени да бягат панически. Жан II се сражава храбро, но е взет в плен заедно със сина си Филип (бъдещ херцог на Бургундия).
Загива цветът на френското рицарство. Сред убитите са херцог Пиер І дьо Бурбон, конетабълът на Франция, епископът на Шалон, 16 барона и 2426 рицари. Общо Франция дава 8000 жертви, от които 5000 са убити по време на бягството си. Плененият крал Жан е отведен тържествено в Лондон (24 май 1357 г.). Сключено е двугодишно примирие.
1783 г. във Версай е осъществен първият пробен полет с балон с животни на борда (овен, петел и патица).
Всъщност първата публична демонстрация на по-леки от въздуха машина се състои на 4 юни с.г. във Франция. Тогава Йосиф и Жак Монголфие, двама братя, които притежават хартиена фабрика, пускат безпилотен балон с горещ въздух. Балонът им, направен от плат и хартия с 10 м в диаметър, се издигнал във въздуха на около 2000 м височина.
Преди това те са наблюдавали, че въздухът в хартиени торби, поставени над огън се разширява и води до издигането им. Оригиналният им балон е направен от хартия и лен и отвори в долната част. Двамата смятали, че ако уловят този газ вътре в затворен лек плик, този контейнер или торбичка ще се издигат от земята. Братята фактически преоткриват теория на плавателност, която гръцки математик и философ Архимед е открил през 2 в. пр.н.е.
След този успех братята отиват в Париж и построяват друг, по-голям балон. На 19 септември във Версай Монголфие изпращат първите пътници в кошница, окачена към балон с горещ въздух - овца, петел и патица. Полетът, който продължил осем минути, наблюдавали и Луи XVI и Мария-Антоанета. Балонът летял почти 3,2 км, преди да се върне с пътниците си безопасно на земята.
Следващата важна стъпка е станала на 15 октомври с.г., когато братята конструирали балон с горещ въздух за първите си човешки пътници. Полетът във въздуха продължил почти четири минути. Следващият полет - на 21 ноември, продължил около 25 минути и прелетял разстояние от около 9 км - от центъра на Париж до предградията.
1881 г. Честър Артър става 21-ия президент на САЩ, след убийството на Джеймс Гарфийлд. Гарфийлд е прострелян от Шарл Гето, отхвърлен кандидат за държавна служба, на 2 юли 1881 г.
Преди да влезе в политиката на национално ниво, Артър е бил началник на митницата в пристанището на Ню Йорк. Той е назначен от президента Юлисис Грант, но е уволнен от наследника на Грант Ръдърфорд Хейс поради съмнения за взимане на подкупи и корупция.
Артър е запомнен като един от най-шлифованите президенти, печели си прякора „Шефът джентълмен” - заради стила си на обличане и изисканите си маниери, като става изключително популярен по времето на напускане на президентския офис. Понякога е бил наричан и „Елегантния Артър” заради обичая му да носи официално облекло. Той сменя панталоните си по няколко пъти на ден и има 80 чифта в гардероба си.
1888 г. в Спа (Белгия) е проведен първият конкурс за красота в света. Във финалния етап вземат участие 21 претендентки за титлата „Кралица на красотата”, като девойките са подбирани по фотографии, изпратени до журито.
Според съобщение на репортер, отразявал събитието, конкурсът преминал скромно. Участничките трябвало да останат неизвестни на широката публика, затова живеели в отделна къща, достъпът до която бил недостъпен за странични хора, а за съревнованието били откарани в покрити карети.
Победителка станала 18-годишната креолка от Гваделупа Берта Сукаре, която получила премия от 5000 франка.
Официално се смята, че първите световни конкурси за красота са започнали да се провеждат през 1951 г. в Лондон. Тогава били короновани „Мис Вселена” и „Мис Свят”.
1946 г. в Швейцария Уинстън Чърчил издига идеята за създаването на Съвет на Европа за държавите от Западна Европа. В своя реч, изнесена в Цюрихски университет, той говори за създаването на „един вид Съединени европейски щати” и Съвет на Европа, който е учреден три години по-късно в Страсбург. Съветът на Европа е политическа международна организация на страните от Европа, която работи за целите на европейската интеграция.
„С оглед на нашата дългогодишна история мисля, че сме в края на националистическите войни”, казва Чърчил на своя не толкова добър френски. „Опасностите, които са пред нас, са големи, но „Голяма е и силата ни”, допълва той.
Създаването на подобна организация е дискутирано на конгрес с участието на хиляда представители от 20 страни от цяла Европа в Хага, Холандия, през май 1948 г. под председателството на Чърчил. Пренебрегвайки политическите различия, конгресът изразява подкрепа на първите стъпки към сътрудничество, направени от Франция, Великобритания и трите страни от Бенелюкс с подписването през март с.г. на Договора от Брюксел.
На конгреса се сблъскват две различни позиции: според едната новата организация трябва да е съюз от класически тип, в който всяка страна трябва да бъде представлявана от правителствени лица (федералисти). Според второто течение Съветът на Европа трябва да бъде независим орган със собствен парламент (юнионисти). В крайна сметка и двата подхода са комбинирани чрез създаването на Съвета на министрите и на Парламентарната асамблея. По-късно този междуправителствен и междупарламентарен модел е възприет и от Европейската общност, НАТО и ОССЕ.
Съветът на Европа е създаден на 5 май 1949 г. в Лондон в Двореца Сейнт Джеймс. Договорът от Лондон или Устав на Съвета на Европа е подписан от 10 държави - Белгия, Дания, Франция, Ирландия, Италия, Люксембург, Холандия, Норвегия, Швеция и Великобритания.
1946 г. след седемгодишно прекъсване поради Втората световна война се провежда филмовият Фестивал в Кан.
Замислен през 1939 г. като алтернатива на повлияния по онова време от идеологията на фашизма фестивал във Венеция, кинофестивалът в Кан се организира всяка година от 1946 г. Открит е на 1 септември 1939 г. с филма „Гърбушкото от Нотър Дам”.
Датата обаче се оказва съдбовна не толкова за провеждането на фестивала, но и за цялото човечество - Нацистка Германия напада Полша и избухва Втората световна война.
Възраждането на фестивала е през 1946 г., когато се провежда от 20 септември до 5 октомври. След това се организира всяка година през май, с изключение на 1948 и 1950 г., когато е отменен заради липса на средства.
1991 г. семейство туристи от Германия откриват в Алпите замразена мумия на човек, умрял около 3300 пр.н.е. Мумията днес се намира в археологическия музей в италианския град Болцано.
Археолозите наричат „ледения човек” Отци или Симилаунския човек. Откриването му дава на науката поглед върху човека от времето на халколита (медната епоха).
Ерика и Хелмут Симон от Нюремберг се разхождали из Оцталските Алпи. Слизайки към местността Тисенжок, те решили да минат по пряк път, и напуснали маркираната пътека. Вървейки през скалист улей, пълен със ледникова вода, те забелязали нещо кафяво на дъното му. Първо си помислили, че това е някакъв боклук, но когато го разгледали от близо, с ужас разбрали, че са открили човешки труп.
От леда и водата се подавали само главата, голите рамене, и част от гърба му. Тялото лежало с гърди към плосък камък, а лицето било закрито. Близо до трупа двамата туристи забелязали парчета от завита на руло брезова кора. Преди да напуснат мястото, те направили снимка на това, което смятали за нещастна жертва на инцидент при алпинизъм, случил се преди няколко години.
Изваждането на мумията от леда продължава четири дни, заради отлагане поради лошо време, липса на инструменти, липса на хеликоптер. На 23 септември използвайки пикели и скиорски щеки, екипът успял да освободи изцяло мумията от снега. От разтопената вода били извадени множество парчета кожа, връв, ремъци и снопчета суха трева. Така тялото е транспортирано с хеликоптер до Вент в австрийската долина Отц.
Леденият човек бил открит в каменен улей с дължина 40 м, дълбочина 2,5-3 м, и 5 до 8 м ширина. Ограден бил от стръмни скални стени и се намира на 3210 м. Дъното на улея било осеяно с големи обли камъни. Мумията лежала върху голям плосък къс от светъл гранит, разположен в западния край на група големи камъни.
Първите археологически изследвания на мястото на находката, били направени между 3 и 5 октомври с.г. Целта им била да се документира точното местоположение на мумията и останалите предмети. Настъпващата зима обаче сложила край на археологическите изследвания.
Между 20 юни и 25 август 1992 г. е осъществена втора археологическа експедиция, съвместен проект на няколко института. Снегът и ледът в улея са разтопени с помощта на парни турбини и оръдия за горещ въздух. В отложенията по дъното на улея са открити множество фрагменти от екипировката на Ледения човек: остатъци от кожа, трева, върви, парчета сурова кожа, мускулни влакна, коса и нокти. Част от счупеният дълъг лък също е извадена от леда. Намерена е и шапка от меча кожа до камъка, върху който е лежал трупа.
1995 г. „Вашингтон пост” и „Ню Йорк Таймс” публикуват манифеста на Юнабомбъра.
Тиъдър Джон Казински, познат като Юнабомбър, е американски математик и социален критик, който извършва поредица от бомбени атентати. Казински е роден в Чикаго, Илинойс, и е обявен за гений още от ранна детска възраст. Той посещава Харвардския университет и получава докторска степен по математика от Университета в Мичиган, където специализира в геометрична теория на функциите.
На 25 години той става преподавател в калифорнийския университет Бъркли, но напуска работата си след две години. От 1978 до 1995 г. Казински изпраща по пощата бомби до различни мишени, сред които университети и авиокомпании. Решава да започне атентатите, след като в района, в който живее, са провежда сеч и строителство.
След като е изпратил вече 16 бомби и е в списъка на ФБР за „най-търсените престъпници”, на 24 април 1995 г. изпраща писмо до редакцията на вестник „Ню Йорк Таймс”, в което обещава „да се въздържа от тероризъм”, ако публикуват неговия манифест.
След като обсъждат идеята с директора на ФБР, двата вестника решават да публикуват посланията на Юнабомбър. Изданията, които се договорили да си разделят разходите по публикуването на писмата, били на едно мнение с Рино и Фрийх - все някой щял да разпознае автора на писмата по неговия специфичен стил на изразяване и философията му. Манифестът представлява дълга декламация, насочена срещу прогреса. Юнабомбър определя Индустриалната революция използването на технологиите като „бедствие за човешката раса“.
След като манифестът е публикуван, съпругата на Дейвид Качински, брат на Тиъдър, започва да се съмнява дали деверът й не е Юнабомбърът. Дейвид намира теорията за несъстоятелна, но след като прочита публикувания във вестника манифест намира стари писма, изпратени от брат му Тед, в които той използва почти идентични фрази. Страхувайки се, Дейвид решава да не се свърже с властите веднага, а анонимно изпраща старите писма на брат си. След време ФБР се свързват с него и по-късно арестуват Тиъдър. Съдът го осъжда на доживотен затвор без право на преждевременно освобождаване.
В България:
1903 г. първият американски посланик у нас - Джон Б. Джаксън, връчва акредитивните си писма на княз Фердинанд. Така се поставя началото на българо-американските дипломатически отношения.
Джон Б. Джаксън, който е пълномощен министър за Гърция, Румъния и Сърбия, е първият дипломатически представител в България. Джаксън е назначен отново през 1911 г. като пълномощен министър за Румъния, Сърбия и България. Едва след Първата световна война има американски представител, назначен само за България.
1944 г. е учреден Съюз на българските художници (СБХ). Професионалното сдружение на художници е образувано още през 1932 г. при обединяването на няколко дружества, най-старото сред които е основаното през 1893 г. в София - Дружество за поддържане на изкуството в България.
Сред основателите на Съюза на дружествата на художниците в България са още Дружество на художниците в България; Дружество „Съвременно изкуство”; Дружество на Южно-българските художници; Дружество „Родно изкуство”; Дружество на Независимите художници; Дружество на новите художници.
Целта на организацията е да защитава интересите на своите членове и да съдейства за развитието и популяризирането на изобразителното изкуство у нас и в чужбина.
