Бивш шеф на ГЗ: Липсва звено, което да работи основно за превенция срещу бедствията
Бивш шеф на ГЗ: Липсва звено, което да работи основно за превенция срещу бедствията / снимка: Sofia Photo Agency, архив
Бивш шеф на ГЗ: Липсва звено, което да работи основно за превенция срещу бедствията
74885
Бивш шеф на ГЗ: Липсва звено, което да работи основно за превенция срещу бедствията
  • Бивш шеф на ГЗ: Липсва звено, което да работи основно за превенция срещу бедствията

Наводненията тази година показаха нуждата от звено за защита при бедствия, което да обединява усилията на всички засегнати ведомства, особено по отношение на превантивните дейности. Това коментира в интервю за Дарик бившия директор на Гражданска защита Андрей Иванов. Той припомни, че преди години в страната имаше Постоянна комисия за защита при бедствия и аварии към Министерския съвет - тя беше унаследена от междуведомствената комисия, но нейната основна задача в момента е да плаща щети след бедствия.

Според Андрей Иванов няма значение как и къде е структурирано звеното за защита при бедствия, въпросът е да има работещи връзки между всички засегнати институции.

Липсва връзката между ведомствата по отношение на превенцията

„От мен няма да чуете, че примерно министерството (бел. ред. Министерството на държавната политика при бедствия и аварии) е било незаменимо или нещо от този род - за мен няма значение като административна структура къде и как точно в държавата ще бъде точно структурирано звеното за защита при бедствията, дали ще бъде в МВР - то е било и към военните и към полицията. Въпросът е какви са връзките между отделните министерства и ведомства, които имат задачи при защита при бедствия и как работят тези връзки”, коментира още Андрей Иванов.

За мен в момента липсва такова звено, което да обединява, особено в частта, когато трябва да се извършват превантивните дейности. Преди години имаше постоянна комисия за защита при бедствия и аварии към Министерски съвет, тя беше унаследена от междуведомствената комисия, но основната задача на новата комисия е да плаща щетите след бедствия, допълни той.

Все пак той призна, че при сливането на структурите на Гражданска защита с тези на пожарната голяма част от специалистите по защита на населението били освободени и се е получил един вакуум тъкмо от такива експерти. На въпрос все пак вижда ли нуждата от структура, където да се знае по всяко време какво се случва навсякъде, той коментира, че в цяла Европа „тази структура се нарича Гражданска защита, в България - независимо, че масово се използва в момента думата „Гражданска защита”, в нормативната база няма такова животно”.

Анализ на закона и действието му, като се довърши системата за ранно оповестяване на населението

Андрей Иванов се надява следващото правителство и парламент в България да направят пълен анализ на състоянието на системата на защита в страната и на законодателството, и на базата на този анализ да се направят промени, както и да се довърши изграждането на системата за ранно оповестяване на населението. „Освен в 10-те града, в които е въведена, в последните пет години всичко е спряно. На останалите места се ползват сирените от 50-60-те години на миналия век”, допълни той.

Според него сирените вършат работа, но без възможност за звуков сигнал няма как да се съобщи на хората причината за сирените и може да стане по-голяма паника.

Бившият шеф на Гражданска защита смята още, че чрез публично-частно партньорство трябва да се привлече и бизнеса особено към превантивните дейности срещу бедствията. По думите му трябва да се доразвие и доброволчеството в България, като желаещите да бъдат обучени и оборудвани. 

Престъпно е там, където е имало наводнение, да се допуска ново бедствие

Като един от авторите на действащия закон Андрей Иванов подчерта, че децентрализираната система за реакция при бедствия и аварии е по-добра от централизираната, защото местните власти и структури могат да реагират по-бързо вместо да чакат „някой отгоре да поеме на ръчно управление операцията”. Това според него ще стимулира и кметовете да бъдат по-активни в превенцията - да ремонтират канали и диги, което е скъпа дейност.

„За съжаление точно такова впечатление се създава у хората, че не се извършват необходимите дейности. Дъждове е имало и ще има, последните години обаче като че по-големи количества дъжд за кратко време се изсипват върху дадена  територии в страната. А след като не са направени корекции на коритата на реките, диги – за каквото и да си говорим имайте предвид, че става дума за много пари. Това е скъпа дейност - за всички ни е ясно, че това не може да стане за година-две, но ако това се беше вършило през последните 15-20 години досега голяма част от тези инженерни съоръжения щяха да бъдат построени”, коментира още той.

Признавайки че кметовете нямат достатъчно средства, бившият шеф на ГЗ все пак посочи, че на много места местните власти предпочитат да асфалтират улица, вместо да укрепят или построят дига, която да пази населеното място.

Там където е ставало наводнение, да се допусне отново аналогично бедствие, за мен това е престъпно, каза още Андрей Иванов.