При избори сега ГЕРБ биха спечелили 36% от гласовете на българските гражданите, „БСП - лява България” - 22%, а ДПС - 15%. Това сочат данните от национално представително изследване на Центъра за анализи и маркетинг на Юлий Павлов.
Място в 43-тото Народното събрание ще намерят още Реформаторския блок с 6%, а с най-големи шансове са още Патриотичния фронт между НФСБ и ВМРО (4,8%) и коалицията около „България без цензура” с (4,1%), сочат данните от изследването, проведено между 5-10 септември измежду 1021 пълнолетни граждани. Изследването е самофинансирано от агенцията и няма външен поръчител.
От Центъра за анализи и маркетинг дават три възможни сценарии за броя на партиите в следващия парламент - с шест, пет и четири партии. При шест партии ГЕРБ би разполагал с 98 депутати, БСП с 60, ДПС с 41, Реформаторския блок - 6, Патриотичен фронт - 13 и „България без цензура” - 12. При сценарий с пет партии ГЕРБ би имал 103 народни представители, БСП - 63, ДПС - 43, Реформаторския блок - 17, Патриотичен фронт - 14. Ако в парламента се окажат само четири партии ГЕРБ би имал 109 депутати, БСП - 67, ДПС - 46 и Реформаторския блок - 18.
По отношение на възможността в 43-тото НС да влязат повече от шест партии Юлий Павлов бе скептичен, но все пак отчете, че не бива да се изключва напълно възможността там да се окажат „Атака” или АБВ, които разполагат съответно с 3,4% и 3,2% към момента. Провалът на конгреса за избор на председател на Реформаторският блок пък е спасил коалицията от сериозни щети, посочи Павлов.
Центърът за анализи и маркетинг измерва и доверието в главния прокурор Сотир Цацаров, гуверньора на БНБ Иван Искров и служебния премиер Георги Близнашки.
73,5% нямат доверие в Иван Искров, а само 4,1% посочват, че по-скоро вярват на гуверньора на Централната банка. 68,2% от анкетираните нямат доверие и в самата БНБ.
С 68,9% неодобрение е главният прокурор Сотир Цацаров, който се радва на 15,8% доверие. Едва 17,3% „по-скоро имат доверие” в Георги Близнашки, а 67% „по-скоро не вярват” на служебния премиер. За сравнение Павлов даде бившият премиер Пламен Орешарски, който има 15,5% неодобрение и 73,6% одобрение.
„Дори Марин Райков имаше по-голямо доверие и традицията е такава, че служебното правителството има повече доверие. Този път това не се случва", отчете Павлов.
Центърът отчита и намаляване на тенденцията за използване на преференциален вот спрямо европейските избори, когато около 50% от избирателите са отговори, че ще гласуват преференциално. "По-скоро да" днес отговорят 28,6%, а 25,1% по-скоро няма за попълнят кръгчето на 5 октомври, посочи Павлов.
От изследването става ясно, че думата „коалиция” не е напълно девалвирана, каквито твърдения има, коментира той. 31,2% считат, че е най-добре следващото правителство да бъде еднопартийно, но 20,3% предпочитат да бъде създаден коалиционен кабинет между 2 партии, а 19,9% са „за” кабинет от три или повече партии. На практика на 40% предпочитат коалицията като форма на управление, анализира Павлов.
Към момента твърдо решили да гласуват са около 40% от избирателите, а през юли те са били 45%, което е сериозен спад извън статистическата грешка, посочи Павлов. Според Центърa за анализи и маркетинг на около 55% от реалните избиратели ще гласуват на 5 октомври или около 3,3 млн. души. Почти сигурно е, че активността ще бъде под 50% по списък, което не се е случвало отдавна, посочи Павлов.
