Разкопките на епископската базилика на Одесос тънат в бурени и боклуци (СНИМКИ)
Разкопките на епископската базилика на Одесос тънат в бурени и боклуци (СНИМКИ) / Dariknews.bg
Разкопките на епископската базилика на Одесос тънат в бурени и боклуци (СНИМКИ)
74831
Разкопките на епископската базилика на Одесос тънат в бурени и боклуци (СНИМКИ)
  • Разкопките на епископската базилика на Одесос тънат в бурени и боклуци (СНИМКИ)

Едно от малко познатите места за гостите и жителите на Варна са разкопките на епископската базилика на Одесос. През късната античност Варна е имала собствена автокефална църква, а останките от главната й базилика лежат в бурени между кооперации в Гръцката махала. Комплексът от три базилики се намира в близост до днешната Арменска църква - открит е на улиците „Хан Крум” и „Александър Батенберг”.

Базиликите са строени последователно една над друга през периода IV-VI в. Археологическите проучвания на този важен раннохристиянски център продължават над 30 години. Част от екипа, който е правил разкопките на това важно за Варна място, е Александър Минчев от Варненския археологически музей.

Той коментира пред Дарик, че най-ранната базилика е построена в началото на V в. и е била със силно скъсени пропорции - по-широка отколкото дълга и с една абсида. Просъществува само няколко десетилетия, вероятно  разрушена от земетресение. Притежавала е богата вътрешна украса от подови и стенни мозайки, стенописи и вътрешна архитектура от разноцветен мрамор. Богатството на украсата й подсказва, че това може би е била епископската църква на Одесос.

На нейно място по-късно се построява базилика, която става епископска. Построена е в първата половина на V в. и е просъществувала 50-60 години. Тя е по-голяма, трикорабна, с два притвора. Изобразените върху мозайките й символи на ранното християнство са незабравими - пауни, цветя и птици. След няколко десетилетия върху руините й е построена нова базилика, като колонадата от втория период е заместена от масивни стени, построени с квадри от градската защитна стена на Варна. Тя е била със същия план като на втората базилика, но с мраморен под и вероятно е разрушена при превземането на града от славяните в 614 г. Базиликата е най-просторната в региона на Варна, като размерите й са 40 на 16 м.

Мозайките й са изпълнени с разноцветни мраморни, глинени и стъклени кубчета. Те са два вида с геометрични мотиви и с фигурални пана, представляващи различни християнски символи. По време на разкопките освен мозайките са открити и крипта, под която има реликварий с капаче, изработен от цял къс алабастър, в който са се съдържали части от костици на неизвестна млада светица. Намерени са и медни монети от IV и V в., като най-късната е от 455 г. и е на Петроний Максикус. Тези мозайки и находки, открити на ул. „Хан Крум”, показват, че за два века това място е било най-важният християнски център на Одесос.

Разкопките на парцела между ул. „Хан Крум” и ул. „Александър Батенберг” са направени преди години. В близост се намират няколко кооперации. Днес достъпът до това важно за историята на Варна място е ограничен с огради, а преминаването става по мост. Табела обозначава, че преминаването е опасно. Останките от базиликата и християнския център са трудно забележими от порасналите бурени, храсти и изхвърлени боклуци.

През последните месеци бяха реставрирани малките и големите Римски терми на Варна, които се намират в непосредствена близост до разкопките на базиликата. Термите бяха осветени и почистени от бурените. На малките терми беше поставена информационна шатра, както и табели, които да обозначават значението на това място за античния Одесос. Разкопките на базиликата обаче продължават да са трудно забележими дори за хората, които знаят, че на това място има останки от древния град.