Йълдъз Ибрахимова: „Една песен трябва да се поеме дълбоко в душата, все едно е разказ
Йълдъз Ибрахимова: „Една песен трябва да се поеме дълбоко в душата, все едно е разказ / politika.bg

„Една песен трябва да се научи много добре и да се поеме толкова дълбоко в душата, все едно е разказ и този разказ е твой разказ. Тогава и публиката усеща, че наистина е така.“  – казва певицата.

Интервюто на gabrovo.bg с Йълдъз Ибрахимова е направено преди концерта й в Габрово, който се състоя на 14 септември.

- Тук сте от вчера. Как прекарахте времето си в Габрово?

- В репетиции. Нямаше време за нищо друго. Но вечерта бях на един хубав концерт. Бях много приятно изненадана от тези млади хора – вокален ансамбъл „Спектрум“.  А една от вокалистките миналата година беше моя ученичка в Созопол, в лятната музикална академия. Радвам се на групата, която са направили и се надявам да имат шанс и успехът, който заслужават.

- Какво да очаква публиката от концерта довечера?

- Много позната музика и много непозната музика. Първата част са известни песни на Джордж Гершуин, а второто произведение е доста непознато, макар че съм го изпълнявала няколко пъти в България.  „Контра ария“, която е едно модерно произведение. Оригиналът е ария на Джон Кейдж, написан само за глас и няма никакви ноти.  Представлява цветна графика, която е в десет цвята и на пет езика. Румен Бальозов, който е композитор и виолончелист в Националното радио, направи специално за мен една творба, която е и авторска, по арията на Джон Кейдж. Инструменталистите свирят по ноти, а аз пея по цветна графика.

- Какво очаквате вие от публиката?

- Хората се радват, когато чуят познати мелодии. Но очаквам и може би учудване. Ще си задават въпроса „Какво е това?“ за Джон Кейдж. Ще използвам различни ефекти - детски играчки, които издават звуци и… няма да разкривам повече.

- След Габрово накъде?

- Връщам се в Анкара, където другата седмица имам приемни изпити за кандидат-студенти. Преподавам в два университета. След това през октомври ще е доста натоварено, защото ще имам концерти с Разградския симфоничен оркестър. Като солисти участват и Иво Папазов, Нешко Нешев. Концерти имам с моята група в Анкара и Истанбул. И предстои една филмова премиера на един документален филм, който направиха за мен. Нямаме точна дата, защото съм много натоварена, но се надявам да се осъществи до края на годината.

- На какво учите вашите ученици. Формулата на успеха може ли да бъде преподадена?

- Трудно е да се изведе тя. На първо място да бъдат сериозни и дисциплинирани в процеса на работата, защото музиката не търпи големи пролуки на бездействие. Веднага си личи. Да търсят качеството в слушането на музика, изпълнението й, обучението.

- Има ли човек по време на репетиции, на когото разчитате и в когото се вслушвате, за да оцени вашата музика?

- Нямам специално човек, който да ме гледа, но ето сега с Габровския камерен оркестър и диригента Иван Стоянов – то е ясно, кога се е получило или не се е получило. Повтаря се докато стане. Аз съм за това да се правят повече репетиции, за да улегне всичко и човек да почувства музиката като своя. Казвам на своите студенти – една песен трябва да се научи много добре и да се поеме толкова дълбоко в душата, все едно е разказ и този разказ е твой разказ. Тогава и публиката усеща, че наистина е така.

- Има ли притеснение преди концерт?

- Притеснение не, но винаги има едно позитивно вълнение, което кара тази енергия да се събере, за да се излее на сцената.