Откъде идва името на бенгалския огън?
Отговора на днешната Питанка можете да слушате ТУК
На пръв поглед този въпрос не е много труден. Идва от името на индийската провинция Бенгал, днес географски район, разпределен поравно между индийския щат Западен Бенгал и държавата Бангладеш. Намира се на върха на Бенгалския залив. Има си собствен бенгалски език. Чували сте за бенгалските тигри и разбира се, за бенгалския огън. Обаче толкова ли са били запалени бенгалците по пиротехниката, че да дадат име на прочутия фойерверк? Не е там работата.
В началото сме длъжни да уточним, че пиротехническите забавления са азиатско творение и по точно китайско. Най-ранните данни за тях са от VІІ век. Горе-долу, когато се е създавала българската държава, по същото време, в Китай вече са имали фойерверки и са отбелязвали всеки по-сериозен празник с тях. Китайското познание в тази област се разпространило най-напред в арабския свят, поради простата причина, че пътят към онези земи бил трудно достъпен за европейците и никой не би се юрнал да ходи натам просто така. Ето как през XVІІІ век в арабския свят вече имало пиротехника, а в Европа все още не. Вие ще кажете, ами римските свещи? Не, на тях само името им е такова, а и не визират древен Рим, колкото и да ви е странно, а доста по-късния град. Но това е друга тема.
Европейският интерес към пиротехниката датира от късния XVІІ век. Появява се заедно с шиноазари, което преведено директно е китайщината. Изведнъж Изтокът става модна тенденция. Хората, най-вече богаташите и благородниците, започват да носят домашни дрехи с китайска кройка, чадърчета, строят вили подобни на пагоди, ценят китайския порцелан и разбира се, пиротехниката. През 1758 година един френски йезуит, живеещ в Китай, Пиер Никола Инкарвил писал писмо да френската академия на науките, в което издал формулата за фойерверките. И така европейците започнали да гърмят. Но да си дойдем на бенгалския огън. Основната съставка в него е калиев нитрат. В модерния бенгалски огън, такъв, какъвто го знаете, има и медни примеси, за да се получават искрите.
Но в истинския бенгалски огън едно време имало основно калиев нитрат, който горял със синкав пламък и затова се наричал огън, а не бенгалски искри. Използвал се не толкова за празнуване, колкото за сигнализация, понеже пламъкът бил интензивен, отчетлив и син. Бенгалски, защото основният снабдител на Европа с калиев нитрат бил Бенгал. А Европа имала нужда от калиев нитрат за много неща, не само за да празнува Нова година. Използвал се като съставка за барута, за стъкларската промишленост, за текстилната. Изобщо ценна стока и сравнително евтина. Транспортирали го като баласт в огромни количества, затова Бенгал станал синоним на калиевия нитрат.
Оттам и бенгалски огън, който пак казваме, в началото си горял непрекъснато, но после европейските химици започнали да експериментират, добавяли разни съставки, за да завърши накрая бенгалският огън дългия си път от далечна Индия до вашия хол, където на метална клечица очаква да свърши словото на президента, за да заискри в чест на Новата година.
Още интересни въпроси, както и техните отговори можете да намерите тук
