Факти от календара: 28 август
Факти от календара: 28 август / снимка: Guliver/Getty Images

1789 г. английският астроном Уилям Хершел открива Енцелад - естествен спътник на Сатурн. Спътникът е изследван от апарата Касини-Хюйгенс през 2004 г. и 2005 г.

Енцелад е наречен на името на един от гигантите от древногръцката митология Енцелад, затрупан от Зевс с вулкана Етна. Името, както и имената на всичките тогава познати спътници (общо седем), са предложени от сина на Хершел - Джон, в публикация, излязла през 1847 г. „Резултати от астрономическите наблюдения, направени на нос Добра Надежда”.

През март 2005 г. НАСА разкри, че магнитометърът на апарата Касини е регистрирал отклонения в магнитното поле на Енцелад, които могат да бъдат обяснени единствено с наличието на атмосфера, вероятно състояща се от йонизирана водна пара.

Въпреки че атмосферата на Енцелад е много по-плътна от тези на останалите спътници изградени предимно от лед, нейното налягане е около 1012 пъти по-ниско от земното.

Повърхността на Енцелад се състои от райони покрити с кратери, сравнително гладки равнини и линейни разломи и хребети. За част от повърхността се смята, че е на по-малко от 100 млн. години. Вулканичната и гейзерна активност на Енцелад вероятно е източник на материала образуващ тънкия пръстен на Сатурн.

1859 г. в Пенсилвания (САЩ) е открит първият нефтен кладенец в света. В околностите на град Тайтъсвил нефтената сонда на Едуин Лорентайн Дрейк достига за първи път нефт в САЩ и започва източването му с обикновена помпа за вода.

Кой е финансирал начинанието на влаковия кондуктор Едуин Дрейк тъне в мистерия. Според една от версиите Дрейк се запознава случайно с Джордж Бисел и Джонатан Ивлет, основали нефтената компания „Сенека Ойл” с цел да използват нефт като гориво за лампи, вместо употребяваната дотогава китова мас. Според друга история обаче Дрейк се запознал с банковия директор Джеймс Таунзънд, който му разказал за идеите на съдружниците в „Пенсилвания Рок Ойл Къмпани”. И после Таунзънд предлага именно Дрейк за ръководител на предприятието. Той без колебание приема и получава в замяна на услугите си пакет акции.

Дрейк решава да търси нефт не на повърхността, а да се възползва от опита на добиващите сол, които пробивали сонди. Още с пристигането си той се заема да набави необходимите съоръжения и да потърси подходящ за сондаж терен. Спира се на нива край дъскорезницата, собственост на местната пивоварна.

Всички в околността се присмиват на Дрейк и го мислят за смахнат, защото, според тях, нефтът е страничен продукт при каменните въглища. Изпълнен с оптимизъм, той обаче успява дори да открие квалифицирани сондьори.

Според всичките версии парите свършват, инвеститорите изпращат писмо на Дрейк да приключва с експеримента и да се връща. Преди да прочете писмото обаче щастието му се усмихва. На 28 август 1859 г. на дълбочина 69,5 фута (21 м) е достигнат нефт. Започват да го източват с помощта на обикновена водна помпа.

Дрейк създава собствена нефтена компания. За събиране на мазната „черна течност” са изкупени от околността всички празни барели от уиски с вместимост 159 л. Затова и днес това е стандартна мярка в света за единица обем нефт.

Отначало Дрейк добива по 25 барела дневно (почти 4 куб.м). След настъпили борсови спекулации към 1863 г. обаче губи всичките си пари.

В същото време в резултат на прилагане на способа на Дрейк производството на нефт в САЩ расте главоломно. Цената на петрола пада от 10 долара през януари 1861 г. до 50 цента през юни, и до нищожните 10 цента в края на годината. Тъй като печалба няма, нефтотърсачите се разотиват също тъй бързо, както и са дошли. Мнозина дребни предприемачи тогава решават, че в петролната индустрия няма как да се осигури стабилна печалба и се изтеглят.

1883 г. американецът Джон Дж. Монтгомъри успява да извърши полет с планер, който може да се управлява.

Предисторията на първите самолети започва в далечната 1853 г., когато англичанинът Джордж Кайли прави своя първия полет с планер. Малко след него Жан-Мари льо Бри задвижва планерът, чрез теглен с кон в участък на самия бряг.

Джон Дж. Монтгомъри е първият пилот на планер, а след него е и германецът Ото Лилиентал. По-късно братя Райт черпят информация за управлението на планерите от записките на германеца Ото.

1908 г. САЩ въвеждат на въоръжение дирижабли.

1937 г. японецът Киичиро Тойода учредява в град Коромо, префектура Аичи, автомобилната компания „Тойота Джидоша Кабушикикайша”.

Коромо бил голям център на производството на коприна и преди основаването на автомобилната компания, семейство Тойода се е занимавало с производството на автоматични тъкачни станове за текстилната индустрия. Сакичи Тойода, бащата на Киичиро, се смята за изобретателя на първия автоматичен тъкачен стан в света, който патентова и продава на британска компания през 1929 г.

Към края на 30-те години текстилната индустрия започва да запада и Киичиро Тойода се захваща с разработването на бензинови двигатели и създава отдела за автомобили в компанията на баща си „Автоматични тъкачни станове на Тойода”.

Първият автомобил „Тoyoda Model AA Sedan” е произведен през 1936 г. Логото на компанията е стилизирана тъкачна совалка и е свързано с това, че в началото компанията е произвеждала тъкачни станове.

Компанията се разраства бързо и става символ на успеха. След края на Втората Световна Война „Тойота Мотор Корпорейшън” се залавя здраво за работа. Първият следвоенен износ е осъществен през октомври 1947 г., ВМ камиони за Окинава и SA автомобили за Египет.

През 1969 г. „Тойота” празнува едномилионната си кола за експорт, а през 1979 г. дестемилионната си кола за експорт (която се пада да бъде СеликаСупра 1-ва генерация). През 1986 г. се произвежда и педесетмилионният автомобил „Тойота” (в случая се пада да бъде модел Краун).

1963 г. Мартин Лутър Кинг произнася прочутата си реч „Имам една мечта”. В 17-минутна си реч Кинг призовава към световен мир и зачитане на правата на хората от всички раси, религии и държави.

Баптисткият пастор и водач на движението за граждански права се обръща към милиони черни американци от стъпалата пред мемориала на Ейбрахам Линкълн. Повече от 250 000 души участват в похода на протеста до Вашингтон, наречен „Марш за работни места и свобода” - демонстрация на мирно гражданското несъгласие. Шествието спира пред мемориала на Линкълн, където Мартин Лутър Кинг изповядва визията си за свобода и справедливост на хората от всички раси и религии.

През 1964 г. Мартин Лутър Кинг става най-младият лауреат на Нобелова награда за мир за неговите усилия за премахване на сегрегацията и расовата дискриминация чрез гражданско неподчинение и други ненасилствени средства. В последните години от живота си той насочва усилията си към борбата с бедността и прекратяването на Виетнамската война.

Кинг е убит на 4 април 1968 г. Посмъртно е награден с Президентския медал на свободата (1977) и със Златния медал на Конгреса (2004).

1982 г. в Сан Франсиско се провеждат се първите Гей Олимпийски игри.
Игрите са открити от американската лесбийка Рита Браун.

В речта си тя казва: „Това е празник на Свободата на личността, а не на хомосексуализма. Нито едно правителство няма право да казва на гражданите си кога и кого да обичат!”.

1990 г. Ирак обявява окупирания Кувейт за 19-а иракска провинция, носеща името на Саддам Хюсеин, а столицата е прекръстена на Кадима.

Иракските управляващи, независимо от своята политическа ориентация, под една или друга форма, постоянно са предявявали претенции към Кувейт, никога не са признавали неговия суверенитет и повечето от тях твърдяха, че той е изкуствено създадено творение на империалистическите сили. Това се е мотивирало от факта, че по времето на Османската империя емирството е било в състава на Басорския вилает, станал през 1920 г. съставна част на образуваната тогава от англичаните иракска държава.

Кувейтците пък твърдят, че от момента на възникването на кувейтската държава през 18 в., оглавявана от представител на и сега управляващото в емирството семейство Ас Сабах, тя е заемала собствена територия по северозападното крайбрежие на Персийския залив и е оставала самостоятелна, независимо от каквито и да било исторически промени, като тази държава не е била зависима от Турция.

Идеята, че кувейтската територия исторически е била част от Ирак, възниква в управляващите кръгове на Багдад още през 30-те години на 20 в. Тя обаче не е била изразявана много гръмко и настоятелно. Това в голяма степен е било свързано с това, че Кувейт през тези години се е намирал под британски протекторат.

Когато на 23 януари 1899 г. британското правителство пристъпва към подписването на споразумението за протекторат над Кувейт, то се договаря със суверенна държава, исторически независима от Османската империя. В документа се казва, че шейхът Мубарак по своя воля и усмотрение поема задължението по време на своето и при неговите наследници управление да не поверява, преотстъпва, залага или предоставя части от земите си без одобрение от британска страна.

Подписаната договореност ясно показва, че Кувейт има напълно независим статут. Багдадските управляващи сами са били силно зависими от Лондон, не желаейки изостряне на отношенията с „по-големия брат”. През февруари 1958 г., след създаването на Хашемитската федерация от Ирак и Йордания, тогавашният фактически владетел на Ирак Нури Саид изказва идеята за присъединяването към нея на Кувейт, но получава решителен отказ от главата на емирството шейх Абдала.

Първият опит за насилствено присъединяване на Кувейт към Ирак е предприет през лятото на 1961 г., когато емирството става независима държава (19 юни 1961 г.). Ръководителят на републиканския режим генерал Абдел Керим Касем отказва да признае независимостта на Кувейт, заявявайки, че емирството представлява част от Ирак. Към кувейтската граница са насочени войски, но опитите на Касем да овладее Кувейт завършват с провал. Шейх Абдала се обръща за помощ към Великобритания, която оперативно изпраща в Кувейт свой военен контингент. Действията на Багдад не получават подкрепа и в арабския свят.

Ирак фактически се оказва в изолация. По решение на Лигата на арабските държави, подразделения от своите армии изпращат Саудитска Арабия, Египет, Йордания и Судан. След тяхното пристигане, британските войски се евакуират от страната.

След свалянето на генерал Касем през февруари 1963 г. и идването на власт в Багдад на първия бааски режим, започват преговори между Ирак и Кувейт за установяване на нормални двустранни отношения. В резултат на това, на 4 октомври 1963 г. Ирак признава независимостта на Кувейт. Бива сключено и споразумение за предоставянето от Кувейт за Ирак на заем в размер на 35 млн. британски лири за срок от 25 години.

Апогей на претенциите на Багдад към независимостта на Кувейт става завземането на емирството от иракските войски на 2 август 1990 г. и последвалото негово обявяване на „19-а провинция на Ирак”. Предприетата от Саддам Хюсеин авантюра завършва с пълен крах. Иракската армия претърпява съкрушително поражение от силите на широката международна коалиция, начело със САЩ, и бива принудена да напусне кувейтската територия. Багдад бива принуден да приеме съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН, в това число в частта, касаеща признаването на независимостта и суверенитета на Кувейт.

1996 г. е финализиран разводът между Даяна, принцеса на Уелс, и британският престолонаследник принц Чарлз.

Даяна среща за пръв път принц Чарлз през 1977 г., докато е още 16-годишна - тогава той излиза със сестра й лейди Сара Спенсър. Едва през лятото на 1980 г. Даяна за първи път събужда интереса на Чарлз като потенциална годеница. Това става по време на един уикенд в провинцията, когато тя го наблюдава как играе поло. След това той я кани на друг уикенд на кралската яхта „Британия” и в кралската резиденция Балморал, Шотландия, където я представя на родителите си и тя получава тяхното одобрение.

Двойката продължава да се среща в Лондон и на 6 февруари 1981 г. Чарлз прави официално предложение за женитба, което Даяна приема. Годежът им е обявен официално на 24 февруари, когато престолонаследникът подарява на принцесата пръстен с 14 диаманта и сапфир. Сватбената церемония е в катедралата „Свети Павел”.

Но още преди да са изминали 10 години, бракът между Даяна и Чарлз започва да се разпада. Принцът и принцесата говорят пред медиите чрез свои приятели, обвинявайки се един друг.

Принцът и принцесата на Уелс се разделят на 9 декември 1992 г. На 3 декември 1993 г. Даяна оповестява оттеглянето си от обществения живот. Чарлз подновява старата си предбрачна връзка с Камила Паркър-Боулс.

През 1995 г. в интервю за популярната телевизионна програма „Панорама” Даяна потвърждава, че има връзка с инструктора си по езда Джеймс Хюит. Година по-рано Чарлз вече е потвърдил своята извънбрачна връзка. След това интервюто на Даяна кралица Елизабет II моли двойката за „ранен развод”. На 20 декември 1995 г. Бъкингамският дворец публично съобщава, че кралицата е изпратила писма до Чарлз и Даяна, съветвайки ги да се разведат. С подкрепата на министър-председателя и на висшите съветници това решение е взето след седмици обсъждане. Принц Чарлз се съгласява веднаг, а Даяна оповестява своето съгласие чак през февруари 1996 г.

След развода Даяна публично се среща с уважавания сърдечен хирург от Пакистан Хаснат Кан. Двамата излизат заедно почти две години при пълна дискретност, преди да прекратят връзката поради културни различия. Скоро след това Даяна започва връзка с египтянина Доди Ал-Файед.

Даяна остава официално член на кралското семейство, тъй като е майка на втория и третия по линия престолонаследник - Уилям и Хари. Запазва до смъртта си жилището в двореца Кенсингтън, дори напълно го преобзавежда. Получава споразумение за значителната сума от около 17 млн. британски лири, но специална клауза в него й забранява да обсъжда детайлите.

След развода си Даяна работи за Червения кръст и участва в кампании за премахването на противопехотните мини по света. Работата й е по-скоро на хуманитарно, отколкото на политическо ниво. Тя се отдава на своите интереси в областта на филантропията, музиката, модата и пътуванията, въпреки че все още й трябва разрешение от кралското семейство, за да заведе децата си на почивка или да представлява Обединеното кралство в чужбина.

2006 г. започва едноседмичния културен ежегоден фестивал Burning Man („Горящ човек”). Фестивалът с международно участие се провежда от 1986 г. в САЩ. Негови създатели са Лари Харви и Джери Джеймс, които за първи път го организирали с приятели на плажа Бейкър Бийч в Сан Франциско.

Днес фестивалът Burning Man e изцяло разположен в пустинята Блек Рок. Блек Рок Сити е временният град, който се създава заедно с фестивала, в който отсядат участниците. Той е с формата на полукръг.

В проявата са включени всевъзможни видове изкуство: от огромни постройки до малки предмети, показвани сред пустинята. По подобие на самата скулптура, символизираща фестивала, част от изложените творби се изгарят, докато други се даряват или запазват за други изложения или следващите издания на Burning Man.

Любопитен факт е, че фестивалът има правило, че всичко, което са донесли участниците, трябва да си го вземат и върнат с тях обратно, тъй като той е направен изцяло от доброволци и няма специализирана служба, която да чисти след тях, а задачата се стоварва на група доброволци в края на фестивала.