Проблемът със заплахата от увеличаване на самотно живеещите хора у нас е голям и има две измерения. Едното засяга по-елитните части на обществото, образованите слоеве и тези, които се чувстват по-модерни, понеже в момента е модерно всичко, институционализирано по стария начин, да се отхвърля, включително бракът.
Затова 8-10% от младежките семейни двойки докъм 35 г. живеят по 3-5-10 години заедно и не сключват брак. Културната норма е - правим пълноценно семейство, но не е нужно да се институционализира, да сключваме светски брак, казва социологът Михаил Мирчев, цитиран от „24 часа".
Това си е семейство, легитимирано пред едната рода, втората рода, приятелите, колегите. Големият проблем обаче възниква с раждането на деца. Тази инерция на безбрачието в много голяма част от случаите води до това да се отлага бременността.
Живее момиче с един мъж 3-5 години, но не мислят за дете и оттам вече удобството на семейния живот става една бариера да не може дори да се роди дете. А жената става, да речем, на 35 г...
Следващият проблем - като се роди детето, бащата го признава, поема си отговорностите, но възниква големият въпрос с унаследяването. Младите, докато са млади, не мислят сериозно за това, но като напредне възрастта, големият проблем става семейното имущество. Идва критична ситуация - раздяла на двамата, неофициален развод на неофициалното семейство. И когато напредне възрастта, как се разпределя имуществото към децата?
Особено ако мъжът е имал първо, второ, трето семейство, проблемът с наследяването на имотите, парите, фирмите става сериозен.
Жените са в особено голям риск - при раздяла жената в масовия случай остава с децата, бита, цялата натовареност. Мъжът е бил грижовен, да речем, 10-15 г., но след това неговият принос отслабва и цялата тежест остава върху жената. А когато тя мине 40-те години, става още по-рисково.
Проблемът, макар и прикрит, не е по-малко остър и при мъжете. Те по-малко си признават, че им тежи да живеят сами, но то от психологическа гледна точка е много тежко бреме и за тях, особено когато възрастта нарасне, появят се болести, няма я близката жена да се грижи за теб...
Другото измерение на безбрачността е при циганите. Там има традиционна норма да не сключват брак, тъй като там семейно-родовите отношения се уреждат с техните си общностни норми. След 1990 г. те допълнително се възползваха от това и сега огромната част от семействата при циганите не са брачни.
Не са институционализирани отношенията мъж - жена и съответно отношенията родители - деца. Жени, макар че си имат мъже и живеят в едно домакинство, имат формален статут на самотни майки, което им дава допълнителни възможности да вземат помощи. Това е икономически интерес на безбрачието в тези общности.
