Посредникът се защити пред ВАС със солидни аргументи
Наскоро Комисията за финансов надзор предприе ход, който целеше да укрепи имиджа й на защитник на българските инвеститори.
Регулаторите отнеха лиценза на Глобал Маркетс ООД, като реагираха на враждебна медийна атака срещу инвестиционния посредник, предприета предимно във виртуалното пространство.
Дали обаче КФН се вслуша в четвъртата власт, изпълнявайки ролята си на стожер на пазара на небанкови финансови услуги у нас, или действията й се диктуваха от по-дълбоки и не чак толкова чисти мотиви?
Първо, да си зададем очевидния въпрос - дали санкциите, наложени върху посредника, са в интерес на клиентите му?
Не случайно
Глобал Маркетс ООД не се страхува да се изправи лице в лице с обществената оценка.
Той доказа убедително, че стратегията му, насочена към клиента, носи своите плодове.
Преди броени дни основната му фейсбук страница Global Markets Analysis вече събра рекордните 11 875 „харесвания" в социалната мрежа, Global Markets Club държи 12 821, а Global Markets - впечатляващите 53,282.
Сравнено с резултатите на конкуренцията, неимоверната популярност на Глобал Маркетс изпъква още по-ярко. Сред най-уважаваните играчи на българската сцена на небанкови финансови услуги, Елана Трейдинг печелят 1781 „харесвания", Булброкерс - 2978, Бенчмарк Файнанс - 1527, Карол - 8598.
Изостават и политическите организиции - Българска социалистическа партия напрмер се „хвали" със 77 "likes", феновете на ГЕРБ и Атака са с по около 40 хиляди, а „България без цензура" - с около 50 хиляди.
На този фон трудно може да се твърди, че решението на КФН е вследствие от дълбоката му загруженост за родните инвеститори. Всъщност,
Глобал Маркетс ООД оспорват решението на регулаторите пред Върховния административен съд,
изтъквайки повече от убедителни аргументи.
Първият въпрос, който биха задали скептиците е - дали прегрешенията на посредника принуждават регулатора да предприеме крайната мярка? Отговорът е категоричен - не.
Според юристи, предприетата санкция далеч надвишава допустимото, тъй като става дума за обичайни пропуски, които са типични и за всички други участници на родния пазар на небанкови финансови услуги. Нещо повече - някои от в момента действащите инвестиционни посредници имат десетки пъти повече влезли в сила наказателни постановления при условия за системност.
Отдавна сред финансовите професионалисти у нас се чуват промълвените с тревога оплаквания, че регулаторът фаворитизира определени участници на пазара за сметка на други. Тези съмнения отново изпъкнаха на преден план след необяснимите действия в случая с Глобал Маркетс ООД.
Демонстрацията на загриженост за българските инвеститори от страна на КФН буди допълнителни съмнения, като се вземе предвид, че
ведомството грубо е нарушило някои категорични постановления на административно процесуалния кодекс.
Нормативният документ гласи, че „административен акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото". В АПК се казва още, че когато се засягат права или се създават задължения на граждани или фирми, „се прилагат тези мерки, които по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона."
Наистина, странна е прибързаността на регулатора да демонстрира безкомпромисна твърдост, като се има предвид, че цели три месеца преди да бъде гласувано решението, Глобал Маркетс ООД сами решиха да се откажат от лиценза си - крачка, която бе широко оповестена от специализираните медии.
Защо след като вече е стартирала процедура, която ще доведе до прехвърляне на клиентските сметки на Глобал Маркетс ООД към други инвестиционни посредници, регулаторът е счел за нужно да вкара в действие бюрократичната си машина, за да издаде постановление, което... води до същата цел?
Най-меко казано, става дума за разхищение на експертни умения и ресурси.
Налага се подозрението, че Комисията за финансов надзор е разтревожена не толкова за българските инвеститори, колкото за своя имидж, който пострада напоследък след предприетите чистки във ведомството, слуховете за вътрешна война, корупционни практики и търговия с конфиденциална информация.
И докато КФН отчита дейност, нарушавайки редица свои процедури, институцията далеч не е толкова ефективна, когато става дума да се погрижи за развитието и безпроблемното функциониране на поднадзорните си лица.
Преди години молби от Глобал Маркетс ООД за откриване на клонове в Румъния, Словения, Гърция и Унгария така и не бяха уважени, а и други инвестиционни посредници се оплакват от тежки процедури и безсмислени спънки, което допълнително ожесточава промълвяваните тихомълком обвинения срещу регулатора. Разбира се, повечето засегнати инвестиционни посредници не смеят да наддадат открито глас, за да не станат поредната изкупителна жертва, подобно на Глобал Маркетс ООД.
Факт е, че
Глобал Маркетс са играч, чието отсъствие ще се усети болезнено от българските инвеститори.
Според класация на investor.bg от есента на миналата година, Глобал Маркетс са един от трите най-печеливши български посредника с печалба от 744 хил. лв. за 2012 г. при 463 хил. лв. година по-рано, и приходи от 4.216 млн. лв. В същото време, средно за годината секторът отчете загуби от 3.2 млн. лв.
Заслужава си да се спомене и статистиката, че Глобал Маркетс са един от най-разгърнатите географски инвестиционни посредници в Източна Европа. Фирмата успешно се наложи на Стария континент, като успя да преодолее негативния имидж на страната ни. Непредубеденият наблюдател би могъл да си зададе въпроса - ако практиките на инвестиционния посредник бяха нередовни, както той е успял да спечели доверието на изключително скептичните клиенти от страни като Унгария, Гърция, Чехия и Полша? Родината ни може и да е известна с розовото масло и народните си песни, но що се отнася до съвременни и гъвкави финансови инструменти, едва ли можем да се похвалим с особено бляскава репутация.
Вместо да насърчава усилията на родната финансова индустрия да укрепва имиджа на страната ни и да се развива, разкривайки нови работни места и пълнейки хазната с данъчни постъпления, КФН изглежда най-вече заета да защитава собствените си позиции и власт. А дали тази власт се използва в грижа за българските инвеститори, те ще отсъдят сами.
