Президентът, а тези дни - и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, са се втренчили в кандидатурата на Калин Христов - я за служебен финансов министър, я за нов управител на БНБ.
Няма лошо, това е тяхно право и в голяма степен - и отговорност.
Но започва да прави впечатление тяхната "обсебеност" от тази кандидатура. Сякаш няма други специалисти.
Подходът обаче трябва да бъде друг. Далеч от "харесвам го" - "не го харесвам"
С политиката на БНБ по време на отминалата криза имаме сериозен проблем. Тя доведе да силно спадане на доверието в регулатора, а самото недоверие се прехвърли и върху личностите, призвани да взимат решения в трудни момента - гуверньора и членовете на УС.
Ето защо крайно нелогична изглежда издигнатата към момента теза, която казва две неща:
- че трябва да има кардинални промени в управлението на банката, (което си е точно така), но от друга страна
- да поставим начело именно човек, бил в управлението по времето на кризата. (На какво основание?)
Това не би трябвало да е правилният подход.
От политическа гледна точка може да изглежда допустимо, защото "нашето" момче ще оглави банката - какво да търсим друг човек, този си е добър.
Но от гледна точка на обществения интерес, политическият не трябва да се допуска.
Не може да се предлага нов управител на БНБ, пак с неясни политически мотиви - примерно с мотива - той е харесван от президента!
Трябва човекът, който ще смени Искров, когато и да стане това, да защити аргументирано своя визия и своя политика, която ще следва през годините начело на БНБ.
Този кандидат трябва да отговори най-малко на следните въпроси, при това пред обществото, а не в тесен банкерски кръг:
- Иска ли присъединяване към банковия съюз, съответно - и към банковия надзор?
- Ще работи ли за присъединяване към еврозоната, в какви срокове?
- Какво мисли за случая КТБ, какво точно ще направи, за да реши този сложен проблем?
- Трябва ли му извънредно законодателство, подкрепя ли промени в НК?
- Как ще реформира „Банков надзор" така, че да стане по-ефективен?
Чак тогава, когато кандидатът отговори на тези, а може би и на още въпроси, можем да говорим за избор на нов управител.
Защото вече стана безпощадно ясно, че управителят на БНБ може да бръкне директно в джоба на всеки от нас.
И да се върнем на г-н Калин Христов.
По общодостъпни информации в медиите Калин Христов е отстоявал по време на кризата идеята за въвеждането на банкова ваканция. Той е бил против присъединяването на България към банковия съюз и банковия надзор, бил е против присъединяването към еврозоната, защитавал е извънредно законодателство в случая с КТБ и е искал покриване и пълно изплащане на депозитите в КТБ, дори на тези, които надхвърлят законно гарантираните.
До момента той не е отрекъл тези информации.
И все пак, основният довод, за съжаление, се съдържа в думите на г-н Мерджанов от БСП - Калин Христов е част от проблема, не е неговото решение.
