С три иновации зад гърба си, които наистина имат глобално, а не локално значение, Атанас може да се гордее с всичко постигнато. Макар и твърде млад, той сякаш е от онези иноватори с главно “И”, които мислят няколко хода напред и създават неща, които едва след години стават популярни.
Атанас Шарков вярва, че България е добро място за иновациите и че няма причина, която да го накара да напусне страната си, само за да продава по-добре идеите си. Той е от онези млади предприемачи, които всеки ден вдъхновяват всички, които също са избрали да живеят тук. Счита, че зад всяка иновация се крие огромно количество знание. Новият му проект навлиза в неспокойна пазарна ниша - тази на таксиметровите услуги.
До каква степен ще убеди всички да я използват и как вижда развитието на тези услуги - разговор с Атанас Шарков, който е поредният гост в проекта на Дарик и IBM.
Константин Вълков: Думата "иновация" малко се поизтърка, но ти правиш иновации все пак, очевидно с това се занимаваш. Как тогава отговаряш на въпроса „ти какво правиш всъщност"?
Атанас Шарков: Думата наистина се изтърка, аз направих първия си стартъп още докато бях доста млад. Това беше още преди 2000 година. Моята представа за иновациите не се е променила. Смятам, че иновацията е създаване на нови неща за бизнеса и потребителите, но базирани на знания. Основното нещо, за да създадеш една иновация е да натрупаш доста знания. След това на базата на тези знания да се опиташ да подобриш възможностите, които вече съществуват. Винаги се изисква натрупване на едно голямо количество знания. Само се замислете - в днешно време зад всеки продукт, който ние ползваме, има няколкостотин години знание. Ето например един мобилен телефон, един калкулатор или едно дистанционно. На пръв поглед ще кажете - е, това е просто един калкулатор, всеки прави калкулатори. Но количеството знание, което човечеството е натрупало, за да се произвеждат калкулаторите днес, е огромно. Като започнем от това как сме се научили да преработваме нефта, да произвеждаме силикати, чипове и т.н.
Казваш, че си започнал през 2000 година, грубо това са 15 години. Кои са тогава твоите три големи постижения през тези 15 години, с които днес можеш да се похвалиш?
Малко нескромно ще прозвучи. Хората, които са мои приятели, добре знаят за какво става дума, но ако трябва да определя три, ето ги - на първо място е създаването на нещо като Skype, но пет години преди Skype да се роди. Ние успяхме да разработим технология за пренасяне на глас през интернет в една много ранна фаза в глобален мащаб. Признанието за това, че сме направили наистина нещо голямо е фактът, че бяхме една от първите български технологични компании, която беше купена от публична американска компания. Това стана през 2002 година. Вторият интересен проект, който успяхме да реализираме, макар че не получи това признание, беше създаването на национална система за мобилни плащания. БНБ лицензира тази система. За съжаление дойде финансовата криза, а и се оказа, че в България липсва тази иновационна настройка в самите играчи на пазара. Това спря проекта на един етап. Но фактът, че ние стартирахме този проект през 2006 година, а през 2009 година той вече беше активен, не е малък. Едва сега през 2014 година в Европа стартират първите аналози на това. Тази година във Великобритания за първи път се появи нещо подобно. Третото нещо е проектът, с който се занимаваме в момента. От една страна чисто технологично и от друга като продукт, като възможност за потребителя. Досега ние се опитвахме да създаваме неща, които по-скоро отговарят на нуждите на локалния пазар. Този път сме изцяло ориентирани към глобалните пазари. Вече натрупахме знание, опит и възможности, за да имаме самочувствието да бъдем конкуренти и на глобалните играчи.
Не знам какво би се случило, ако първите два продукта бяха създадени в по-голям пазар, в по-развита страна. Възможно би било да се развият по друг начин сигурно. Как оценяваш сегашната стартъп среда в България?
Смятам, че по отношение на бизнес моделите няма ограничение нещата да се случват и в България. Нагласата, че ние сме бедни и технологично неразвити са погрешни нагласи. Винаги съм се борил да обяснявам на хората, че всъщност няма такива зависимости. Факт е, че все пак българският пазар не е толкова мощен, населението е по-малко. Но ние все пак правим технологии, които са глобални, но бизнес моделите са локални. И това е предизвикателството за програмистите - да направят технологията толкова умна, че тя дори сама да се приспособява към изискванията на локалните пазари. Актуалният ни проект, който разработваме - Taxistars - е базиран на това. Такситата винаги са били локален бизнес. Никога не е имало таксикомпания, която да покрива няколко държави. И това е навсякъде по света. Такава е регулацията, така този бизнес се е развил исторически. Това за нас е истинското предизвикателство - да създадем технология в България, която да отговори на изискванията на всеки локален пазар.
За вашия продукт може да се гледа от две страни - на първо място, той може да спаси таксиметровите компании от нашествието на технологични такси-услуги като тази на Uber например. Втората гледна точка е, че вашият продукт се занимава с традиционния таксиметров бизнес и в този смисъл изостава от модела на Uber.
Тенденциите в тази индустрия не са една и две. Може да се говори за роботизираните коли и какво ли още не. По отношение на Uber това, което мога да кажа е, че това е компания, която се опитва да създаде продукт, ориентиран към богатите хора. Те целят да съберат каймака на този пазар. Това е добра стратегия, със сигурност може да бъде успешна. Други хора също ще се опитат да направят това, виждаме, че вече всъщност и го правят. Нашият подход е тотално различен, тъй като ние не желаем да бъдем участник в таксиметровия бизнес. Ние искаме да бъде компания, която да осигури решения на такси компаниите в България и по света, не само на компаниите, но и на самите шофьори. Идеята ни е да превърнем бизнеса изцяло в дигитален, а да не разчитат те на радиостанции и т.н. Да не бъдат с радиостанциите като на фронта, а да преминат в XXI век.
Как се възприема това от шофьорите?
Те виждат, че няма нищо страшно в това. Буквално за последните 2-3 години ние обучихме над 3000 шофьора в цялата страна да ползват електронна поща, компютър. Знаете ли, има хора над 50 години, които се радват като малки деца след два-три месеца ползвайки нашата система, работейки с таблет и т.н. Това ни носи някакво удоволствие и на нас, тъй като тези хора се развиват. Нашата стратегия е как да направим всички такси компании по-добри. Uber искат да бъдат най-добрата, дано успеят. Макар, че тук имам чисто морални задръжки, тъй като Uber е един голям маркетингов балон. В него са наляти 3 милиарда долара, всеки запознат с технологиите е наясно, че това е нереална сума пари. Да не говорим, че тези пари отиват основно в адвокати и реклама. Бюджетът е концентриран там. Да, има смисъл в това което правят, но не съм убеден, че тези пари, които са предоставени реално за разработка на нови технологии, отиват в това. Дори ако сравните нашата и тяхната платформа като технологии, ние имаме възможности, които те нямат. Ние със сигурност нямаме техния бюджет за развитие. Но това не е проблем на Uber. Виждаме как капиталовия пазар изкарва на преден план и стимулира компании, които не са базирани на иновации. Те са базирани на успешни бизнес схеми.
Каква е твоята бизнес схема тогава?
Бизнес моделът е сравнително прост. При нас цялата система се предоставя безплатно не само на потребителите, но и на такси компаниите. Ние предоставяме набор от софтуерни системи - за операторите, за управление, за контрол, за следене на качеството на услугата, за самите шофьори. Развиваме най-различни модули, а печелим от това как поддържаме услугата.
Това интервю е част от проекта на Дарик и IBM "5 in 5 иновации: какво следва през следващите пет години?" Проектът е базиран на технологичните сценарии на IBM, които представят развитието и иновациите в 5 основни сфери - образование, здравеопазване, търговия, сигурност и градска среда. Считаме, че тези сектори ще търпят голям технологичен подем и са неразвривно свързани с нашето устойчиво развитие като обществена и бизнес среда.
Всички интервюта, които ще прочетете тук, са с българи, защото вярваме, че нашата страна създава условия за устойчиво развитие на интелигентни технологии и иновативни идеи.
