За къде Бърза Министерството на Правосъдието?
В дните, когато държавата се тресе от политическа нестабилност, когато доверието в правителството е около точката на замръзване и то е пред оставка, министерството на правосъдието се е разбързало да промени с постановление на МС тарифата за Таксите и разноските, към закона за Частните съдебни изпълнители.
Промяната предвижда, върху сумите, които длъжникът е погасил в срока на доброволно изпълнение, такса да не се събира от ЧСИ, с аргумента, че Държавните съдебни изпълнители не събирали такава.
На първо четене „супер" - държавата се грижи за своите граждани да са при еднакви условия. Щом едните не събират такси, защо пък другите да събират?
Само дето нищо не се казва, че за да се плащат заплатите на Държавните съдебни изпълнители, парите идват от държавния бюджет, тоест от всички нас. Докато Частните съдебни изпълнители покриват всички свои разноски от джоба си. Ето как предложението е на път да постави в неравнопоставено положение двата вида съдебни изпълнители.
Второ, вниманието се фокусира върху дребните длъжници, с идеята, че тях трябва да ожалим, защото нямат пари.
Но прозрачно се вижда, че зад всичко това стоят други интереси - интересите на големи фирми и застрахователни компании.
За какво става въпрос?
Онези застрахователи и работодатели, които не си изпълняват договорните задължения - примерно не плащат обезщетения или заплати, ще бъдат облагодетелствани. Те ще са в привилигированото положение да изчакват някой пострадал или работник да ги осъди, и едва тогава да плащат отдавна дължимото и то без такси за съдебния изпълнител.
Така те един път ще бавят в свой интерес законови плащания, а след това, ни лук яли ни лук мирисали, и то чак след като бъдат осъдени, ще платят без никакви утежнения, дори без законовата такса на съдебния изпълнител.
В същото време умишлено се забравя, че за да се стигне до съдебно изпълнение са положени усилия, има и не малки разходи.
В аргументите към законопроекта се казва, че това не оказва влияние върху бюджета и не противоречи на европейските директиви. Което не е вярно, защото частните съдебни изпълнители плащат данъци и ДДС и всичко това отива в бюджета.
Ето защо, предложението прилича на зле прикрит лобизъм в полза на едната страна.
Може би застрахователите най-накрая са успели да стигнат до „правилните" хора за да се осъществи една стара тяхна мечта -хем да не изпълняват договорите, хем и да остават ненаказани.
В заключение, не е редно държавата толкова грубо да се намесва в тази сфера, където вече има изградени отношения, практика и опит, за да подкрепя едната страна за сметка на другата.
