За тревожността, която ни прави нещастни
За тревожността, която ни прави нещастни / снимка: sxc.hu

Тревожността е част от живота, но за някои хора това е хроничен проблем. Забързаният и динамичен живот днес предлага много нови ситуации на тревожност и стрес. Когато тя стане силна или продължителна е нужна помощта на специалист.

За справянето с такива ситуации насоки даде психологът Александра Петрова в предаването "Кой говори":

Несигурните времена, в които живеем раждат ситуации на тревожност. Хората живеят в тях от много години, но напоследък се наблюдава така наречената дифузна тревожност. Това се случва, когато ти нямаш конкретен източник, не знаеш откъде ти идва. Тя и паническите състояния станаха нещо като хремата, толкова често се срещат.

Когато човек дълго живее в ситуация на несигурност, претоварване, така прословутият стрес прераства в дистрес. Тогава идва един момент, в който дори всичко да се е успокоило човек започва да живее в точно в тази дифузна тревожност. Хората смятат, че отвсякъде може да ги връхлети нещо лошо. Тази тревожност обхваща цялото им същество. Ставаш сутрин, тревожно ти е, напрегнато. В тези ситуации най-лошото е, че не знаеш какво да направиш, към кого да се обърнеш, какви чисто практически действия да предприемеш, за да отмине тази тревожност. Започва се едно постепенно изолиране от всички възможни дейности. Хората все по-малко излизат, не се срещат с приятели навсякъде имат невидими врагове. В резултат на това капсулата се затваря и страховете превземат човека. Той започва да живее в едно очакване на паническите ситуации. А те реално показват, че човек трябва да смени посоката си и начина си на живот, да промени стереотипа си. Но вместо това хората, изпаднали в такава ситуация, започват да смятат, че са в безизходица и никога няма да се оправят. Потокът на мисли става всеобхватен във всяка една посока, тревожността и недоверието към себе си, към собственото тяло карат човека да променя динамичния си стереотип. И той започва да живее в така наречената капсула.

Следващият етап са паническите атаки. Те се характеризират с много силно сърцебиене, изпотяване, промяна на способността човек да диша, тоест накъсва се дихателният ритъм, при някои хора изтръпват крайниците, сковават се. Те започват да ходят по лекари да търсят причините. Добре е да се изолират причините, чисто медицински, но обикновено тава е въпрос на психическа нагласа и възможност да се преодолее стреса.

Трудно е да се излезе от това състояние, защото човек подлага на съмнение всичко - собствените си способности, дори това, което му казва специалистът. Първото, което трябва да направи човек е да успее да овладее тялото си, за да може мисловните потоци да тръгнат в някаква посока на доверие. След това трябва "да извади съзнанието си навън". Това става с прости техники - стискане на стрес топка, наблюдаване какво се случва около него, разговори. За да може да се фокусира в нещо, което е реално. Спортната активност помага при тези ситуации, контактът с хората също. Това са първите препоръки и насоки за това, как трябва да се действа, посочи Александра Петрова.